Витамин C

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
L-аскорбат, структурна формула

Витамин C (произнася се витамѝн цѐ), наричан още аскорбинова киселина или L-аскорбат, е водоразтворим витамин. Брутната му формула е C6H8O6 и е с молекулна маса 176,13 g/mol. Оставен на въздуха, даже при стайна температура, се окислява бързо.

Поради големия брой благоприятни ефекти върху човешкия организъм витамин C се използва като хранителна добавка, включва се в редица лекарства против грипни и простудни заболявания и в България може да се закупи от аптека без рецепта, под формата на таблетки или ампули.

Физиологична роля[редактиране | редактиране на кода]

Ролята на аскорбиновата киселина за животинските и човешкия организъм е известна отдавна. В България един от първите изследователи и популяризатори на значението ѝ за организмите е проф. Иван Митев с книгата си „Витамините“, издадена през 1941 г. Най-известната роля на аскорбата в животинските организми е като антиоксидант и при синтеза на колаген. Именно блокирането на колагеновия синтез е причината за така разпространената в миналите векове болест скорбут (Smirnoff, 1996). В растенията аскорбатът има не по-малко важни функции, като основната е антиоксидантната.

  1. Антиоксидант.
  2. Ензимен кофактор. Аскорбатът е кофактор на набор от хидроксилиращи ензими, например пролил и лизилхидроксилази.
  3. Електронен транспорт. In vitro аскорбатът е донор за фотосинтетичния и митохондриалния транспорт.
  4. Синтез на оксалати и тартарати при растенията.
  5. Аскорбатът има регулаторна роля за растежа и деленето на растителните клетки.
  6. Аскорбатът и неговите окислени форми участват в поддържането на редокс-статуса на клетките, наред с глутатиона (Noctor & Foyer, 1998).
  7. При животните е прекурсор на колагена.

Абсорбция, транспорт и екскреция[редактиране | редактиране на кода]

Аскорбиновата киселина се абсорбира в тялото чрез активен транспорт и проста дифузия. Натрий-зависимите хексозни транспортери (GLUTs) и Na-аскорбат ко-транспортерите (SVCTs) са необходими за абсорбцията на витамин С. SVCT1 и SVCT2 вкарват редуцираната му форма през мембраната. GLUT1 и GLUT2 са глюкозни транспортери и вкарват само дехидро-формата на аскорбиновата киселина.[1] Въпреки че, дехидроаскорбиновата киселина се абсорбира много по-бързо от аскорбата, количеството дехидроаскорбинова киселина в плазмата и тъканите в нормално състояние е ниско, защото клетките бързо редуцират дехидро-формата до аскорбат.[2] Заради това доминиращата транспортна система за витамин С в тялото са протеините SVCT.

SVCT2 отговарят за транспорта на витамин С в почти всички клетки,[3] като изключение са червените кръвни клетки, които губят тези протеини при узряването си. Генетично модифицирани животни с премахнатия ген умират малко след раждането,[4] което може би значи, че SVCT2-медиирания витамин С транспорт е необходим за живота.

Препоръчителния дневен прием на аскорбинова киселина е обект на спорове. Изглежда степента на резорбция намалява с увеличаване на приетата доза (Levine, 1996). Вътреклетъчната концентрация на витамин С е една и съща при 30 и 60 mg дневна доза, а при 100 mg се наблюдава насищане на неутрофили, моноцити и лимфоцити. Бионаличността е пълна при 200 mg, но не и при по-високи дози. Уринна екскреция не се наблюдава при дози под 100 mg, a почти цялото абсорбирано количество се екскретира при доза от 500 mg. Пълно насищане на кръвната плазма се наблюдава при 1 000 mg, за сметка на намалена бионаличност и увеличена уринна екскреция.[5]

Концентрациите на аскорбат над прага на бъбречната реабсорбция преминават свободно в урината и се екскретират. При високи дози (отговарящи на няколко стотин mg на ден за хора) аскорбата кумулира в тялото, докато плазмените нива достигнат прага на бъбречна резорбция, който е около 1,5 mg/dL за мъже и 1,3 mg/dL за жени. Концентрации в плазмата по-високи от тези стойности (смята се, че представляват пренасищане) бързо се екскретират с урината с време на полуживот (Т1/2) около 30 минути. Концентрации под този праг, се задържат от бъбреците и Т1/2 на екскреция на остатъка от витамин С в тялото се увеличава значително до изчерпване на депата. Т1/2 нараства докато около 83-ия ден се появяват първите симптоми на скорбут.[6]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

[1] Витамин С Листовка / Упътване за употреба

  1. http://www.jbc.org/content/272/30/18982
  2. http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0167488903000430
  3. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17541511
  4. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11984597
  5. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC39676/
  6. http://www.tandfonline.com/doi/abs/10.1080/07315724.1993.10718349