Направо към съдържанието

Владимировци

Владимировци
България
43.6262° с. ш. 26.8648° и. д.
Владимировци
Област Разград
43.6262° с. ш. 26.8648° и. д.
Владимировци
Общи данни
Население1180 души[1] (15 март 2024 г.)
41,7 души/km²
Землище28,304 km²
Надм. височина315 m
Пощ. код7440
Тел. код08375
МПС кодРР
ЕКАТТЕ11449
Администрация
ДържаваБългария
ОбластРазград
Община
   кмет
Самуил
Джевдет Азис
(ДПС; 2019)
Кметство
   кмет
Владимировци
Ибрахим Ахмед
(ДПС)

Владимировци е село в Североизточна България. То се намира в община Самуил, област Разград.

Легенда за името на селото

[редактиране | редактиране на кода]

Цар Борис покръстил своя народ и скъсал със старата езическа вяра в Слънцето, за да свърже на ведно българи и славяни. След това сам се покаял и помонашил и се оттеглил в манастир, като оставил за цар сина си Владимир. Княз Владимир обаче намислил да върне старата езическа вяра и започнал да гони християните. Научил се за това бащата, излязъл от манастира, уловил сина си и сурово го наказал. Ослепил го и го затворил в крепостта, която била най-високия рид, над пресъхналата сега река Паламара, при село Владимировци. В крепостта живеели верни на свети цар Борис хора. Камбаните в нея приканвали сутрин и вечер новопокръстените за молитва и покаяние. Светият цар поръчал за издигнат голям каменен кръст пред портата на крепостта и под него да погребат ослепения му син, ако се покае до края на дните си, а ако не стори това, да го заровят извън крепостта без знак и без следа, за да не се запази никакъв спомен за него.

Скръбно минавали дните на последните години на Владимир. Тежко изкупувал той провинението си. С тъга посрещал изгревите, с тъга изпращал залезите на Слънцето и колчем минел покрай каменния кръст, заплаквал, а от безжизнените му очи потичали кървави сълзи. Едничката му радост била да слиза опипом от крепостта до изворчето, което се намирало под крепостта Извора на слепия. А крепостта и селото били наречени Владимировци.

Пазарен ден за Владимировци е вторник.

Футболният отбор на селото е основан като физкултурно дружество на 3 февруари 1947 г. под името "Борис Савов" - убит нелегален партизанин на БКП от Владимировци. За първи председател на дружеството е избран Кирил Стойков.[2]

През годините футболният отбор е носил предимно името "Вихър".

В периода 2013-2015 г. името на отбора е "Орел", а от 2019 г. и в последните години - "Вълци".

Старото му име е Хабип.


  • официален сайт на селото: www.hebibkoy.com
  1. www.grao.bg
  2. в. "Народен спорт", брой 162, 13 февруари 1947 г.