Влада Карастоянова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Влада Карастоянова
българска журналистка
Родена
Починала
1971 г. (81 г.)
Националност българка
Семейство
Баща Рачо Петров
Майка Султана Рачо Петрова

Влада Рачева Петрова Карастоянова е българска журналистка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 17 февруари 1889 г. в София. Тя е голямата дъщеря на Рачо Петров български офицер (генерал от пехотата) и политик, два пъти министър-председател на България на и Султана Рачо Петрова българска общественичка и мемоаристка. Завършва гимназия в София, после учи и във френски колеж в Цариград.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Омъжва се за офицер от царската армия Любен Карастоянов и от брака им се ражда една дъщеря – Лиляна. Бракът излиза несполучлив и скоро приключва. Влада поддържа стандарта на дама от софийския хайлайф, като дава уроци по български и френски на наши и чужди дипломати. Известно време работи и като преводач в японската легация в София.

Влада преживява трагедията от двете национални катастрофи и развива силно чуство за гражданска ангажираност. Тя попада в полезрението на полицията заради някои нейни изказвания и е обвинена за „подмолна дейност и проанглийска пропаганда“, заподозряна е и в шпионаж за английското разузнаване, през лятото на 1940 г. е въдворена в село Левуново, Петричко, за срок от три месеца. Полицейското наблюдение над нея продължава и след връщането и в София. В началото на 1941 г. е обявена за „враг №3 на Германия“. Тя се възползва от помоща на британския пълномощен министър в София – сър Джордж Рендел за политическо убежище и снабдена с паспорт и виза на 18 февруари 1941 г. заедно с дъщеря си напуска България. През Белград, Скопие и Цариград двете жени се установяват в Палестина, където престояват няколко месеца и отпътуват за Англия. На 9 септември 1941 г. те вече са в Лондон.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Когато се мести в Лондон, Влада започва веднъж седмично да коментира военните събития и положението в България по т.нар. „черна станция Васил Левски“. От края на март 1943 г. тя говори по Радио Лондон.

Нейните призиви към българите за борба срещу авторитарния режим на цар Борис III ѝ донасят задочна смъртна присъда №314 от 28 април 1943 г. на Софийския военно-полеви съд, както и огромна популярност непостигната от никой сътрудник в българската секция на Би Би Си от това време.

След установяването на правителството на Отечествения фронт на 9 септември 1944 г. Влада Карастоянова се сбогува с българските слушатели на Би Би Си, остава без работа и в тежко материално положение.

Влада се връща в радиото през 1948 г. като сътрудник. Възгледите си изразява и защитава и в парижкото списание „Възраждане“ на което през 1949 г. става сътрудник.

В обществения живот на бълграските емигранти в Лондон се изявява с водещи позиции. Под нейно влияние е и дъщеря и Лиляна (Лилиет), родена в София на 26 септември 1919 г.

През 1953 г., остро нападана като политемигрантка, Влада Карастоянова получава статут на „Гражданин на Обединените нации“ и впоследствие се установява в Мюнхен, където умира през 1971 г., завещала журналистическия си път на дъщеря си – Лиляна Карастоянова.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Стателова, Е., В. Танкова. Прокудените. Пловдив, 2002