Вичо Панов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вичо Панов
български лекар
Роден
1827 г.
Починал
1916 г. (89 г.)

Националност българин

Вичо Панов е български лекар и общественик.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1827 г. В 1853 г. Учи в килийно училище, а след това в гръцкото училище в Куручешме в Цариград и във Военномедицинско училище. Завършва медицина в Монпелие, където учи от 1848 до 1853 г. с материалната помощ на Стефан Богориди и вуйчо му – хаджи Симеонко Хадживичов. Първоначално работи като лекар в Орлеан, а след завръщането си по българските земи, от 1857 до края на 1858 г. е лекар в Габрово. През 1860 г. се премества в Шумен. Участва активно в [[Борба за българска църковна независимост |борбата за самостоятелна църква]].[1] От 1862 до 1864 г. е главен надзирател на лекарите от карантинните служби в Добруджа. След 1864 г. е главен лекар в Александрия, Румъния. Преподава в Медицинския факултет в Букурещ. Поддържа връзки с Георги Раковски и Панайот Хитов. Умира през 1916 г. в Шумен.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Бонева, Вера. Народният представител д-р Вичо Панов. // liternet.bg. Посетен на 27 август 2017 г. (на български)
  2. а б Вичо Панов. // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 25 октомври 2017 г. (на български)