Витяз (ЗРК)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
С-350
Индекс ГРАУ – 50Р6А
Обща информация
ВидЗенитна ракетна система със среден радиус на действие
История на производство и служба
ИзобретателНПО „Алмаз“,  Русия
Създаване2007 – 2019 г.
ПроизводителОбуховски завод,
 Русия
Производствов серийно производство[1]
На въоръжение2019 г. – понастоящем
С-350 в Общомедия

„Витязь“, С-350 (Индекс ГРАУ – 50Р6А) е руски зенитно-ракетен комплекс, със среден радиус на действие от ново поколение[2][3]. Планира се, че „Витязь“ ще замени С-300ПС (далечина на поразяване – до 75 – 200 км) и Бук-М1-2 (далечина на поразяване – 45 км по далечина и до 25 км на височина)[4][5].

В края на 2018 г. е заявено за приемането му на въоръжение през 2019 г.[6], няколко години по-късно от първоначално заявените срокове. На 30 декември 2018 пресслужбата на министерството на отбраната съобщава, че „през 2019 г. във Въздушно-космическите сили ще постъпи най-новият зенитен ракетен комплекс С-350 „Витязь““[7].

Разработка[редактиране | редактиране на кода]

Работите по проекта за ЗРК „Витязь“ са открити през 2007 г., след демонстрация на ръководството на Министерството на отбраната на Руската Федерация на действащия образец на ЗРК със средна далечина KM-SAM създаден за Южна Корея по спечелен от концерна „Алмаз-Антей“ международен конкурс[8].

През 2011 г. е завършен етапа по създаването на работната конструкторска документация. През същата година са проведени изпитания на ракетите 9М100 и 9М96, двата пуска са признати за неуспешни поради срив в АРГСН.

През 2012 г. конструкторското бюро „Алмаз-Антей“ извършва доработка и наземни изпитания на АРГСН. През същата година е произведен опитен образец, а за 2013 г. е планирано завършването на държавните изпитания[8].

През февруари 2013 г. вестник „Известия“ съобщава, че командването на Военновъздушните сили и концерна за ПВО „Алмаз-Антей“ са назначили първите изпитания на системата за есента; командването на ВВС при това изразява недоволство от хода на приемане на ЗРК, напомняйки, че, съгласно подписания през 2010 г. договор, през 2013 г. „Витязь“ трябва да започне да постъпва във войските за ПВО, а не да се изпитва на полигона. На 19 юни 2013 г. ЗРК „Витязь“ е публично представен в хода на визитата на президента Владимир Путин в НПО „Алмаз“ в Обуховския завод, където се води сглобяването на частите на комплекса[9]. През август 2013 г. комплекса е представен на авиосалона МАКС-2013[10].

В началото на 2014 г. генералния директор на Северозападния регионален център на концерна „Алмаз-Антей“ съобщава, че държавните изпитания на ЗРК С-350 „Витязь“ ще завършат в края 2014 – началото на 2015 г[11]. През 2014 г. главата на концерна „Алмаз-Антей“ заявява, че серийното производство на комплекса ще започне през 2015 г[12][13].

През втората половина на декември 2015 г. източник във военнопромишения комплекс на Русия съобщава за началото на изпитанията на ракетите за системата „Витязь“[14].

В края на 2016 г. концерна „Алмаз-Антей“ заявява, че пристъпва към разработката на нова система за ПВО със средна далечина, която „ще дойде на смяна на комплексите „Бук“ и С-350 „Витязь““.[15]

През 2018 г. продължават изпитанията на полигона Капустин Яр[16].

През април 2019 държавните изпитания на новата зенитна ракетна система С-350 „Витязь“ успешно са завършени[17]; уже запущено производство первого серийного комплекта, который планируется сдать в 2019 году[18].

Руската армия се сдоби с първия си комплекс С-350 „Витяз“ публикувано на 26.02.2020г.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

ЗРК „Витязь“ се състои от самоходната пускова установка 50П6А, многофункционална РЛС 50Н6А и пункта за бойно управление 50К6А, разположени на колесно четириосно шаси БАЗ[19]. Боекомплекта се състои от 12 ЗУР с АРГСН[20], предположительно 9М96/9М96Е (от ЗРК С-400) и/или 9М100[21].

Пускова установка 50П6Е Пункт за бойно управление 50К6Е Многофункционален радиолокатор 50Н6Е

Оценка[редактиране | редактиране на кода]

Според заявлението на генерал-полковник Александър Зелин (към този момент (август 2011 г.) главнокомандващ ВВС на Русия), ЗРК „Витязь“ по бойни възможности няколко пъти надхвърля възможностите на ЗРК С-300. Известно е, че една пускова установка на комплекса „Витязь“ ще бъде способна да носи 12 ракети, срещу 4 на С-300ПС. Също, ЗРК ще има по-голям брой канали за обстрел на целите, което ще позволи обстрелването на повече цели едновременно.[22]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ «Витязь» набирает статистику „Независимая газета“, 20.07.2017.
  2. ↑ Газета „Стрела“ № 6 (125) июнь 2013 г. // Архивиран от оригинала на 2013-07-17. Посетен на 2019-04-16.
  3. ↑ Пятый элемент
  4. ↑ В России прекращается выпуск ЗРК С-300 // Сайт „Военный Обозреватель“, 2011-08-15. Архивиран от оригинала на 2012-08-25. Посетен на 2011-08-21. (на руски)
  5. ↑ Названы сроки завершения испытаний ЗРС С-350 „Витязь“ // Взгляд, 24 апреля 2017
  6. ↑ Российские военные получат новейший ЗРК „Витязь“ // РИА Новости, 30.12.2018
  7. ↑ ВКС РФ в 2019 году впервые получат на вооружение зенитный ракетный комплекс С-350 „Витязь“
  8. ↑ а б Испытания ЗРС „Витязь“ завершатся в 2013 году // Деловая газета „Взгляд“, 2010-04-30. Архивиран от оригинала на 2012-08-25. Посетен на 2011-08-21. (на руски)
  9. ↑ Концерн ПВО „Алмаз-Антей“ впервые показал ЗРК „Витязь“ // РИА, май 2016
  10. ↑ На МАКСе показали новый зенитный комплекс Архив на оригинала от 2019-04-16 в Wayback Machine. // Lenta.ru, 2013
  11. ↑ Дмитрий Григорьев. Испытания ракетного комплекса „Витязь“ завершат в ЗВО к концу года // РГ. 22.01.2014.
  12. ↑ Ян Новиков. Комплекс ПВО „Витязь“ пойдет в серию в 2015 году // Лента.ру. 22.05.2014.
  13. ↑ Виктор Мясников. Противоракетная и противовоздушная оборона России будет лучшей в мире // НВО НГ. 12.12.2014.
  14. ↑ Источник: ракета для зенитной системы „Витязь“ проходит испытания // РБК. 23.12.2015.
  15. ↑ Россия создаст новую зенитную систему // «Российская газета», 28.11.2016
  16. ↑ Раскрыты подробности взрыва ракеты в Астраханской области // Лента.ру, 11 декабря 2018
  17. ↑ В России завершились госиспытания ЗРС „Витязь“ // РИА Новости, 12 апр 2019
  18. ↑ В России завершились испытания новой ракетной системы „Витязь“ // RT на русском. Посетен на 2019-04-12. (на руски)
  19. ↑ ЗРК Витязь // militaryrussia.ru
  20. ↑ Lenta.ru: Оружие: Российские военные объекты прикроют „Морфеем“
  21. ↑ Jerome Murray. The Surface-to-Air Missile System MSAM / MRADS / Vityaz // Special report. DTIG.org Defense Threat Informations Group, 2007. Архивиран от оригинала на 2012-04-17. Посетен на 2011-08-21. (на английски)
  22. ↑ Главком ВВС: Новая система ПВО „Витязь“ во много раз мощнее С-300 // Комсомольская правда. Архивиран от оригинала на 2012-08-25. Посетен на 2011-08-21. (на руски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Витязь (зенитный ракетный комплекс)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Витяз_(ЗРК)&oldid=12132237“.