Висока (дем Лъгадина)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Висока.

Висока
Όσσα
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Лъгадина
Географска област Богданска планина
Надм. височина 640 m
Население (2001) 835 души
Пощенски код 572 00
Телефонен код 23940-9

Висока (на гръцки: Όσσα, Оса, до 1926 Βυσσώκα или Βυσόκα, Висока[1]) е село в Гърция, дем Лъгадина (Лангадас), област Централна Македония с 835 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в южните поли на Богданската планина (Вертискос) на 35 километра североизточно от Солун и на 17 километра североизточно от Лъгадина.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Край селището има следи от селище от IV век преди Христа. На хълма Кури има селище от елинистическата епоха.[2]

В 1751 година жителката на Висока Кирана пострадва за вярата и е канонизирана от православната църква като Света Кирана Солунска. Църквата „Света Кирана“ в селото е от 1868 г.,[3] а „Свети Архангели“ е от 1804 година.[4][5]

Жителите на селото са известни обущари и производители и търговци на вълнени платове.[2]

През 1862 година жителите на Висока заменят преподаването на гръцки с обучение на български език в местното училище, за което свидетелства прочутата дописка до цариградския вестникСъветник“ от 1863 година:[6]

Но и за нас нема ли нещичко да ся пише? И ние не ли сме Бугари! Гленда се, дописникът ви беше заборавил нас сиромасите, защото сме на високо место, по коя причина добихме и името Висока, па он не можа от толку долу, дека се нахожда во блатистийте Солун, да ни виде. Ама и ние по наша сиромашия, като Бугари що сме, ето що направихме от лан още отворихме бугарско училище, повеке от любопитство да видиме да ли пънтят по който вървеше училището ни, сиреч дотогашното ли гърцко учение беше причина щото чандата ни не напрендваха во образованието, или некоя друга? Вагодишното обаче испитание на учениците на училището ни изевиха истината. Чендата ни на една годин озгоре се научиха през майчин си ензик толко, колко во дължината на толко те поминали години не можиха никак да напрендват по рънководството на гръцкото учение[7].

През 1868 година местният свещеник Иван пише сборник на български с гръцки букви и кирилични букви за специфичните български звуци. През 80-те на XIX век Височани правят повторен опит да отворят българско училище, но им е забранено.

В XIX век Висока е село населено предимно от българи и турци. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който използва гръцки данни, в 1878 година пише, че във Висока (Visoka) живеят 690 гърци.[8] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Висока е показано като село с 270 домакинства с 305 жители мюсюлмани и 931 жители българи.[9]

Височанецът отец Иван Лазаров е екзархийски свещеник в Солун. [10] Опит за отваряне на българско училище във Висока има и през 80-те. Това плахо надигане на българщината във Висока обаче е потиснато от силното гръцко културно влияние и от 80-те години на XIX век жителите на селото влизат твърдо в лоното на елинизма.

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) във Висока живеят 1350 българи християни и 200 турци.[11] Всички жители на селото са гъркомани под ведомството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 2000 жители, всичките българи патриаршисти гъркомани.[12] В селото функционира гръцко училище. Селото се превръща в база на андартски чети, нападащи съседните екзархийски села. В „Гръкоправославната паланка Висока“ в „Македоникон Имерологион“ от 1909 година пише:

Жителите на тази паланка са много благочестиви, което стига дори до религиозна вманиаченост и благодарение на това тук има немалко хаджии (поклонници на Божи гроб). Тъй като са много предприемчиви, те са превърнали малката и незначителна Висока в красиво градче. Що се отнася до живота им, той е оскъден откъм богатства. Жените и мъжете са прочути с красотата и талантите си и те, макар и чуждогласни, се славят с преданността си на елинизма и с отвращението си от схизматиците, които наричат зверове, антихристи, смрадливци, дебелоглавци и т.н.[13][14]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Висока – Запрян Стоянов, дядо на журналиста Валери Запрянов, е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[15] През войната в селото влиза четата на Михаил Думбалаков, която заедно с местна милиция дава сражение на турски войски и пленява 240 души. Думбалаков пише:

След Негован, селата Зарово и Висока ни устройват бляскаво посрещане... Селяните от Висока знаят как да посрещат гости като нас. Всичко се е превърнало на почит и услуга. Използваме безкрайно радушния прием...[16]

На 16 ноември 1912 година в селото влизат гръцки войски, посрещнати „с ентусиазъм от населението“, според спомените на генерал-лейтенант Константинос Зороянидис. Според генерала

жителите на селото не знаят гръцки и не са нито гърци, нито българи, нито турци, а без ясно национално съзнание.[17]

След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. По време на войната жителите му заедно с жителите на гъркоманското село Сухо и гръцкото Берово участват в разграбването и опожаряването на голямото българско екзархийско село Зарово. Генералът от гръцката армия Константинос Мазаракис (бившият андартски капитан Акритас) отбелязва в 1913 година:

Висока: македонофонско село, елинизиране чрез училищата.[18]

В 1922 година на мястото на изселилите се турци се заселват 245 гърци бежанци от Източна Тракия,[19] от село Амали.[2] Така селото добива смесен облик – българоговорещи гъркомани и тракиоти. Във Висока се заселват и няколко семейства от Епир.[2] В 1928 година в селото има 58 бежански семейства с 245 души.[20] В 1926 година селото е прекръстено на Оса.[21]

Преброявания
  • 1913 – 1680
  • 1920 – 1726
  • 1928 – 1626
  • 1940 – 1703
  • 1951 – 1399
  • 1961 – 1387
  • 1971 – 889

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Икона на Света Кирана от катедралния храм „Света Параскева“ в Лъгадина
Родени във Висока
  • Flag of Greece.svg Георгиос Грильос (Γεώργιος Γρύλλιος), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище[22]
  • Flag of Greece.svg Георгиос Караянис или Аримис (Γεώργιος Καραγιάννης ή Αρίμης), гръцки андартски деец, четник[23]
  • Flag of Greece.svg Димитрий Грольос (р. 1939), гръцки духовник
  • Flag of Bulgaria.svg Запрян Стоянов, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Петнадесета щипска дружина[24]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Ангелов, български екзархийски свещеник в Солун
  • Flag of Greece.svg Йоанис Узунис (Ιωάννης Ουζούνης), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище[25]
  • Flag of PalaeologusEmperor.svg Света Кирана (? – 1751), християнска мъченица за вярата
  • Flag of Greece.svg Петрос Боскупсиос (Πέτρος Μποσκούψιος), гръцки андартски деец, агент от трети ред[26]
  • Flag of Greece.svg Стоянис Алтикис (Στογιάννης Αλτίκης), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище[27]
Свързани с Висока

Говор[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век говорът на лъгадинските села Висока (гъркоманско), Сухо (гъркоманско) и Зарово (българско), и в по-малка степен на съседните Богородица (българско), Клисали (гъркоманско) и Негован (смесено гръкомани и българи) показва някои уникални архаични характеристики като запазен назализъм на малкия и големия юс, отразен още в дописката от село Висока до вестник „Съветник“ от 1863. Това уникално като граматика, фонетика и лексика българско диалектно ядро веднага привлича внимането на славистите. Големият хърватски учен Ватрослав Ягич изпраща един от най-талантливите си ученици – словенеца Ватрослав Облак, който изследва българския говор на Висока и съседните села.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Oblak V. Macedonische Studien. Die slavischen Dialekte des sudlichen und nordwestlichen Macedoniens. Wien, 1896.
  • Mieczyslaw Malecki, Dwie gwary macedonskie (Suche; Wysoka w Solunskiem) Czesc II: Slownik Krakow, 1936, МПр, 3 и 4
  • Младенов М. Сл. Солунски говор // Стойков Ст. Българска диалектология. София, 1993. С. 185.
  • Младенов Ст. Българската реч в Солун и Солунско // Младенов Ст. Избрани произведения. София, 1992. С. 332.
  • Кочев Ив. Старобългарските диалектни явления и понятието солунски говор // Български език, 1987, кн. 3. С. 174.
  • Ελευθερίας Παπαδάκη „Η Οσσα από τα αρχαία χρόνια μέχρι σήμερα“, 1983.
  • Видоески, Божидар. Висока (Общеславянский лингвистический атлас 112). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 841-810.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Открийте още информация за Висока (дем Лъгадина) в нашите сродни проекти:

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Βυσσώκα -- Όσσα
  2. а б в г Η ιστορία της Όσσας. // Ιερός Ναός Παμμεγίστων Ταξιαρχών. Посетен на 24 май 2014 г.
  3. Ιστορικό ναού Αγ. Κυράννης. // Ιερός Ναός Παμμεγίστων Ταξιαρχών. Посетен на 24 май 2014 г.
  4. Δήμος Λαγκαδά
  5. Αποκατάσταση ναού των Ταξιαρχών. // Ιερός Ναός Παμμεγίστων Ταξιαρχών. Посетен на 24 май 2014 г.
  6. „Съветникъ“. №29, 7 октомври 1863.
  7. Иванов, Йордан. „Българите в Македония“, Държавна печатница, 1915, стр. 175-176 [1]
  8. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 33.
  9. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.153.
  10. „Мир“. 17 и 19 април 1937.
  11. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 170.
  12. Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, р.196-197.
  13. Μακεδών, Σιώρης. Η ελληνορθόδοξος κωμόπολις Βυσόκα. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον (Επετηρίς των Μακεδόνων) 2. Μακεδονικός Σύλλογος „Ο Μέγας Αλέξανδρος“, Εκ του Τυπογραφείου Ν. Ταρουσοπούλου, Εν Αθήναις, 1909. с. 201 - 202.
  14. „Η ελληνορθόδοξος κωμόπολις Βυσόκα“, Μακεδονικόν Ημερολόγιον, τ. Β', 1909, σελ. 201-2.
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.670 и 834.
  16. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, томъ ІІ, София, 1937, стр. 215 – 217.
  17. „Στη βαλκάνια πατρίδα του κ. Παπαθεμελή“. Ελευθεροτυπία, 1/3/1997.
  18. Κωνσταντίνος Μαζαράκης „Γενικαί πληροφορίαι περί του φρονήματος των εν τη ζώνη των επιχειρήσεων κατοίκων“, (καλοκ. 1913), Αρχείο Κ. Μαζαράκη, φ. 7α
  19. „Στη βαλκάνια πατρίδα του κ. Παπαθεμελή“. Ελευθεροτυπία, 1/3/1997.
  20. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  21. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971
  22. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.61
  23. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.61
  24. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 670.
  25. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.61
  26. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.61
  27. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.60
     Портал „Македония“         Портал „Македония