Витачища
| Витачища Κρηνίδα | |
|---|---|
| — село — | |
  Витачища  Витачища  Витачища | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Амфиполи |
| Географска област | Зъхна |
| Надм. височина | 131 m |
| Население | 568 души (2001) |
Витачища (на гръцки: Κρηνίδα, Кринида, катаревуса: Κρηνίς, Кринис, до 1956 Βιτάστα, Витаста[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Амфиполи, област Централна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Витачища е разположено в северозападното подножие на планината Кушница (Пангео) и има население от 568 души (2001). Селото се намира на около 7 километра северно от Кюпкьой (Проти).
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов името е патроним от изчезналото лично име *Витач от Вито, съкратено от Витомир и наставка – ач.[2]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Зъхна от 1659-1660 година е отбелязано, че Витачища наброява 43 джизие ханета (домакинства).[3]
Църквата „Успение Богородично“ е трикорабна базилика от XIX век.[4]
Гръцка статистика от 1866 година показва Витаста (Βιτάστα) като село с 900 жители гърци и 300 турци.[5]
Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че във Витатиста (Vitatista) живеят 1200 гърци.[6]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Виталчища (Vitalchischta) е посочено като село с 299 домакинства и 90 жители мюсюлмани и 700 гърци.[7] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Витачиста (Виташта) като село с 20 български, 106 гръцки и 28 турски къщи.[8]
Георги Стрезов в 1891 година определя Витачища като гръцко село и пише:
| „ | Зъхненско има най-плодородна почва; селата по долината на Анджиска и покрай Пърнар дават най-мното и най-добро качество памук, който специално се обработва в селата Лъковик, Кюпкьой, Витачища и Кормища.[9] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Витачища брои 100 българи, 175 турци и 1100 гърци.[10] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Витачище (Vitatchichté) има 1650 гърци.[11]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
След Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 49 бежански семейства и 185 души.[12] В 1956 година селото е прекръстено на Кринис.
В 1994 година Витачищкото училище е обявено за паметник на културата.[13]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Витачища
Атанасиос Караманис (1911 - 2012), гръцки псалт на Вселенската патриаршия в Цариград- Аргириос Псарис (1913 - 1985), гръцки политик
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 91.
- ↑ Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 291.
- ↑ Church of the Dormition in Krinida. // Corect. Посетен на 9 ноември 2014. Архив на оригинала от 2014-11-09 в Wayback Machine.
- ↑ Σχινά, Ν. "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 146 - 147.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240-241. (на руски)
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 3.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202-203. (на френски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΔΙΛΑΠ/Γ/2251/42909/5-9-1994 - ΦΕΚ 695/Β/14-9-1994. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 17 март 2022 г. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||
Портал „