Виталиано Позели

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Виталиано Позели
Vitaliano Poselli
италиански архитект
Роден
Починал
Братя/сестриСалваторе Позели

Виталиано Позели (на сицилиански: Vitaliano Poselli; на гръцки: Βιταλιάνο Ποζέλι) е италиански архитект, автор на много сгради в град Солун от края на XIX и началото на XX век. Позели е еклектик и съчетава европейски и ислямски стилистични тенденции. Сред творбите му има църкви, синагоги и джамии, но също така и частни жилища и обществени сгради.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Подпис на Позели на Йени джамия

Роден е на 7 юни 1838 година в Кастильоне ди Сичилия, Кралството на двете Сицилии, в семейството на Джузепе и Ида Позели. Учи архитектура в Рим. Първите му творби са в Катания. В 1867 година отец Боско му възлага постройката на църквата на „Свети Стефан“ в цариградското предградие Сан Стефано (Йешилкьой).[1]

След като прекарва няколко години в столицата, в 1886 година Позели е изпратен от османското правителство в Солун, за да изгради ново държавно училище, по-късно сграда на Философския факултет на Солунския университет. В 1888 година се жени за 18-годишната Луиза Санкиони от Перуджа и се установява постоянно в Солун, където в сътрудничество с местните османски власти създава едни от най-важните обществени, административни, учебни и религиозни както и частни сгради за богати семейства.[1]

В Солун са раждат осемте му деца - Примо, Секондо, Терзо, Ида, Кварто, Летиция, Куинто и Емилио. От 1895 година живее в двуетажна сграда на улица „Данглис“ № 6 - 8, която построява сам, а офисът му е последователно в Стоа „Ломбардо“ и в Стоа „Саул“.[2]

Отличен е за работата си от султан Абдул Хамид II и католическата църква, а крал Виктор Емануил II му дарява сребърни съдове с инициалите си за възстановяването на италианската болница.[2]

В 1911 година при избухването на Итало-турската война се установява в Болоня заедно с двамата си най-големи сина. В 1913 година умира жена му, а той самият умира в Солун на 23 септември 1918 година.[2][3][4] Семейната гробница е в гробището Зейтинлък.[2]

Творби[редактиране | редактиране на кода]

Име Населено място Построена Разрушена Снимка
Римокатолическа църква „Свети Стефан Сан Стефано 1867 г. -
Карипиево имение Солун 1870 - 1880 г. -
Идадие Солун 1887 г. - 1888 г. -
Конак Солун 1891 г. -
Синагога „Бет Саул Солун 1898 г. 1943 г.
Мелница „Алатини“ Солун 1898 г. -
Вила „Алатини“ Солун 1888 г. -
Римокатолическа църква „Непорочно зачатие Богородично Солун 1899 г. - 1900 г. -
Вила „Ида“ Солун 1886 г. - 1890 г. 1959 г. - 1960 г.
Османски казарми Солун 1900 г. - 1901 г. -
Арменска църква „Света Богородица Солун 1903 г. -
Йени джамия Солун 1902 г. -
Сграда на „Банк Отоман“ Солун 1904 г. -
Сграда на „Банк дьо Салоник“ Солун 1908 г. -
Стоа „Ломбардо“ Солун 1967 г.
Стоа „Саул“ Солун -
Вила „Морпурго“ Солун 1907 г.
Вила „Бардзаркян“ Солун 1907 г. 1961 г.
Насимбе хан Солун 1909 г. 60-те години

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Κόνσουλα, Αθανασία. Τρισδιάστατη Αποτύπωση στο Γενί Τζαμί Θεσσαλονίκης με Σαρωτή Laser. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Διατμηματικό Πρόγραμμα Μεταπτυχιακών Σπουδών: Προστασία, Συντήρηση και Αποκατάσταση Μνημείων Πολιτισμού, 2012. σ. 1. (на гръцки)
  2. а б в г Κόνσουλα, Αθανασία. Τρισδιάστατη Αποτύπωση στο Γενί Τζαμί Θεσσαλονίκης με Σαρωτή Laser. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Διατμηματικό Πρόγραμμα Μεταπτυχιακών Σπουδών: Προστασία, Συντήρηση και Αποκατάσταση Μνημείων Πολιτισμού, 2012. σ. 2. (на гръцки)
  3. Mark Mazower, Θεσσαλονίκη: „Πόλη των Φαντασμάτων“, εκδόσεις Αλεξάνδρια, 2006, ISBN 960-221-354-X, σ.303
  4. Βασιλές Σ. Κολώνας, Λενα Γ. Παπαματθαιάκη: Ο αρχιτέκτονας Vitaliano Poselli. Το εργο τυ στε Θεσσαλονική τυ 19υ αιώνα. 2 εκδ. Παρατέρέτές, Θεσσαλονίκη 1980.