Витачища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Витачища
Κρηνίδα
— село —
Витачища, поглед от запад
Витачища, поглед от запад
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемАмфиполи
Географска областЗъхна
Надм. височина131 m
Население568 души (2001)

Витачища (на гръцки: Κρηνίδα, Кринида, катаревуса: Κρηνίς, Кринис, до 1956 Βιτάστα, Витаста[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Амфиполи, област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Витачища е разположено в северозападното подножие на планината Кушница (Пангео). Селото се намира на около 7 километра северно от Кюпкьой (Проти).

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е патроним от изчезналото лично име *Витач от Вито, съкратено от Витомир и наставка – ач.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Зъхна от 1659 – 1660 година е отбелязано, че Витачища наброява 43 джизие ханета (домакинства).[3]

Църквата „Успение Богородично“ е трикорабна базилика от XIX век.[4]

Гръцка статистика от 1866 година показва Витаста (Βιτάστα) като село с 900 жители гърци и 300 турци.[5]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че във Витатиста (Vitatista) живеят 1200 гърци.[6]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Виталчища (Vitalchischta) е посочено като село с 299 домакинства и 90 жители мюсюлмани и 700 гърци.[7] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Витачиста (Виташта) като село с 20 български, 106 гръцки и 28 турски къщи.[8]

Георги Стрезов в 1891 година определя Витачища като гръцко село и пише:

Зъхненско има най-плодородна почва; селата по долината на Анджиска и покрай Пърнар дават най-мното и най-добро качество памук, който специално се обработва в селата Лъковик, Кюпкьой, Витачища и Кормища.[9]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Витачища брои 100 българи, 175 турци и 1100 гърци.[10] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Витачище (Vitatchichté) има 1650 гърци.[11]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 49 бежански семейства и 185 души.[12] В 1956 година селото е прекръстено на Кринис.

В 1994 година Витачищкото училище е обявено за паметник на културата.[13]

Прекръстени с официален указ местности в община Витачища на 6 юли 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Леси[14] или Деси[15] или Леи Λεί Λάκκος Аркудорема Άρκουδόρεμα[16] река на И от Витачища[14]
Йенеачма[14][17] Γενεάτσμα Корифи Κορυφή[16] възвишение СИ от Витачища, над левия бряг на Драматица (124 m)[14]
Ташлък[14][17] Στενά Τασλίκι Стена Петрас Στενά Πέτρας[16] пролом на Драматица С от Витачища[14]
Килтириси[14] Κιλτίρισι Вромотопос Βρομότοπος[16] местност С от Витачища по левия бряг на Драматица[14]
Тузлису Τουαλίσου Алмиротопос Άλμυροτοπος[16]
Кални кавак[14] Καλνί Καβάκι Матомено Рема Ματωμένο Ρέμα[16] река на И от Витачища[14]
Кара баир Κάραξ Μπαΐρ Мавротопос Μαυρότοπος[16]
Пикирджик[14] Πικιρτζίκ Агнон Рема Άγνόν Ρέμα[16] река Ю от Витачища[14]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Витачища
  • Атанасиос Караманис (1911 – 2012), гръцки псалт на Вселенската патриаршия в Цариград
  • Аргириос Псарис (1913 – 1985), гръцки политик

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 91.
  3. Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 291.
  4. Church of the Dormition in Krinida // Corect. Архивиран от оригинала на 2014-11-09. Посетен на 9 ноември 2014.
  5. Σχινά, Ν. "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
  6. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)
  7. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 146 – 147.
  8. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240 – 241. (на руски)
  9. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 3.
  10. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
  11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202-203. (на френски)
  12. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  13. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΔΙΛΑΠ/Γ/2251/42909/5-9-1994 - ΦΕΚ 695/Β/14-9-1994 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-03-17. Посетен на 17 март 2022 г. (на гръцки)
  14. а б в г д е ж з и к л м По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  15. Rodholívos GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  16. а б в г д е ж з Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1046. (на гръцки)
  17. а б Dráma GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.