Вичо Иванов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вичо Иванов
български литературен критик
Портретна снимка на Вичо Иванов
Портретна снимка на Вичо Иванов

Роден
1901 година
Починал
14 май 1979 година (78 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вНационална художествена академия
Научна дейност
ОбластЛитературна критика, изкуствознание
Вичо Иванов в Общомедия

Вичо Димов Иванов (1901-1979), роден в с. Петров дол, е писател, литературен и художествен критик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

По време на следването си в Художествената академия (1928-1931) прави литературния си дебют в редактираното от Михаил Арнаудов списание „Българска мисъл“. Член на БКП от 1944 г., директор на Българския културен център във Варшава през 1958-1964. Михаил Арнаудов посвещава книгата си „Какво е за нас Иван Вазов“ (1970) „на Вичо Иванов – приятеля и писателя“. В архива на Арнаудов са запазени редица документи, свидетелстващи за близките му отношения с Вичо Иванов, за разменени „жестове“ и пр. (НА-БАН, ф. 58К, оп. 1, а.е. 236, 604 и др.).[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Пътят на Васил Левски до бесилката. Отецъ Паисий, 1935, 35 с.
  • Там, гдето пее Вълтава. София: Български писател, 1956, 90 с.
  • Хора на изкуството. София: Наука и изкуство, 1957, 233 с.
  • Далечни и близки. София: Български писател, 1968, 250 с.
  • Ценко Бояджиев. София: Български художник, 1968, 34 с.
  • Майстори на сцената. София: Наука и изкуство, 1975, 148 с.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Емил Димитров, „Вожд и филолог (Михаил Арнаудов през 1944-1954 г.: документално изследване)“, бел. 46, електронно списание LiterNet, 20.04.2004, № 4 (65)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]