Вирусен артерит по конете

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Вирусен артерит по конете (ВАК) (на английски: Equine viral arteritis, (EVA)) е контагиозно вирусно заболяване при домашните и дивите еднокопитни животни. Характеризира се с повишаване на телесната температура, левкопения, конюнктивит, отоци по главата, корема и краката, хиперемия на лигавиците, некротични поражения на малките кръвоносни съдове. Съпроводени са с аборти при бременни кобили до 4-ия месец. Смъртността достига до 80%.

Исторически сведения за заболяването и разпространение[редактиране | редактиране на кода]

През 90-те години на XX век заболяването е открито в много европейски страни сред спортни коне. Доказано е носителство в рамките на 20 – 30% от спортните коне.

Етиология[редактиране | редактиране на кода]

Причинител на ВАК е вирус от семейство Arteriviridae, род Arterivirus. Геномът му се състои от несегментирана едноверижна РНК с позитивен поларитет. Вирионите имат сферична форма с диаметър около 60 nm. Под липидната обвивка е разположен икозоедрален нуклеокапсид с големина 35 nm.

Епизоотология[редактиране | редактиране на кода]

Заразяването на конете става по четири основни начина:

  • По генитален път – кобилите се заразяват от жребците по време на половия акт.
  • По генитален път при изкуствено осеменяване – кобилите се заразяват при изкуствено осеменяване при използване на семенна течност от болни жребци.
  • При контакт – заразяването се осъществява при контакт на коне с абортиран фетус и околоплодни течности.
  • Въздушно-капков път – осъществява се при кашляне и отделяне на заразени секрети и попаднали в респираторния тракт на здраво животно.

Патогенеза[редактиране | редактиране на кода]

Вирусът се реплицира предимно в макрофагите и в ендотела на кръвоносните съдове и се развива панваскуларит. Това предизвиква многобройни кръвоизливи. Попаднал в организма се локализира в далака, бъбреците, черния дроб, мезентериалните лимфни възли и белия дроб.

Клинични признаци[редактиране | редактиране на кода]

Инкубационният период е в рамките на 1 до 15 дена. Наблюдава се повишаване на телесната температура (до 42°C), хеперемия на лигавицата на носа и конюнктивата, сълзотечение и конюнктивит (розово око). Развива се ринит, отоци по устните, краката, корема, скротума, вимето. Съпровожда се с мускулна слабост и аборти. Наблюдава се висока смъртност, която се дължи най-вече на прогресивна интерстициална пневмония.

По-рядко може да се наблюдават светлобоязън, кашлица, помътняване на роговицата, затруднено дишане и походка.

Лечение[редактиране | редактиране на кода]

Не е ефективно. Прилага се симптоматично лечение с цел предотвраяване развитието на вторични инфекции.

Диагноза[редактиране | редактиране на кода]

Патологоанатомични изменения[редактиране | редактиране на кода]

Лабораторна диагноза[редактиране | редактиране на кода]

За диагностика на заболяването се използват следните методи:

  • ELISA
  • PCR
  • Вирус изолация в клетъчна култура.

Диференциална диагноза[редактиране | редактиране на кода]

В диференциалнодиагностично отношение трябва да се имат предвид следните заболявания:

Профилактика и контрол[редактиране | редактиране на кода]

Прилага се инактивирана ваксина. За предотвратяване на възникването и разпространението на болестта ежегодно се извършва серологично изследване на всички разплодни кобили и жребци в крупните конеферми и жребцови депа.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  • сп. Ветеринарна сбирка, бр. 7 – 8/2003, Вирусен артерит по конете – епизоотология, клиника, профилактика и борба, ст.н.с. д-р Ивайло Ченчев, ст.н.с. д-р Георги Георгиев, НДНИВМИ Проф. д-р „Георги Павлов“ – София, ст.н.с. д-р Янко Иванов