Витачища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Витачища
Κρηνίδα
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Амфиполи
Географска област Зъхна
Надм. височина 131 m
Население 568 души (2001)

Витачища (на гръцки: Κρηνίδα, Кринида, катаревуса: Κρηνίς, Кринис, до 1956 Βιτάστα, Витаста[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Амфиполи, област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Витачища е разположено в северозападното подножие на планината Кушница (Пангео) и има население от 568 души (2001). Селото се намира на около 7 километра северно от Кюпкьой (Проти).

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е патроним от изчезналото лично име *Витач от Вито, съкратено от Витомир и наставка – ач.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Зъхна от 1659-1660 година е отбелязано, че Витачища наброява 43 джизие ханета (домакинства).[3]

Църквата „Успение Богородично“ е трикорабна базилика от XIX век.[4]

Гръцка статистика от 1866 година показва Витаста (Βιτάστα) като село с 900 жители гърци и 300 турци.[5]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че във Витатиста (Vitatista) живеят 1200 гърци.[6]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Виталчища (Vitalchischta) е посочено като село с 299 домакинства и 90 жители мюсюлмани и 700 гърци.[7] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Витачиста (Виташта) като село с 20 български, 106 гръцки и 28 турски къщи.[8]

Георги Стрезов в 1891 година определя Витачища като гръцко село и пише:

Зъхненско има най-плодородна почва; селата по долината на Анджиска и покрай Пърнар дават най-мното и най-добро качество памук, който специално се обработва в селата Лъковик, Кюпкьой, Витачища и Кормища.[9]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Витачища брои 100 българи, 175 турци и 1100 гърци.[10] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Витачище (Vitatchichté) има 1650 гърци.[11]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 49 бежански семейства и 185 души.[12] В 1956 година селото е прекръстено на Кринис.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Витачища
  • Flag of Greece.svg Атанасиос Караманис (1911 - 2012), гръцки псалт на Вселенската патриаршия в Цариград
  • Flag of Greece.svg Аргириос Псарис (1913 - 1985), гръцки политик

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 91.
  3. Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 291.
  4. Church of the Dormition in Krinida. // Corect. Посетен на 9 ноември 2014. Архив на оригинала от 2014-11-09 в Wayback Machine.
  5. Σχινά, Ν. "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
  6. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)
  7. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 146 - 147.
  8. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240-241. (на руски)
  9. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 3.
  10. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
  11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202-203. (на френски)
  12. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
     Портал „Македония“         Портал „Македония