Владимировци

Владимировци
Владимировци 43.626155, 26.864822 Владимировци
Общи данни
Население	1022 души (31 декември 2025 г.) 36,1 души/km²
Землище	28,304 km²
Надм. височина	315 m
Пощ. код	7440
Тел. код	08375
МПС код	РР
ЕКАТТЕ	11449
Администрация
Държава	България
Област	Разград
Община    – кмет	Самуил Джевдет Азис (ДПС; 2019)
Кметство    – кмет	Владимировци Ибрахим Ахмед (ДПС)

Владимировци е село в Североизточна България. То се намира в община Самуил, област Разград.

География

Владимировци е разположено на Владимировския рът, част от северните полегати хълмове на Самуилските височини, източно от долината на река Сенковец и югоизточно от долината на река Паламарска. До селото се достига по третокласния Републикански път III-2005, който изкачва билото на Лудогорското плато. Южно от селото се намира Държавна дивечовъдна станция „Паламара“.

История

Районът е населяван през Античността, за което има археологически свидетелства. В землището на селото Йордан Стефанов описва две надробни могили в местността Коджа юк и още една в местността Арпалък.

Свидетелство за човешка дейност в района през Средновековието е откритото крайпътно укрепление от периода на Първото българско царство. Днес то е познато като Калето (Асар кале) и заема площ от около 36 квадратни метра в местността Асарлък южно от селото.

Легенда за името на селото

Цар Борис покръстил своя народ и скъсал със старата езическа вяра в Слънцето, за да свърже на ведно българи и славяни. След това сам се покаял и помонашил и се оттеглил в манастир, като оставил за цар сина си Владимир. Княз Владимир обаче намислил да върне старата езическа вяра и започнал да гони християните. Научил се за това бащата, излязъл от манастира, уловил сина си и сурово го наказал. Ослепил го и го затворил в крепостта, която била най-високия рид, над пресъхналата сега река Паламара, при село Владимировци. В крепостта живеели верни на свети цар Борис хора. Камбаните в нея приканвали сутрин и вечер новопокръстените за молитва и покаяние. Светият цар поръчал за издигнат голям каменен кръст пред портата на крепостта и под него да погребат ослепения му син, ако се покае до края на дните си, а ако не стори това, да го заровят извън крепостта без знак и без следа, за да не се запази никакъв спомен за него.

Скръбно минавали дните на последните години на Владимир. Тежко изкупувал той провинението си. С тъга посрещал изгревите, с тъга изпращал залезите на Слънцето и колчем минел покрай каменния кръст, заплаквал, а от безжизнените му очи потичали кървави сълзи. Едничката му радост била да слиза опипом от крепостта до изворчето, което се намирало под крепостта Извора на слепия. А крепостта и селото били наречени Владимировци.

Ново време

През османския период селото носи името Хабип (Хебибкьой), като се среща и названието Саръ Хебиб.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване Численост 1934 2446 1946 2293 1956 2372 1965 2602 1975 2586 1985 2092 1992 1360 2001 1263 2011 1127 2021 984

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	1 127	100,00
Българи	56	4,96
Турци	1 017	90,23
Цигани	7	0,62
Други
Не се самоопределят
Неотговорили	44	3,90

Личности

• Васил Тинчев – български интербригадист,
• Осман Дуралиев (р. 1939) – българскиборец, олимпийски медалист.

Забележителности

В селото е построена православна църква Свето Възнесение.

Редовни събития

Пазарен ден за Владимировци е вторник.

Спорт

Футболният отбор на селото е основан като физкултурно дружество на 3 февруари 1947 г. под името „Борис Савов“ – убит нелегален партизанин на БКП от Владимировци. За първи председател на дружеството е избран Кирил Стойков.

През годините футболният отбор е носил предимно името „Вихър“.

В периода 2013 – 2015 г. името на отбора е „Орел“, а от 2019 г. и в последните години – „Вълци“.