Вирус на шапа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вирус на шапа
Electronmicrograph of the foot-and-mouth disease virus.png
Класификация
група: Група IV ((+)ssRNA)
семейство: Picornaviridae
род: Aphthovirus Афтовирус
вид: Virus
aphthosae
Вирус на шапа
Научно наименование
Уикивидове Foot-and-mouth disease virus

Вирусът, причиняващ заболяването шап (Virus aphthosae) е малък РНК вирус от семейство Picornaviridae. Причинява остро и силно контагиозно заболяване при двукопитните бозайници и човека, протичащо с висока температура и образуване на афти по лигавиците на устата, междукопитната цепка, копитния венец и по-рядко по кожата на вимето.

Морфологични особености[редактиране | редактиране на кода]

Вирусът е с размери 22 – 30 nm, притежава икосаедрална симетрия с 60 капсомера и сферична форма. Геномът му съдържа едноверижна РНК(+). Важна особеност на вируса е неговия плуралитет. Установени са 7 антигенни типа – О (името произхожда от това на френския департамент Оаз – „Oise“), А (от „Allemagne“ – Германия), С, SAT1, SAT2, SAT3 (от „South African Territories“ – Южноафрикански територии) и Азия1, които се различават по географско разпространение, в имунологично отношение и не предизвикват кръстосан имунитет. И трите типа на вируса обаче предизвикват еднакво по клинична изява заболяване. Към всеки тип са доказани и различен брой субтипове, които също се различават в имунологично отношение. Например в избухналата епизоотия от шап в странджански села в община Царево в началото на 2011 г., причинителят е вирус тип О, щам PanAsia-2ANT-10.[1]

Устойчивост на вируса[редактиране | редактиране на кода]

При нормални условия в околната среда шапният вирус остава активен в рамките на няколко седмици. В органични материи се запазва и за по-дълъг срок от време. Такива са тор, изсушени животински секрети, постеля за животни, космена покривка и кожи.

Вирусът притежава максимална устойчивост при pH 7.4 – 7.6, но оцелява и в рамките на pH 6.7 – 9.5 при по ниска температура на околната среда (4 °C или по-ниска). При pH под 5.0 или над 11.0 се инактивира бързо. Повишаването на температурата намалява срокът му на оцеляване. Например при температури под точката на замръзване вирусът е изключително устойчив. При 56 °C оцелява за 30 минути, а при 100 °C загива моментално.

Нормалното pH на урината то инактивира. Загива за около 3 дни в месо, преминало нормално зреене. Той може да оцелее обаче с месеци в осолени, охладени или замразени меса, лимфни възли, костен мозък, вътрешни органи и кръвни съсиреци.

Дезинфектанти[редактиране | редактиране на кода]

За дезинфекция се използват киселини, основи, оксиданти и алдехиди в подходяща концентрация. Такива са например формалин, натриева основа, калциев хипохлорид, оцетна киселина и други.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Николова М. „Ветеринарномедицинска вирусология“, Ариел 1996 г., ISBN 954-703-011-6
  • Дурмишев А., Илиев Б., Денчев В., Митов Г., Радев М., Ганчева Ц., Баев В., Ангелов Л., Илиева П., Митова Р., Дурмишев Л., Инфектология, АИ „Проф. Марин Дринов“, София 2001, ISBN 954-430-810-5