Витория Колона

Витория Колона Vittoria Colonna
италианска поетеса
Родена	април 1490 г. Марино, Италия
Починала	25 февруари 1547 г. Рим, Италия
Националност	Италия
Професия	поет
Семейство
Съпруг	Фернандо де Авалос
Витория Колона в Общомедия

Витория Колона (на италиански: Vittoria Colonna) е италианска поетеса и маркиза на Пескара.

Биография

Витория Колона е родена в Марино, владение на фамилията Колона близо до Рим. Тя е дъщеря на Фабрицио Колона, велик конетабъл на Кралство Неапол, и Агнеса де Мантефелтро. На четири години по настояване на Фердинанд, крал на Неапол, е сгодена за Фернандо де Авалос, син на маркиза на Пескара. Тя получава добро образование и от рано провява интерес към литературата. През 1509 се жени за де Авалос на остров Иския.

През 1511 съпругът на Витория Колона се включва във войната срещу Франция. През 1512 е пленен в битката при Равена и е отведен във Франция. След освобождаването си той става един от най-изявените военачалници на император Карл V. Колона и де Авалос се виждат рядко, но водят оживена кореспонденция в проза и стихове. Под влияние на съпругата си Фернандо де Авалос отказва да се включи в метежа срещу Карл V през 1525, отхвърляйки предлаганата му корона на Неапол. В края на същата година той умира от раните си в Милано.

След смъртта на съпруга си Витория Колона прекарва няколко години на остров Иския. Тя отказва няколко предложения за женитба и започва да пише своите „Rime spirituali“, които остават основата на творчеството ѝ. През 1529 се завръща в Рим и прекарва следващите няколко години между града, Орвието и Иския. През 1537 заминава за Ферара, където участва в основаването на капуцински манастир, заедно с бъдещия протестант Бернардино Окино. Тя е близка и с други привърженици на реформата в църквата, като Пиетро Камезеки и Хуан де Валдес, както и с писатели като Пиетро Бембо, Луиджи Аламани и Балдасаре Кастильоне.

През 1539 се завръща в Рим, където освен че печели одобрението на кардиналите Реджиналд Пол и Контарини, Витория Колона се превръща в обект на страстно приятелство от страна на шестдесет и четири годишния Микеланджело Буонароти. Той ѝ посвещава някои от най-добрите си сонети, рисува я и прекарва много време с нея. Нейното оттегляне в Орвието и Витербо след бунта на брат ѝ Асканио Колона срещу папа Павел III през 1541 не променя отношенията им и те продължават да се срещат и да си пишат. Витория Колона се завръща в Рим през 1544 и умира през 1547 в манастира Сан Силвестро в града.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Vittoria Colonna“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.