Владая

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в България. За селото в Гърция вижте Владая (дем Кукуш).

Владая
Vladaya-village-Bulgaria.JPG
Общи данни
Население 3 515 (ГРАО, 2015-03-15)*
4 041 (НСИ)
Землище 24,104 km²
Надм. височина 850 m
Пощ. код 1641
Тел. код 00359/02
МПС код С, СА, СВ
ЕКАТТЕ 11394
Администрация
Държава България
Област София
Община
   - кмет
Столична
Йорданка Фандъкова
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Владая
Таня Иванова
(АБВ, БСД)
Владая в Общомедия
Изглед към Владая
Кметството

Влада̀я е село в район Витоша на Столична община, област София.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според „Българския етимологичен речник“ името произхожа от личното име Владай, запазено в 1577 година във влахобългарска грамота – сравнимо е старополското лично име Włodау. Името е прилагателно с наставка -ja, тоест Владаева (вьсь, тоест село) или родителен падеж от Владай – сравними са сръбското местно име Владаје, румънското Vlădaia и др. Възможно е и името да е направо от женското лично име Владая, запазено във влахобългарска грамота от 1610 г.[1]

За името Владая има легенди. Според едната легенда произлиза от глагола „владей“, а според другата е от времето на Второто българско царство (1185-1396) – от името на една от трите дъщери на цар (или на местен благородник): Яна, Бояна и Влада. И трите имена са използвани за наименования на области от Витоша.

История[редактиране | редактиране на кода]

При избухването на Балканската война през 1912 г. 2 души от с. Владая са доброволци в Македоно-одринското опълчение[2].

В края на Първата световна война край селото се водят тежки боеве по време на Войнишкото въстание, наречено Владайско въстание. Войските на въстаниците са ръководени от земеделския водач Райко Даскалов. През юли 1953 г. името на с. Владая е заменено от „Райко Даскалово“, но през 1962 г. е върнато на „Владая“.

По времето на социализма от 1972 до 1992 г. кмет на селото в продължение на 6 последователни мандата е Димитър Панев: всяка улица на селото е с настлана - с асфалт или паваж, направена е канализация (много важен фактор, който отличава и до ден днешен с. Владая от другите селища в полите на Витоша); открива се стадионът на селото, дискотека с ресторант (по-късно е затворена), създаден е младежки танцов клуб в читалището. Последните 2 новости стават предпоставка за ежеседмични концерти както на най-известните за онова време естрадни певци – от Емил Димитров до Вили Кавалджиев, така и на известни рок и поп групи като „Тангра“, „Диана Експрес“ и др.

След промените и идването на демокрацията Панев е свален от власт. През 1999 г. той се кандидатира като независим и е избран за кмет отново.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Владая се намира на северозападния склон на планината Витоша. На 13 километра от центъра на София и на 16,5 km. от Перник.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Училището
Читалище „Светлина“ и военен паметник
Владайски носии от 1906 г.

На центъра на селото се намира училището 86 ОУ „Св. Климент Охридски“. В с. Владая има развити допълнителни културно-образователни дейности, основно в читалище „Светлина“, където има школа за пиано, танцов състав „Владайска младост“ и група „Алабалница“, печелила много награди.

Изповядва се предимно православно християнство.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Сградата на „Мрамор-Гранит“

Във Владая на времето е имало пет кариери, които са произвеждали много голяма част от сиенитните павета на София, а в тях е работела и голяма част от населението на селото. Също има и завод за преработка на камъни „Мрамор Гранит“. Навремето е имало и фабрика за барут, която по-късно става химически завод с името „Красная звезда“ (днес има само малко останали постройки от нея).

Селото е обслужвано до 2011 г. от автобусна линия № 58, която впоследствие е слята с другата идваща от с. Мърчаево – № 59. Освен тези до селото достига и маршрутна линия 22, която изпълнява маршрут до ж.к. „Свобода“ (непосредствено до задния вход на стоковия базар в Илиянци).

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Събори:
    • на 15 август (Света Богородица), на мястото за построяването на нова църква в началото на селото
    • на 14 октомври в двора на манастира „Св. Петка“
    • на 19 октомври при паметника „Св. Иван Рилски“
  • шопски празник в читалище „Светлина“
  • традиционен ски празник „Купа Владая“ на 2 март

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Български етимологичен речник, том I, А-З. София, Българска академия на науките. Институт за български език. Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 160.
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 835

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]