Направо към съдържанието

Вихинг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вихинг
Wiching
Роден
Починал
РелигияКатолическа църква[1]

Вихинг (на немски: Wiching; на латински: Bichingus; Vuichingus; Wihingus; Wihhingus; Wihcingus; Viching[2]; Uuichinus; Vigling; Wiching[3]), наричан и Виглиско както и като Бичникос,[4] † 12 септември 912)[5] е епископ на Нитра от 880 – 881 (първият на нейната епархия, свързана с историята на Словакия) и през 885 – 891/892/893 г. , както и епископ на Пасау/Драйфлюсещат (при сливането на реките Ин и Илц и Дунав в Германия) през 898 – 899 година. Вихинг е суфраган (помощен/подчинен епископ)[6] на великоморавския архиепископ Методий от Солун, но и се изявява, като негов конкурент в периода на Моравската мисия.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

За родно място на Вихинг се смята германската област Швабия, но народността му не е напълно изяснена. Предвид близкото звучене на името му до думата „викинг“, то може да е свързано с неговия произход, който Берхтолд от Кремсмюнстер, в своето произведение от началото на XIV век свързва с остготите.[7]

Отначало Вихинг е бенедиктински монах в абатство Райхенау на Боденското езеро. Около 874 г., вероятно след Форхаймския мир през 874 г., между владетеля на моравяните и държавата на източните франки той отива във Великоморавия, където става княжески съветник на великоморавския княз Свентоплук (Святополк). Изглежда той е станал негов близък приятел и дори се е побратимил с него (за което има запазени сведения в регистър в манастира на остров Райхенау). От 874 до 879 г. работи с Йоан Венециански, водач на латинската (разпространяваща проповеди на латински език) мисия в Моравия, заедно с когото имат чести спорове с архиепископ Методий.[8] После, съюзен с княза, Вихтинг, номиниран за това от местното латинско духовенство, претендира за длъжността на епископ на Нитра, поради което е изпратен от княза през 880 г. в Рим при папа Йоан VIII за да бъде помазан за нея. През тази година обаче папата подкрепя и Методий в ползването на славянската (на славянски език и с изписване на глаголица) литургия и го утвърждава за архиепископ на страната, макар Вихтинг да се е надявал и на нея. В Нитра Вихинг организира собствен отряд, съставен от немски рицари.[9]

Понеже Вихинг изпраща фалшиво „папско писмо“ до Свентоплук, указващо Методий да бъде свален,[6] през 881 г. Методий премества Вихинг за наказание във Вислания, след като папата потвърждава, че Вихинг е извършил измама.[10] Той се опитва няколко пъти да се върне оттам обратно, но учениците на Методий всеки му попречват. Междувременно е основен обвинител на Методий в ерес, във връзка и с твърденията, че постъпва противно на канона, проповядвайки на „несвещен език“, т.е. като учи и поощрява местните да почитат Бога на собствения си език. Самият Вихинг е бил привърженик на т.нар. „Филиокве“, затова е описан в „Житието на Климент“ (с вероятен автор Теофилакт Охридски), като еретик,[11] а във „Второто Наумово житие“, където е упоменат, като Виглиско – като магьосник и привърженик на ересите на Македоний I (македонианство) и на Аполинарий Лаодикийски (аполинарианство).[12]

През 885 г., малко преди смъртта на Методий, Вихинг напуска Малополша и с одобрението на Святополк пътува до Рим, където повдига нови обвинения срещу Методий пред новият папа Стефан VI[13], известен и като Стефан V, поради объркване на номерирането на папите, идващо от това, че папа Стефан II умира само 3 дни след избирането си и така следващият папа приема неговото име. По молба на Святополк той моли папата да потвърди позицията му на епископ на Моравия и е опростен от него.[9] Когато папата научава за смъртта на Методий, той (пре)назначава Вихинг за епископ на Нитра и „администратор“ (но не архиепископ) на Панонско-моравската епархия. Вихинг пречи на Горазд да стане наследник на Методий. Папа Стефан (вероятно привлечен към тази позиция от Вихинг) е против славянската литургия, с оглед на което издава булата Quia te zelo fidei. Разрешени на славянски остават само проповеди и тълкувания на Библията.[14] Той се съгласява и да бъдат изгонени учениците на Методий от Моравия, в резултат на което Светите седмочисленици и много други привърженици на делото на Кирил и Методий са подложени на репресии.[15]

През 891 или 892 г., след избухването на войната между Святополк и крал Арнулф Каринтийски, владетел на Източнофранкското кралство Вихинг напуска Нитра. Той постъпва на служба при Арнулф и става негов канцлер. По-късно Вихинг става член на делегацията, която преговаря за мир със Святополк. През 896 г. той поема и управлението на абатство Мондзее/Манинзее (сега в Австрия)[9], а от 898 до 899 г. е епископ на Пасау (сега в Германия), но е отстранен длъжността от епископа на Залцбург.[16] След смъртта на Арнулф Каринтийски през 899 г. и падането на Велика Моравия, Вихинг се оттегля от обществения живот.[9] Умира между 900 и 912 г., вероятно на 12 септември. Наследен е, като епископ в Пасау от Рихард, в Нитра – от Бистрик.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Литература

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ wiching // Посетен на 20 октомври 2020 г.
  2. ↑ VICHING. In: Slovenský biografický slovník. Zväzok VI. T – Ž. Martin : Matica slovenská, 1994. 660 s. ISBN 80-7090-111-X. S. 279.
  3. ↑ Wiching. In: Encyklopédia Slovenska. 1. vyd. Zväzok VI. T – Ž. Bratislava : Veda, 1982. 853 s. S. 473.
  4. ↑ Wiching : Prosopographie der mittelbyzantinischen Zeit
  5. ↑ Wiching // Encyklopédia Slovenska. 1. vyd. Zväzok VI. T — Ž. Bratislava : Veda, 1982. 853 s.
  6. 1 2 The Lives of Saints Cyril and Methodius | The Church of Ss. Cyril and Methodius in Deer Park, New York
  7. ↑ CREMIFANENSIS, Bernardus. Monumenta Germaniae Historica: Bernardi Cremifanensis Historiae [онлайн]. Подготовка на изданието Георг Вайц. Hahnsche Buchhandlung, Hannover, 1880. Глава SS (във фолио) XXV, Gesta saec. XIII, стр. 624, 656. Наличен онлайн . (латиница)
  8. ↑ HAVLÍK, Lubomír E. Kronika o Velké Moravě. první. vyd. Brno: Jota, 1993. ISBN 80-85617-04-8. S. 179, 180.
  9. 1 2 3 4 Słownik starożytności słowiańskich. T. 6. Wrocław: Zakład Narodowy im. Ossolińskich, 1980, s. 416-417.
  10. ↑ Měřínský, Z. České země od příchodu Slovanů po Velkou Moravu. 1. vyd. Zväzok II. Praha : Libri, 2006. 967 s. ISBN 80-7277-105-1.
  11. ↑ ТЕОФИЛАКТ БЪЛГАРСКИ – ПРОСТРАННО ЖИТИЕ НА КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ 1
  12. ↑ Ив. Дуйчевъ, Изъ старата българска книжнина, I – 12-13
  13. ↑ Dušan Kováč et al.: Kronika Slovenska: od najstarších čias do konca 19. storočia. Fortuna Print, Bratislava 1998, ISBN 80-7153-174-X, S. 101. (на словашки език)
  14. ↑ KOVÁČ, Dušan, et al. Kronika Slovenska. Zväzok 1 : od najstarších čias do konca 19. storočia. Bratislava : Fortuna Print, 1998. 616 s. ISBN 80-7153-174-X. S. 101.
  15. ↑ Kováč, D., et al. Kronika Slovenska. Zväzok 1 : od najstarších čias do konca 19. storočia. — Bratislava : Fortuna Print, 1998. 616 s. ISBN 80-7153-174-X.
  16. ↑ БЕЛЕЖКИ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ ПРЕВОД – ТЕОФИЛАКТ БЪЛГАРСКИ – ПРОСТРАННО ЖИТИЕ НА КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Вихинг&oldid=12894606“.