Вкусът на черешата
| Вкусът на черешата | |
| طعم گيلاس / Ta’m-e gīlās | |
| Режисьори | Аббас Киаростами |
|---|---|
| Продуценти | Аббас Киаростами |
| Сценаристи | Аббас Киаростами |
| В ролите | Хомаюн Ершади Абдулрахман Багери Афшин Бахтиари Мир Хосеин Ноори |
| Оператор | Хомаюн Пайвар |
| Разпространител | Zeitgeist Films |
| Жанр | драма |
| Премиера | май 1997 (Германия) |
| Времетраене | 95 минути |
| Страна |  Иран |
| Език | персийски |
| Цветност | цветен |
| Външни препратки | |
| IMDb Allmovie | |
Вкусът на черешата (на персийски: طعم گيلاس, Ta’m-e gīlās) е ирански филм от 1997 година на режисьора Аббас Киаростами. Филмът печели Златна палма на кинофестивала в Кан през 1997 година.[1]
Филмът е минималистичен и използва дълги непрекъснати кадри, както и документални кадри от самото заснемане на филма.
Сюжет[редактиране | редактиране на кода]
Господин Баади е мъж на средна възраст, който обикаля из Техеран в търсене на човек, който да свърши определена разбота, за която е готов да заплати солидно. Работата, която предлага обаче е някой да се погриже да го погребе, след като се самоубие, което така или иначе е решил да направи. Самият той вече е изкопал гроба си, но никога не споменава защо точно иска да се самоубие.
Първият човек, който решава да помоли да свърши задачата е млад кюрдски войник, който след като чува искането се отказва и напуска колата на Баади, в която се е качил. Вторият човек, който моли да му помогне е афганистански семинарист, който също му отказва, защото има религиозни предубеждения спрямо самоубийствата. Третият човек, който Баади среща е възрастен азербайджанец, който препарира животни. Той решава да му помогне, защото има нужда от пари за болното си дете, но въпреки това иска да го откаже от идеята му. Самият той заявява, че преди време е искал да се самоубие, като се обеси на черничево дърво, но в последния момент се отказва след като опитва вкуса на плодовете му и преценява, че дори само заради това си заслужава да се живее.
Все пак азерът обещава на Баади да го погребе ако на сутринта го намери мъртъв в гроба му. Същата вечер Баади отива до изкопания си гроб и ляга в него гледайки луната, а в същото време се разразява буря. Филмът не разкрива съдбата на Баади и завършва с непрекъснат документален кадър на филмовия екип на Киаростами, който снима филма.
Критики[редактиране | редактиране на кода]
Филмът като цяло се приема много позитивно от критиците по света с малки икзлючения. Известният американски критик Роджър Ибърт например дава на филма само една звезда от общо четири като го определя като скучен и неразкриващ нищо относно съдбата и личността на Баади. Той дори поставя филма в списъка си на „най-мразени филми“.[2] Мнението на Еберт обаче получава множество критики, след като много голям брой филмови критици и киномани определят филма като шедьовър.
Анкета на Британския филмов институт от 2012 година определя Вкусът на черешата като един от десетте най-добри филма създавани някога. Анкетата е попълнена от 10 критика и двама режисьора.[3]
През 1999 филмът е включен в колекцията за класически и арт филми - The Criterion Collection.
Актьорски състав[редактиране | редактиране на кода]
- Хомаюн Ершади – Г-н Баади
- Абдулрахман Багери – Г-ин Багери
- Афшин Бахтиари – войник
- Сафар Али Моради – войник
- Мир Хосеин Ноори – семинарист
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Festival de Cannes, palmarés de 1997
- ↑ Taste Of Cherry // Chicago Sun-Times. Архивиран от оригинала на 2007-09-30. Посетен на 2015-11-05.
- ↑ Taste of Cherry, The (1997) // British Film Institute. Архивиран от оригинала на 2015-09-12. Посетен на 20 юни 2015.
