Витилиго

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Млада жена с витилиго

Витилиго (на латински език: vitiligo, познато и като leukoderma) е сравнително обичайно хронично кожно заболяване, проявяващо се в по-малко от или около 1% от човешката популация. Симптомите му се изразяват в появата на светли петна по кожата, подобни на карта. Въпреки, че патогенезата не е напълно изяснена, има доказателства, сочещи че витилиго се причинява от комплексни автоимунни, генетични, хормонални и външни фактори, при които собствената имунна система атакува пигментните клетки (меланоцити) в кожата, които умират или не могат да функционират, поради което изчезва кожният пигмент меланин, съдържащ се в тях. Витилиго не е заразно и се проявява обикновено при провокиране от емоционални фактори или физически и химически травми върху кожата, при хора предразположени към развитието му.[1][2][3]

Съдържание

Симптоми и развитие на витилиго[редактиране | edit source]

Хората, които развиват витилиго, обикновено първо забелязват бели петна, подобни на карта по кожата си. Те обикновено първо се появяват на места с най-нежна кожа, в близост до лигавици, около устата, очите, гениталите[4], подмишниците, ноздрите, пъпа, или по други места, където кожата е подложена на микротравми — лакти, колене, китките, пръстите. Има много теории защо тези чувствителни участъци са по-засегнати — наличие на повече нервни окончания, повече потни жлези, поради костната структура, и т.н.[5]

Развитието и степента на депигментиране (обезцветяване) са индивидуални за всеки. В повечето случаи витилиго започва от съвсем малки площи кожа. С времето могат да се появят нови петна, а старите да увеличат размера си. При някои хора депигментираната кожа може да се задържи на едно ниво с години и дори деситилетия, а след това изведнъж да се появят нови петна. Понякога участъците с витилиго могат внезапно да си възвърнат пигмента без каквото и да било лечение. Много хора с витилиго съобщават, че това се случва в една или друга част на засегнатата кожа. Макар, че често витилиго прогресира бавно с времето, липсва закономерност в скоростта и степента на развитието му. Препоръчително е незабавно след първите симптоми на витилиго, да се ограничат вредните фактори и да се потърси медицинска помощ.[6]

Кожата при витилиго не променя структурата си по никакъв друг начин, липсва сърбеж или други физически симптоми. Възможни са обаче вторични ефекти, като лесно слънчево изгаряне на депигментираната кожа. Петната са по-забележими при изложените на слънцето участъци — лице, устни, ръце, крака, стъпала, тъй като контарстът между пигментираната и депигментираната кожа е по-голям. Витилиго има три разновидности. Някои хора имат бели петна само на един или няколко места по тялото си — фокусиран вид. При други хора витилиго се проявява само в определена зона на тялото — сегментен вид. При повечето хора депигментацията засяга различни части на тялото — общ вид витилиго. При последния вид често витилиго е разпространено симетрично, и в лявата, и в дясната половини на тялото. Симетричните петна може както да се развиват успоредно, така и да не се появят едновременно, т.е. първо се появяват от едната страна на тялото, а след известно време се появяват и в другата половина. Понякога витилиго може да причини обезцветяване на космите на главата, миглите, веждите, брадата, пубисното окосмяване. В много редки случай се наблюдава и засягане на цвета на очите или пигмента на ретината.[7][8][9][10]

След като меланинът изчезне от съответните участъци, там кожата условно става "бяла", или по-скоро бледо-розова, подобно на кожата на развилите албинизъм. Петната макар и с неправилна форма, обикновено са ясно очертани, без наличие на плавен преход между тъмна и светла кожа. Поради това, особено при хора с по-тъмен естествен цвят на кожата, петната са видимо по-открояващи се.

Според някои лекари витилиго се класифицира, като козметичен дефект, а не като заболяване, поради липсата на друга физическа симптоматика, освен депигментирането на кожата. Въпреки това, поради промяната на външността на пациента, заболяването може да донесе негативен емоционален, психологичен и социален ефект.

Поради автоимунният си характер, витилиго не е заразно и не може да се предава от човек на човек. Може да се счита, че като цяло витилиго не е унаследимо, поради комплексния си характер и големия брой различни причини за появата му, но въпреки това, според някои теории се смята, че предразположеността към него се предава наследствено.[11]

История[редактиране | edit source]

"Vitiligo" е латинска дума. "Viti" идва от vitium — петно, белег. "Ligo" е латинско окончание, означоващо "причина". Най-общо "vitiligo" се превежда, като "да причиниш петно". Може да се смята, че витилиго съществува откакто съществува човешката история. Това се твърди, защото сходни състоятия са чести и обичайни при животните. Симтоми на витилиго са описани в Библията и древни китайски и гръцки текстове.[12][13]

Разпространение на витилиго[редактиране | edit source]

Около от по-малко от 1% до 2 % от човечеството има витилиго, според различни източници. Смята се, че в някои страни този процент е по-висок в зависимост от генетичните, географски и социални фактори. При 95% от имащите витилиго, то се е появило преди 40 годишната им възраст, а при повечето се е появило между 10 и 30 годишна възраст. Това заболяване се среща сред всички раси, етноси и при двата пола. Дори на отдалечени острови, където популацията е напълно хомогенна се наблюдава витилиго. [14]

Хората с установено автоимунно заболяване имат по-голяма склонност към развитие на витилиго, но данни за обратното не съществуват. Това са заболявания, като хипертироидизъм (увеличена или намалена щитовидна жлеза), кортикостероидна недостатъчност (недостатъчно произвеждане на хормона кортикостероид от надбъбречната жлеза), алопеция ареата (олесяване и оплешивяване), злокачествена анемия (ниско ниво на червени кръвни клетки, причинено от недостиг на витамин В12).[15][16][17]

Теории за поява на витилиго[редактиране | edit source]

Меланоцитът (пигментна клетка) е специална клетка на човешкото тяло, която се намира в кожата и произвежда кожния пигмент меланин. Счита се, че в случаите на витилиго, имунната система, поради различни причини, погрешно възприема собствените пигментни клетки, като чужди тела и ги унищожава или отслабва функционалността им.

Има много теории относно появата на витилиго, но нито една не дава цялостен отговор на този въпрос. Специалистите са почти сигурни, че съществува генетична предразположеност у хората, които развиват витилиго. Според различните хипотези витилиго може да се яви вследствие на множество фактори — автоимунни, оксидантен стрес (излишък на водороден пероксид), невротрофия (взаимодествие на меланоцитите с нервната система), токсични (субстанции формиращи се в нормалното меланинопроизводство, които всъщност се явяват токсични за меланиновите клетки). Механизма включва прогресивното разрушаване на отделни меланоцити, навярно цитотоксичните ти-клетки лимфоцити. В повечето случаи на витилиго се смята, че имунната система възприема собствените пигментни клетки, като чужди тела и ги атакува и унищожава. За основа на това автоимунно заболяване се сочат генетичните фактори.[18]

Оксидантен стрес[редактиране | edit source]

Една от новите теории за причините на витилиго е оксидантния стрес. Оксидантния стрес е свръх-натрупване на хидроген пероксид в кожата. Образуването му у всеки е в резултат на естествен биологичен процес. Един ензим наречен каталаза (catalase) разрушава хидроген пероксида в кожата, свеждайки го до вода и кислород.[19] Много хора с витилиго имат проблем с производството на ензима или с неговото достигане до кожата. Много експерти считат, че един от корените на витилиго се състои в свръх-наличието на хидроген пероксид, което състояние се нарича "оксидантен стрес". Има теории, че витилиго е автоимунният отговор на оксидантният стрес. Вирусите и бактериите произвеждат хидроген пероксид и може би присъствието му в кожата е ключът, който отключва възможността имунната система да атакува пигментните клетки.[20]

Генетични фактори и предразположеност[редактиране | edit source]

Повечето експерти вярват, че има генетична обусловеност и податливост към витилиго. Въпреки това няма достатъчно семейства в които да има повече от един човек с витилиго, което да да докаже категорично наследствената обусловеност на болестта. Това, че други членове на семейството нямат витилиго, обаче не означава, че гените не са отговорни. Това по-скоро сочи, че отговорните за витилиго гени са повече от един. Комбинацията от гени е критичният фактор, който под влиянието на определени стимули и състояния отключва болестта. Гените се наследяват в случайна подредба от двамата родители, така че само понякога ще са налице витилиго-отговорните гени. Ако не се наследи пълният набор витилиго-гени, вероятно витилиго няма да се развие. А при тези, които са наследили пълният набор такива гени, то са нужни вече описаните по-горе провокатори на болестта (стрес, травма, слънчево изгаряне и т.н.). При тези случаи витилиго може да се появи през няколко поколения. Изследванията занимаващи се с генетичните аспекти на витилиго, използват генно-проследяващи компютри и картографиране, така че да се разбере как генната терапия може да лекува витилиго. Проучванията на човешкият геном и неговото модифициране, обаче са в твърде ранен етап, за да се очаква скорошно лечение на витилиго чрез генна терапия.

Има теория, според която предразположеността към витилиго е в резултат на някои дефекти на генната структура, правещи вероятността от развитие на витилиго голяма. Статистиката сочи, че около 20% от заболелите имат роднина, който също има витилиго, респективно при 80% от пациентите няма техен роднина с това заболяване. Лекарите са единодушни, че не всики който има генетична предразположеност към витилиго, непременно ще го развие. Макар и пациент да има всички витилиго-гени, то най-вероятно няма да са налице при неговите деца или просто няма да са пълен набор, което означава, че вероятността децата на хора с витилиго да имат също витилиго не е голяма.

Потисната имунна система[редактиране | edit source]

Докато повечето случаи на витилиго са причинени от самоатакуване на пигментните клетки, при един по-малък процент пациенти има наличие на потисната имунна система. Много лекари смятат, че е възможно едновременното съществуване на потисната имунна система и автоимунно състояние.

Други заболявания, свързани с витилиго[редактиране | edit source]

Витилиго само по себе си няма други прояви, но все пак има някои свързани с имунната система състояния, които могат да се наблюдават при пациенти с витилиго, като например тироидно разстройство (разстройство на щитовидната жлеза, което още се нарича остър хипотироидизъм), което е нерядко проявено заедно с витилиго и за това много лекари го лекуват заедно с лекуването на витилиго. Други автоимунни състояния са алопеция ареата (оплешивяване), злокачествена анемия, диабет.

Провокиращи фактори[редактиране | edit source]

Витилиго е заболяване, което често се появява след като е било провокирано от различни фактори. Предпазването от тяхното вредно въздействие може да забави и предотврати по-широкото разпространение на белите петна. Най-често срещаните рискови фактори са:

Стрес[редактиране | edit source]

Психическите травми и тежките емоционални състояни често отключват развитието на болестта. Своевременната компетентна помощ и преодоляването на стресовите състояния може да окаже благотворен ефект върху лечението на витилиго. Не бива да се пропуска да се вземе предвид, че витилиго често носи и допълнително психическо напрежение, поради неговата видимост от околните.

Наранявания и други физически и химически въздействия[редактиране | edit source]

Удрянето и нараняването на кожата, високата температура и изгарянето и т.н., също може да провокира витилиго, поради което следва да се избягва подобно въздействие. Някои химикали, включително обикновени фотографски химикали, като феноли, или други промишлени химикали могат да отключат развитието на витилиго, ако в дадено лице е наличие предразположеност към подобно заболяване. Ако витилиго вече е развито, необходимо е да се ограничат максимално агресивните вещества, които влизат в съприкосновение с кожата.

Слънце[редактиране | edit source]

Прекомерното излагане на слънце, освен изгаряне, води и до поява на витилиго при податливите към това заболяване. Ако витилиго вече е налице, излагането на слънце може да задълбочи проблема. Популярно е схващането, че слънчевите бани помагат при витилиго, но най-често това се оказва погрешно и води до задълбочаване на степента на развитие, тъй като в засегнатата кожа липсва естествената меланоцитна защита от ултравиолетовите лъчи. Слънчеви бани при витилиго са допустими само след, като са взети всички мерки, гарантиращи безопасно излагане на слънчева светлина — ограничено времетраене в часове на по-нискоинтензивна слънчева светлина, слънцезащитен крем с най-висок фактор и/или препарат стимулиращ производството на меланин, периодично лекарско наблюдение.

Диагностициране[редактиране | edit source]

Ако лекар предположи наличие на витилиго, той обикновено първо задава въпроси за медицинската история на пациента. Важно е да се установи пациента получавал ли е обриви, слънчеви изгаряния или други травми по кожата 2-3 месеца преди депигментацията да започне, преживял ли е някакъв стрес, дали е страдал от някакви други болести, дали косата му побелява преждевременно (преди 35 г.), имало ли е в семейството витилиго. Докторът също се нуждае да знае пациента или член на неговото семейство има ли ли са някога някакво автоимунно заболяване или чувствителни ли са към слънцето. Лекарят ще прегледа пациента за да изключи други възможни заболявания. Може да бъде взета малка проба (биопсия) от засегнатата кожа. Също така може да се направят изследвания на кръвта за да се установи статуса на кръвните клетки и щитовидната функция. Лекарят може да освети кожата с т.н. черна светлина за да установи витилиго без съмнение. В някои случаи е възможно да се направят допълнителни изследвания за очни възпаления и кръвен тест за антинуклеарни (antinuclear) антитела (вид антитела) също е възможно да се направи. С тези изследвания се установява дали пациента има други автоимунни разстройства.[21]

Лечение[редактиране | edit source]

Общ преглед[редактиране | edit source]

Витилиго обикновено се лекува трудно и често безрезултатно. Има много терапии, претендиращи да повлияват витилиго, но досега не е налична нито една такава, която безспорно да го лекува в болшинството от случаите. Поради това много медици опитват различни терапии при един пациент, докато установят кой метод работи най-добре при него.[22]

Най-често прилагана е т.н. PUVA-терапия и стероидните кремове, които са класически методи за лечение. В допълнение на традиционните терапии, като PUVA и стероидните кремове, се прилага облъчване с тесновълнови ултравиолетови лъчи, excimer-лазер, третиране с Pseudocatalase крем, кожна присадка, пигментна трансплантация, локална псораленна терапия, имуномодулатори.[23]

Време за лечение[редактиране | edit source]

Резултатите при лечението във времето варират при различните хора и терапии. При едни резултатите се появяват още след 3-6 месеца. При други резултат може да няма и 8 месеца. А примерно при имуномодулаторите резултат при някои пациенти се появява още след 4-8 седмици. За други това отнема повече време. Практиката показва, че пациентите са нуждаят от най-малко 3-6 месеца, преди да забележат резултат от което и да било лечение. А ако има известни резултати, лечението може да продължи над 2 години.

PUVA[редактиране | edit source]

PUVA е един от по-старите методи за лечение на витилиго, базиран на вещества, наречени псоралени. Оралната PUVA терапия (терапия при която медикаментите се поемат чрез устата) се прилага на хора, които имат по-обширно витилиго (повече от 20%) или при хора, които не понасят локално лечение. Оралната PUVA терапия не е препоръчителна за деца под 10 години, понеже носи риск от вреда за очите и катаракта. При нея пациентите приемат предписана доза псоралени през устата около 2 часа преди излагане на изкуствена ултравиолетова светлина или на слънчева светлина. Лекарят регулира времето за излагане на такава светлина понеже, кожата се зачервява. Лечението е 2-3 пъти седмично, но никога два последователни дни. Пациента трябва да избягва пряката слънчева светлина за 12-24 часа след процедурите, както и да носи слънчеви очила и нещо с което да покрива лицето си, за да може да предпази очите си. Чести странични ефекти са слънчеви изгаряния и стомашни неразположения, причинени от псораленните таблетки. Повечето пациенти смятат, че ако се нахранят с малко по-тежка храна преди вземането на таблетките (хамбургер, пържени картофи, сладолед), намаляват или елиминират стомашното неразположение. За пациенти, проявяващи непоносимост към PUVA терапия се препоръчва PUVA-SOL. Втези случай лекарят може да назначи прилагането на псоралени да става заедно с излагане на естествена слънчева светлина.[24]

Стероидени кремове[редактиране | edit source]

Стероидните кремове носят търговските имена като Elocon, Ultravate, Cyclocort, Descort, Pramasone и Tridesilon. Ако наставката на края на името на дадено лекарство завършва на "-ate," "-one" или "cort", то най-вероятно съдържа стероид или стероиден дериват. Също така могат да се срещнат и други наименования на стероидни кремове. Макар, че все още не е напълно изяснено дали стероидите могат да помогнат за репигментацията на кожата, особено ако започнете лечение в началото на заболяването, може да има нужда петната да се третират по този начин. Кортикостероидите са група лекарства, подобни на хормоните произвеждани от надбъбречната жлеза (като кортизона). Лекарите често предписват леки кортикостероидни кремове за деца под 10 г. и по-силни за възрастни пациенти. Пациентите трябва да третират засегнатата кожа поне 3 месеца, преди да се появи резултат. Това е просто и безопасно лечение, но не е толкова ефективно, колкото други видове лечение. Лечението трябва да бъде непрекъснато и внимателно следено, понеже стероидите могат да изтънят и увредят кожата. Щателно се следи за странични ефекти, като свиване на кожата или поява на стрий (разтягане на кожата). Именно поради страничните ефекти, стероидните кремове не се прилагат за дълги периоди от време.[25]

Локална псораленна терапия[редактиране | edit source]

Локалната псораленна фото-химиотерапия често се прилага при хора с малък процент засегната кожа (по-малко от 20%). Тя е приложима също за деца над 2 годишна възраст, както и при локални петна от витилиго. Лечението се извършва в лекарският кабинет като се осветява кожата с ултравиолетова светлина, един или два пъти седмично. Лекарят или мед. сестрата намазват кожата с псоралени около 30 мин. преди излагането на ултравиолетова светлина. Светлината периодично се обръща, така, че да освети всички засегнати кожни участъци; прилага се до порозовяването на кожата. Докторът в продължение на няколко седмици постепенно и бавно увеличава дозата на ултравиолетова светлина. Постепенно розовата кожа започва да придобива нормалният си цвят. Повечето пациенти измиват остатъка от лекарството след процедурата. Двата основни потенциални странични ефекта на псораленната терапия са слънчевите изгаряния и мехури, както и твърде силно потъмняване на лекуваната кожа (хиперпигментация). Те обаче са временни ефекти и отшумяват след прекратяване на терапията.[26]

Имунопотискаща терапия[редактиране | edit source]

Protopic immunomodulator (Tacrolimus) е продукт локално потискащ имунната система в третираните с него кожни участъци. Protopic е паста произведена от Fujisawa Pharmaceuticals, Япония. Пастата показва успех при много хора (но не при всички), които я ползват. Protopic се предписва при умерени до тежки дерматити (екзема). Обикновено указанието не посочва точно витилиго и Администрацията по храните и лекарствата на САЩ (Food and Drug Administration — FDA) съблюдава за изискването да не се правят клинични изследвания или да се употребава Protopic за витилиго. Обикновено пастата се прилага два пъти дневно. Повечето лекари препоръчват и излагането на слънчева светлина няколко пъти седмично. А някои лекари го комбинират и с тесновълнова ултравиолетова светлина. Protopic е в две разфасовки - 0,03% е по-леката, а 0,1% е по-силната.[27][28]

Пастата Protopic immunomodulator се произвежда от редки почвени бактерии, които се намират в планината Цукуба на остров Хоншу, Япония. Известни са редките растителни видове, които растат там и, че почвените бактерии там имат уникалната способност да потискат имунната система. Наличието на автоимунно заболяване обеснява връзката на собствената имунна система с витилиго. Protopic възпира имунната система да атакува пигментните клетки, като по този начин те успяват да се репродуцират. Важен факт е, че препарата не се абсорбира в кръвоносната система или тялото, поради което въздействието му остава сравнително локализирано. Одобрението на Администрацията по храните и лекарствата на САЩ е все още само за прилагане при екзема (не за витилиго), но много пациенти изразяват добри резултати, въпреки, че официални проучвания няма. Д-р Пърл Граймс (Dr. Pearl Grimes) който е многоуважаван авторитет относно витилиго, ръководеше изследователско проучване в Лос Анджелис заедно с Fujisawa за да оцени безопасноста и ефективността при лечение на витилиго. Резултатите на изследователската група са окуражаващи. Ако желаете, можете да прочетете първоначалният изследователски доклад тук — Protopic Immunomodulator. В САЩ всеки лекар предпазливо и по своя преценка предписва Protopic, макар все още лекарството да няма призната спецификация за лечение на витилиго. Имайте това предвид ако се интересувате от лекарството и смятате да го обсъдите с вашият дерматолог. Повечето здравни застраховки в САЩ все още не покриват стойността на Protopic при лечение на витилиго, понеже федералните власти го признават само като лекарство за екзема, докато в други държави, като Канада той се покрива. Продукта може да бъде доста скъп. Месечното лечение струва около 50-100 щ. долара.

Elidel, Aldara and Imiquimod, подобно на Protopic са имуномодулатори или имунопотискащи препарати. Elidel е продукт наречен Pimecrolimus, който е подобен на Protopic и е под формата на крем. Повечето пациенти предпочитат кремообразната форма, която не е толкова мазна, но тя все още не е толкова ефективна, понеже е в процес на разработка. Aldara (Imiquimod) е друг имунопотискащ крем, който показва положителни резултати при витилиго.[29]

Pseudocatalase, наречен Pcat за краткост, е още една възможност при витилиго. Това е крем, който се прилага два пъти дневно, като е замислен да намали кожният хидроген пероксид (hydrogen peroxide), високите нива на който се свързват с витилиго. Този крем претендира, че създава за кожата по-добра среда за меланоцитите и кератиноцитите, въздейства за по-голямата функционалност на меланоцитите в епидермиса. Pseudocatalase обикновено се прилага заедно с Narrow Band UVB-терапия. Pseudocatalase не прави кожата по-чувствителна към слънце и не предизвиква усложнения при прилагането на Narrow Band UVB-терапия. Pseudocatalase се предлага от Griefswald University, Германия и от Northwestern University, Чикаго[30]

Има диспут относно Pseudocatalase. Pseudocatalase е разработен от Карин Шалротер (Karin Schallreuter), германски лекар, които работи с два изследователски екипа на Брадфордския университет, Йоркшир, Англия и Грийфсвалдския университет, Германия. Патента за Pseudocatalase е вероятно продаден на Steifel Labs, Флорида, САЩ в замяна на сериозно поддръжка за изследователския проект. До 1998 или 1999 Pcat е на разположение само на д-р Шалротер. Но Стайфел дава право на Северозападния университет да започне производство на лекарството в САЩ. Д-р Шалротер обаче обявява, че Северозападния университет не произвежда идентична на нейната формула, и че в нея липсва даден компонент и че техният продукт не действа толкова добре, ако изобщо действа. Много пациенти, които използват и двата продукта, заявяват, че американския продукт е по тежък за прилагане, като европейското лекарство е по-добро. Въпреки това някои пациенти твърдят, че репигментация не е започнала, докато не са пробвали продукта на Северозападния университет. Макар,че проучванията все още продължават, споровете не спират. Двата екипа са стимулирани да работят заедно и продължават да комуникират, но д-р Шалротер казва, че те все още не си сътрудничат.

Тесновълнови ултравиолетови лъчи[редактиране | edit source]

Тесновълновата ултравиолетова В светлина е относително нова технология за лечение на витилиго. В миналото, лекарите в прилагането на PUVA използват ултравиолетова А светлина, но за мнозина страничните ефекти са непоносими. Тесновълновата ултравиолетова В светлина решава проблема с преекспонирането на ултравиолетова светлина. Кожата бива излагана само на тесновълнови ултравиолетови В лъчи (диапазона 311-312 нанометра, който притежава повечето благотворни компоненти на слънчевата светлина), а ненужното излагане на безполезна ултравиолетова радиация се избягва. Така се постига сериозно намаляване на страничните ефекти, които ултравиолетова светлина предизвиква, както и по-нискорисковото прилагане на PUVA. Именно затова все повече лекари избират този метод, а дори вече са на разположение и домашни системи за лечение.[31]

Лазерна технология[редактиране | edit source]

Ratokderm е лазерна технология за лечение на витилиго, която е на разположение само в Милано, Италия. Много хора намират техният уебсайт случайно, тъй като тяхната компания притежава домейна vitiligo.com. Ratokderm е базирана на употребата лазерен лъч от тесновълнови ултравиолетови лъчи. От компанията казват, че тази технология позволява на пациентите да прекратят всякакво вземане на препарати за тяхното състояние. Кожата се третира с лазера петно по петно, като така се избягва вредната ултравиолетова светлина. Това лечение фактически е идентично на американският Excimer Laser.[32][33]

Ексимерният лазер е базиран на силно концентриран лъч от ултравиолетова светлина, насочена към петната от витилиго, без да се засяга пигментираната кожа около тях. Проучването на д-р Джеймс Спенсър от Mt. Sinai Hospital в Ню Йорк, сочи че този метод има преимуществата на немедикаментозното лечение и фактически е без странични ефекти. ( Комисията по храните и лекарствата на САЩ е преценла, че това лечение е твърде скъпо в сравнение с другите методи и често здравната застраховка не покрива разходите за тази терапия, предлагана от много дерматолози ). Търговският продукт се нарича Xtrac Laser на компанията Photomedex, намираща се в Пенсилвания, САЩ. Много пациенти са останали доволни от него.[34]

Освен тези две фирми предлагащи лечение с апарати работещи на базата на ултравиолетовата светлина, има и други производители на такива апарати, като BClear™ на фирмата Lumenis.[35]

Козметико-фармацевтични препарати[редактиране | edit source]

Въпреки, че все още не са на пазара, някои компании работят върху продукни наречени "cosmeceutical" - отчасти козметика (cosmetic), отчасти фармацевтичен продукт (pharmaceutical). Тези продукти, които са в процес на разработка и проучвания, могат много бързо да способстват да се развият здрави меланоцити, които да доставят меланин в кожата. Стимулирайки меланоцитите и меланино-производството на клетъчно ниво, може се да бележи нова ера в технологиите за слънчев тен — една многомилионна индустрия, която да разчита на фармацефтичното пигментиране (а не както досега на солариумите). Така някой ден тези препарати биха помогнали за бързото и непрекъснато лечение на витилиго

Кожна присадка[редактиране | edit source]

При кожната присадка, лекарят взема нормално пигментирана кожа от една част на тялото на пациента (донорен участък) и я присажда в друга част на тялото (реципиентен участък). Този тип процедури понякога се прилагат при пациенти с малки петна от витилиго. При тази процедура има вероятност от няколко усложнения — инфекция, белези и неравности по кожата, да не се успее да се депигментира целия участък. Лечението с кожни присадки при някои пациенти работи добре, но отнема време и е скъпо.[36]

Трансплантация на пигментни клетки[редактиране | edit source]

При тази процедура, лекарят взема пигментни клетки от пациента и ги поставя в съд със специален разтвор, като се цели развитие на кожни клетки. След като след определено време тези клетки се размножат, те се трансплантират на същия пациент в участъците с депигментирана кожа. Тази технология е нова и в експериментален стадий.[37]

Депигментация[редактиране | edit source]

Депигментацията е метод при който се премахва пигментацията в участъците от кожа, които са останали незасегнати от витилиго, т.е. кожата с витилиго и здравата кожа придобиват напълно равномерен светъл цвят, подобно на кожата на хората, имащи албинизъм. За пациенти с над 50% витилиго, депигментацията е добра възможност за лечение. Лечението става с препарата Benoquin, съдържащ монобензилетер на хидрохинона, наречен още монобензон (monobenzylether of hydroquinone - monobenzone). Пастата се прилага два пъти дневно в нормално пигментираната кожа, която не е засегната от витилиго. Пациентите трябва поне 2 часа след намазването да избягват контакта с други хора. Главен страничен ефект е "възпламеняването" на кожата (зачервяване и подуване). Възможни са поява на сърбеж и суха кожа.[38][39]

Труднолечими кожни участъци[редактиране | edit source]

В някои случаи , някои части на тялото, като ръцете, стъпълата и някои части от косата, където е бяла се лукуват по-трудно от други участъци. Броят пациенти с витилиго, които имат светли петна по половите органи е значителен (ок. 25-40 %), а това може да причини намалено самочувствие, проблеми в сексуалният им живот. По принцип всички видове лечение са приложими и в областта на гениталите, но все пак прилагането на някои кремове трябва да става внимателно, за да се избегне евентуална инфекция на уретрата или вагината. По-голям риск за очите може да възникне от лечението с ултравиолетова светлина. Преди такова лечение задължително се правят пълни офталмологични изследвания (при очен лекар). При ултравиолетова терапия много пациенти предпочитат да носят специални тъмни очила по време на процедурите.[40]

Натурални, традиционни и алтернативни терапии[редактиране | edit source]

Понякога витилиго се третира със средствата на натуралната и алтернативна медицина. Хомеопатията, холистичната медицина, акупунктурата и други традиционни медицински практики също често твърдят, че лекуват витилиго. Въпреки спорният и недоказан ефект от алтернативните терапии, те често се търсят от лица, имащи витилиго. Макар, че някои пациенти твърдят, че са намерили подобрение чрез тези методи, липсват категорични доказателства за положителното им въздействие, извлечени от сериозни медицински проучвания. Част от подобренията могат да се обяснят с плацебо ефекта, а други с активните вещества, съдържащи се в лечебните растения, които се използват.

Други терапии, базирани на натурални продукти (винамини, антиоксиданти, растения и техни екстрати), имащи като цяло общоукрепващо въздействие, се смята че повлияват благотворно също и на витилиго, като не се отричат от класическата медицина.[41] Някои медици наред с предписването на комплекс от витамини, минерали и натурални продукти, предписват и терапия, която да реши проблеми с нерната система, стрес и психично напрежение. Целта е да се повлияе на витилиго, елиминарайки провокиращите го фактори и засилвайки естествените възстановителни сили на организма.

Витамини[редактиране | edit source]

Някои разработки описват ползата от витаминни добавки при лечението на витилиго. Нивата на фолиевата киселина и/или витамин В12 и витамин С са ниски при някои изследвани пациенти с витилиго. Добавянето на големи количества фолиева киселина (1-10 мг на ден) едновременно с витамин С (1 г на ден) и инжекции вътрешномускулно витамин В 12 (1000 mcg на всеки две седмици), може да предизвика репигментация при някои хора. В други статии за хора с витилиго, приемането през устата на фолиева киселина (10мг на ден) и витамин В12 (2000 mcg на ден), комбинирано с излагане на слънце, в много случаи дава резултат при репигментацията след 3 до 6 месеца. Някои пациенти заявяват, че когато се използва комбинация от излагане на слънце и локално (външно) третиране с витамин D, може да се наблюдава репигментация при витилиго. Не е известно дали витамин D като хранителна добавка има ефект за витилиго. Трябва да се отбележи, че някои експерти са посочили случаи при които тази терапия е причинила изостряне на витилиго.

Антиоксиданти[редактиране | edit source]

Някои терапии залагат на опита да се намалят свободните радикали в кожата. Свободният радикал е атом или група от атоми, която има поне един несвързан електрон и поради това е нестабилна или високо реактивна. В животинските тъкани, свободните радикали могат да увредят клетките и се смята, че ускоряват разрастването на рака, сърдечносъдовите болести и др. Антиоксидантите са субстанции, като витамин Е, витамин С или бетакаротин, за които се смята, че предпазват клетките в тялото от увреждащия ефект на окисляването и се смята, че са мощна защита срещу свободните радикали. На българският пазар се продава продукта Vitix (гел и таблетки), съдържащ екстракт от пъпеш, за който производителити му твърдят, че повлиява развитието на витилиго[42]. Много потребители обаче твърдят, че въобще не им е повлиял[43].

L-Phenylalanine[редактиране | edit source]

L-Phenylalnine е аминокиселина, която се използва заедно с излагането на слънце или с терапия с ултравиолетово лъчение за лечението на витилиго. Главно се използва да се увеличи обхвата на репигментацията предизвикана от UVA или NB-UVB терапия. Препарата не е фототоксичен и не прави кожата чувствителна към слънцето. Лекарите предписват тази добавка през устата или във формата на локален крем или гел. Когато се взема през устата, препоръчителната доза е приблизително 50мг на килограм телесна маса за ден.

Sinvitil/Dermabest[редактиране | edit source]

Синвитил е природен местен продукт, който някои хора използват и който съдържа витамини, фитодобавки и антиоксиданти. Някои хора съобщават, че Синвитил им помага да възстановят пигментацията. Други не съобщават резултати дори след месеци лечение. Синвитил е гел, който съдържа екстракт от протеолипиди /proteolipids/ (масла). Той помага за стимулиране процеса на пигментация. Другите съставки са дестилирана вода, глицерин, carboxymethylcellulose (производно на целулозата използвано в производството на храни като стабилизиращ и емулгиращ агент, а в медицината като слабително), камфор, ментол и Kathon (консервант).

Melagenina[редактиране | edit source]

Melagenina e кубински лосион предназначен за репигментация при витилиго и други видове депигментации. Представлява екстракт от човешка плацента в 50%-ен хидроалкохолен разтвор. Лосионът е за външна употреба върху засегнатите участъци, като намазването става само с пръсти, без тампон или памук. Кожата се третира 3 пъти дневно, като един път дневно навлажнената с лосиона кожа се излага за 15 минути на пряка слънчева или инфрачерчена светлина. Според производителя препарата няма никакви странични ефекти. [44][45]

Мъртво море[редактиране | edit source]

Водата на Мъртво море е богата на соли и минерали. Има няколко клиники, които там предлагат дерматологично лечение и някои пациенти твърдят, че се е отразило благоприятно на тяхното витилиго.[46]

Растения и растителни продукти[редактиране | edit source]

Много популярна е хранителната диета, включваща голямо количество пресен магданоз (не по-малко от 1 връзка дневно). Магданозът съдържа веществата псоралени[47], същите които се използват в PUVA-терапията. Други храни богати на псоралени са смокинята и целината[48].

Екстрактът от листа на маслина често се обяваява за природен антибиотик, действащ срещу бактериите, твърди се[кой го твърди?], че може да унищожи вируси, гъбички, бактерии и други паразити, смята се, че също е мощен антиоксидант, поради което се използва и за външно третиране на кожа, засегната от витилиго.

Слънцезащита, козметика и грим[редактиране | edit source]

Грим и прикриване на витилиго[редактиране | edit source]

Има много продукти, които осигуряват козметични прикриване на витилиго. Някои хора предпочитат традиционен водоустойчив грим, създаден за всеки тип кожа, който може да бъде поставян и само на петната. Въпреки че са водоустойчиви, те не са винаги устойчиви на триене.

Други хора предпочитат пигментираща козметика (или "продукти за тен без слънце", както са често наричани), които са, както водоустойчиви, така и устойчиви на триене, и които траят няколко дни. Тези продукти потъмняват цялата кожа относително, както светлите, така и нормалните участъци. Поставяйки ги върху цялото тяло, това може да рефлектира в петната и в резултат, те да са все още видими. Въпреки това, много хора намират тази козметика за източник на голямо облекчение.

Експерти препоръчват на хора с витилиго, да избягват бои за коса и обезцветители. Някои хора с витилиго са много чувствителни към тези подукти, причиняващи начало или по-нататъшно разпространение на тяхното витилиго, тъй като те съдържат фенол производни, които могат да го изострят. Боите за коса, които не съдържат фенол или фенол производни, са общо взето приети като безопасни.

Някои пациенти прибягват до направата на медицинска татуировка в участъците, засегнати от витилиго. Светлите участъци се татуират равномерно с пигменти с цвят, близък до този на естествената кожа, което улеснява маскирането на петната.

Слъцезащитни продукти[редактиране | edit source]

Винаги е добре хора с витилиго да използват слъцезащитни продукти, когато ще прекарват повече, от няколко минути на слънце. Освен нуждата от защита на кожата от слънчево изгаряне, слъцезащитните продукти предпазват местата, незасегнати от витилиго, от почерняване, и като така помагат да се избегнете контраста между зоните с тъмен и светъл тен. Има лекари, които вярват, че кратковременно излагане на слънце, обикновено от 5 до 15 минути няколко пъти седмично, може да бъде полезно при лечението на витилиго.

Подходящите слънцезащитни продукти са тези, които имат най-висок фактор (от 30 до 50+), които предпазват от по-широк спектър от ултравиолетовата светлина и са хипоалергични. Обикновено това са продуктите за бебета и деца. Също така в дни със силна слънчева светлина се препоръчва носенето на широки шапки и тъмни очила. Особено в часовете от 10 до 16 ч. следва да се избягва продължителното излагане на пряка слънчева светлина.

Емоционално, семейно и социално въздействие[редактиране | edit source]

Промяната на външността причинена от витилиго може да окаже влияние върху емоционалния и психологически живот и може да създаде трудности в различни ситуации в професионалния и социален живот. Хората с витилиго могат да преживеят емоционален стрес, особено ако витилиго се появи на видими части от тялото каквито са лицето, долната и горната част на ръцете, краката или гениталиите. Младежите, които често са особено загрижени за външния си вид, могат да се почувстват съкрушени от широко разпространило се витилиго. Някои от хората с витилиго се чувстват объркани, засрамени, депресирани или загрижени как ще реагират околните.

Съветването с терапевт или други хора със същото заболяване може да помогне за увеличаване на самоуважението и за решение на емоционалните и социални последствия. Препоръчва се хората, коита получили витилиго да продължат нормалният си социален живот, като не се притесняват да разясняват открито за състоянието си, при проява на интерес или любопитство.

Проблемите касаещи взаимоотношенията с интимен партньор са едни от най-важните социални проблеми които съпътстват витилиго. Хората с витилиго често се притесняват, че те повече няма да бъдат привлекателни за тези, които са важни за тях, партньори или съпрузи. Тъй като много хора с витилиго имат светли петна по гениталиите и по други ерогенни зони на тялото, този страх е разбираем. В действителност обаче, в повечото случаи партньорите на хората с витилиго често не са ужасно загрижени от него и не ги притеснява.[49]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) VitiligoSupport - What is Vitiligo?
  2. ((en)) Vitiligo Basics, Aaron Lerner, M.D., Gisela Moellmann, Ph.D., Department of Dermatology, Yale University
  3. ((en)) „Vitiligo“, Raymond E. Boissy, Ph.D. Professor of Dermatology, University of Cincinnati College of Medicine & President – National Vitiligo Foundation
  4. ((en)) VitiligoSupport - I have vitiligo patches on my underarms, my feet and my genitals. Is this common?
  5. ((en)) VitiligoSupport - What does vitiligo look like?
  6. ((en)) VitiligoSupport - Will the vitiligo patches spread over time? Will they get larger?
  7. ((en)) VitiligoSupport - Different Types of Vitiligo
  8. ((en)) VitiligoSupport - Symptoms
  9. ((en)) VitiligoSupport - What is segmental vitiligo?
  10. ((en)) VitiligoSupport - What is generalized vitiligo?
  11. ((en)) VitiligoSupport - What is an autoimmune disorder?
  12. ((en)) VitiligoSupport - How long has vitiligo existed?
  13. ((en)) VitiligoSupport - How do you pronounce the word "vitiligo"?
  14. ((en)) VitiligoSupport - Where does the word "vitiligo" come from?
  15. ((en)) VitiligoSupport - Who is affected by vitiligo?
  16. ((en)) VitiligoSupport - How many people have vitiligo?
  17. ((en)) VitiligoSupport - How long has vitiligo existed?
  18. ((en)) VitiligoSupport - What causes vitiligo?
  19. ((en)) Has Science Cured Gray Hair?
  20. ((en)) VitiligoSupport - What is oxidative stress?
  21. ((en)) VitiligoSupport - How is vitiligo diagnosed?
  22. ((en)) VitiligoSupport - I was told vitiligo could not be treated. Is that correct?
  23. ((en)) „Treatment of Vitiligo, Making it Simple“, Hermenio Lima, MD, PhD, Associate Professor of Clinical Immunology, Universidade Federal do Parana Curitiba, Brazil
  24. ((en)) VitiligoSupport - What is PUVA?
  25. ((en)) VitiligoSupport - What is a topical steroid cream or ointment?
  26. ((en)) VitiligoSupport - What is topical psoralen therapy?
  27. ((en)) VitiligoSupport - What is Protopic Immunomodulator?
  28. ((en)) HomePhotoTherapy.com - Protopic Immunomodulator
  29. ((en)) VitiligoSupport - What are Elidel, Aldara and Imiquimod?
  30. ((en)) VitiligoSupport - What is Pseudocatalase (Pcat)?
  31. ((en)) VitiligoSupport - What is Narrow Band UVB?
  32. ((en)) ((it)) vitiligo.com - Ratokderm
  33. ((en)) VitiligoSupport - What is Ratokderm?
  34. ((en)) VitiligoSupport - What is an Excimer Laser?
  35. ((en)) Lumenis Excimer Laser
  36. ((en)) VitiligoSupport - What is skin grafting?
  37. ((en)) VitiligoSupport - What is autologous melanocyte transplant?
  38. ((en)) VitiligoSupport - What is depigmentation?
  39. ((en)) Benoquin Official FDA information, side effects and uses
  40. ((en)) VitiligoSupport - Are there parts of the body that are harder to treat than others?
  41. ((en)) „Vitamins - Scientists now know that many people with vitiligo are deficient in folic acid, vitamin B12, vitamin C, copper, and zinc“, SuperNatural Health
  42. ((bg)) Vitix - гел за лечение на витилиго
  43. ((bg)) Форум в bg-mamma.com, посветен на витилиго
  44. ((es)) histoterapia-placentaria.cu - Информация за продукта Melagenina
  45. ((en)) VitiligoSupport - What is Melagenina?
  46. ((en)) The "Dead Sea therapy"
  47. ((en)) Uses of Parsley - Clinical Overview
  48. ((en)) Psoralen Photochemotherapy - Vitiligo Treatment
  49. ((en)) VitiligoSupport - How do I deal with the emotional issues of vitiligo?