Вич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вич
Βέρνο
Вич от Българска Блаца
Balkans 4087 cut lerinsko.png
40.6492° с. ш. 21.3856° и. д.
Местоположение на картата на Леринско
Общи данни
Местоположение  Гърция
Най-висок връх Вич
Надм. височина 2128 m
Вич в Общомедия
Вид от пътя Сетома - Жервени
Изглед към село Вишени и Вич зад него

Вич често членувано Вичо или Нередската планина или Неречката планина (на гръцки: Βέρνο, Верно, катаревуса: Βέρνον, Вернон, Βίτσι, Вици) е планина в Западна Македония, Гърция.[1]

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Представлява голям планински масив, разположен в западната и югозападната част на Леринско и в североизточната част на Костурско. На север е отделена от планината Баба (Варнудас) от Писодерския проход (Бигла, 1550 m) и река Сакулева (Сакулевас). На юг достига до Костурското езеро (620 m) и планината Мурик (Мурики), от която е отделена от Клисурския проход (1150 m). На изток продължава като хълмистите разклонения Радош (Мала река). На запад Рулската река я отделя от Корбец (Трикларио), а на югозапад от Дъмбенската планина (Мали Мади).[1] На югозапад е областта Кореща, а на юг е областта Пополе. През планината минават два пътя, свързващи Костурско и Леринско - между селата Статица (Мелас) и Търсие (Тривуно) и между Българска Блаца (Оксия) и Бел камен (Дросопиги).

Нейни разклонения са планините Виновданец, Лисец, Рунджел, Полената, Кукул, Голината, Лунджер и други. Планината е на границата между демите Костур (на югозапад, Лерин на североизток и Суровичево на югоизток. Протежението е север-юг, като в края масивът завива на югоизток. Дължината на планината е приблизително 25 до 30 km от северозапад към югоизток, а дължината ѝ е около 20 до 25 km от югозапад към североизток.

Върхове[редактиране | редактиране на кода]

Най-високият връх е Вич, който е на 2128 m надморска височина. Изкачването му може да стане от Прекопана (Перикопи, 1420 m) за 3 часа.[2]

Други върхове:

Геоложки строеж[редактиране | редактиране на кода]

Скалите на планината са гнайси, гранити, амфиболити и шисти.

Растителен и животински свят[редактиране | редактиране на кода]

Планината изобилства на високотревни пасища, а в подножието преобладават широколистни гори докато към върховете са застъпени вечнозелени гори.[5] Вич, която е обрасла с букове, е част от мрежата защитени зони Натура 2000 (1340006).[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Христо Силянов в „Писма и изповеди на един четник“ нарича Вич комитския Божигроб и още пише за него:

А Вичъ...

Той се отсича цѣлъ въ прозрачна мъгла. Купъ по-низки висоти, струпани около него, му служатъ за подножие. Царственъ и могѫщъ, той приковава погледа и примамва душата като мечта.[6]

Етимология на имената[редактиране | редактиране на кода]

Според „Българския етимологичен речник“ името Вич е от начално * Бич(и), което на гръцки е трансформирано като Βίτσι – прилагателно от бик с гръцка промяна на б > β. Сравнимо е името на връх Бич край Копривщица.[7] Формите Нередска планина и Неречка планина са по името на село Неред (Полипотамо).

Името Вернон е възроденото антично име, употребява се от Диодор и други древногръцки автори.[1]

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

На Писодерския проход има хижа на Леринското скиорско-алпинистко дружество с 30 места. Над Лаген на 1650 m e хижата „Аристотелис Мотесинцас“ на Леринското планинско дружество, която има 22 места. На прохода Бигла ((1550 m - 1900 m) е Леринският ски център с 10 писти и 3 лифта. Ски център има и при Българска Блаца (Оксия) (1610 m - 1875 m) с 5 писти и 1 лифт.[2]

Европейската пътека на дълги разстояния Е6 идва от Костур (Кастория, 650 m), преминава през западната част на Вич през селищата Дреновени (Кранионас), Габреш (Гаврос), Брезница (Ватохори), продължава към Корбец - Преспа - Баба и завършва на Писодерския проход (1550 m). От там, минавайки през северната страна на Вич и конкретно от ски центъра на Бигла (1550 m) и Лунджер, Черешата (Карацуреу) и Голем рид (Псиловоуни) продължава към Лерин (Флорина) и се свързва с Европейската пътека за дълги разстояния Е4.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 378. (на гръцки)
  2. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 381. (на гръцки)
  3. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд бе бж бз би бк бл бм бн бо бп бр бс бт бу бф бх бц бч бш бщ бю бя ва вб вв вг вд ве вж вз ви вк вл вм вн во вп вр вс вт ву вф вх вц вч вш вщ вю вя га гб гв гг гд ге гж гз ги гк гл Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 380. (на гръцки)
  4. Мавровски, Спиро. Кажувања на еден желеец. Книга за Ристо Мавровски. Toronto, Canada, July 28, 2015. с. 31. (на македонска литературна норма)
  5. Βέρνο, архив на оригинала от 14 декември 2007, https://web.archive.org/web/20071214213636/http://www.arcturos.gr/gr/wildlife/B4.asp, посетен на 2008-11-30 
  6. Силянов, Христо. Писма и изповеди на един четник, 1902, София, 1927, стр. 149.
  7. Георгиев, Вл., Ив. Гълъбов, Й. Заимов, Ст. Илчев (съставители). Български етимологичен речник, том 1 (А - З). София, Българска академия на на5уките. Институт за български език. Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 156.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония