Висарион Слепченски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Висарион Слепченски
български духовник
Роден
Починал

Висарион Слепченски е български духовник и книжовник от XVI век.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Висарион е роден около началото на XVI век. Във втората четвърт – средата на века развива книжовна дейност в Слепченския манастир, успоредно с Висарион Дебърски. Между 1549 и 1551 година приема схима с името Варлаам.[1]

Известни са 5 написани от него ръкописа:

  • Огласителни поучения на Кирил Александрийски (НБКМ. № 305), 1547 г.;
  • Житие на Йоана Златоуст с допълнителни статии (НБКМ. № 306), 1548 г.;
  • Четвероевангелие (НБС. Рс. 102), 1548 г.;
  • Стишен пролог за септември – февруари (ГИМ. Хлуд. № 192), 1551 г.;
  • Стишен пролог за март – август, частично за март и юли (НБКМ. № 1041), 1554 г.[1]

В правописа на книгите на Висарион има следи от среднобългарски правопис, възходящ може би към оригиналите им.[1]

Дейността на двамата съименници монаси в Слепченския манастир е непосредствено свързана с реализацията на програмата на архиепископ Прохор Охридски (1528/29 – 1550) за възраждане и разпространение на славянската книжовност в епархията. Критериите за различаване на ръкописите на двамата Висарионовци са изработени от С. Николова.[1]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ангелов, Боньо. Из старата българска, руска и сръбска литература. София, 1978. Кн. 3, стр. 265 – 281.;
  • Христова Б. Западнобългарски книжовници от XVI в. // Българският XVI в.: Сборник с доклади за българската обща и културна история през XVI в. София, 1996, стр. 343-347;
  • Поп-Атанасов Ѓ., Велев И., Jакимовска-Тошиќ М. Скрипторски центри во средновековна Македониjа. Cкoпjе, 1997, стр. 323-338.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Турилов, А. А. Виссарион. // Православная Энциклопедия. Посетен на 30 юли 2014.
     Портал „Македония“         Портал „Македония