Владимировски рид

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Владимировски рид
Relief Map of Bulgaria.jpg
43.459° с. ш. 23.472° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България (Област Враца, област Монтана)
Част от Предбалкан
Най-висок връх Бауренска могила
Надм. височина 280,6 m

Владимировският рид е планински рид в Северозападна България, Западния Предбалкан, области Враца и Монтана.[1]

Владимировски рид се издига във външната структурна ивица на Западния Предбалкан и е разположен източно и южно от долината на река Огоста и североизточно от долината на десния ѝ приток река Ботуня. Има посока на простиране от северозапад на югоизток с дължина 18 – 20 км и ширина 5 – 7 км. На север, северозапад и югозапад се спуска със стръмни, на места скалисти склонове към долината на река Огоста (Владимировски пролом) и десният ѝ приток Ботуня. На изток и североизток склоновету му са полегати и плавно преминават към Дунавската равнина. На югоизток, в района на град Криводол се свързва с рида Милин камък. По северното и североизточното подножие на рида преминава условната граница между Западния Предбалкан и Западната Дунавска равнина. Най-високата точка на рида е връх Бауренска могила (280,6 м), разположен на 1,4 км северозападно от село Баурене. На север, запад и югозапад рида се отводнява от малки и къси рекички и дерета вливащи се в Огоста и Ботуня, а на изток реките и деретата са по-дълги и се вливат в река Рибине (десен приток на Огоста).[1]

Владимировският рид е изграден от горнокредни варовици на Лютенската антиклинала. Билото е плоско, обезлесено, заето в по-голямата си част от обработваеми земи. По северния му склон на малки участъци са запазени гори от благун и цер.[1]

В подножията на рида са разположени селата Баурене, Бели брег, Галатин, Градешница, Добруша, Охрид, Портитовци, Ракево и град Криводол.[1]

Най-югоизточната част на рида се пресича от запад на изток от второкласен път № 13 от Държавна пътна мрежа Крапчене – Кнежа – Долни Дъбник.[1]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 113.