Витоша (компютър)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Витоша.

Компютър „Витоша“

„Витоша“ е първият български компютър. Създаден е в Изчислителния център към Института по математика на БАН, чието основаване през 1961 година слага началото на развитие на българската изчислителна техника[1].

Разработката на компютъра започва в края на 1961 г., а въвеждането му в експлоатация става в началото на 1962 г. Екипът разработил машината включва: Благовест Сендов, Г. Алипиев, Д. Богданов, Д. Рачев, Енчо Кърмаков, Илич Юлзари (отговорник), Иван Станчев, Кирил Боянов, Мария Димитрова, Рафи Асланян и Ст. Пашев. Научен ръководител академик Любомир Илиев.

Цифровата електронна машина използва двоична система с непроменлива дължина на думите в успореден режим. Машинната дума (слово) е дълга 40 бита; използва триадресен формат с 32 инструкции, използващи индексни регистри. Основните части на машината са: входно устройство, изходно устройство, аритметично изчислително устройство, памет и устройство за управление. Последното може да се разглежда като две отделни – главно устройство за управление и помощно. За ОЗУ (RAM) се ползва магнитен барабан с общ обем 4096 думи. Захранващият блок на компютъра работи с трифазен ток с напрежение 220/380 V. Охлаждането се осъществява посредством специална система от вентилатори.

Конструкцията на машината е направена като един блок с дължина 4 m и височина 2 m, приютяващ всички електронни схеми и магнитния барабан[1]. Състои се от 1500 електронни лампи модел ESS 862. Те имат продължителност на работа около 10 000 часа. Операторът може да управлява машината от пулт за управление и ако се наложи, да влияе на изчислителния процес; може да задейства, спира, включва или изключва машината. На същия пулт може да се наблюдава състоянието на аритметичното изчислително устройство и броячът на командния регистър. Има и ключета за ръчно въвеждане на информация, връщане на регистрите в първоначално състояние и възможност за проверка на основните операции – пренос на съдържанието от един регистър в друг.

Входното устройство работи с петканален лентов перфоратор, информацията от който се прочита от стандартен електромеханичен телеграфен апарат. Изходното устройство ползва прост алгоритъм за извеждане на данни. Електрическа пишеща машина печати резултатите. Всички команди за управлението ѝ са програмирани – шпация (интервал), нов ред и пр. Програмите са писани на машинен език.

Машината е изработена и въведена в експлоатация в края на 1963 година. Разходите по проекта надхвърлят почти двойно предвидения бюджет от 1,5 млн. лева. За пръв път е показана на техническо изложение „България строи социализъм“ през август 1963 г. в Москва и има голям успех, защото за първи път малка България показва собствена електронно-изчислителна машина. Дори в Русия, доколкото има такива машини, те работят в засекретени обекти[2]. Този успех, заедно с разработения по-късно електронен калкулатор Елка дават тласък на специализацията на България в областта на изчислителната техника.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Боянов K.. „Кратки сведения за развитието на изчислителната техника в България“, (PDF). // Годишник на секция „Информатика“, Съюз на учените в България, Том 7, 2014,. с. 1–23.
  2. Банчева, Светослава. Акад. Боянов: Изнасяхме за СССР компютърни дискове, внасяхме жигули и петрол. // e-vestnik.bg, 8 септември 2009. Посетен на 23 октомври 2015.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]