Владимир Аврамов (политик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Владимир Аврамов.

Владимир Аврамов
български юрист и политик
Роден
Починал
1963 г. (82 г.)

Учил вСофийски университет
Семейство
Братя/сестриВасил Аврамов

Владимир Николов Аврамов е български юрист и политик. Дългогодишен съдия и прокурор, той е министър на железниците, пощите и телеграфите в третото правителство на Георги Кьосеиванов (1938-1939).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Владимир Аврамов е роден на 24 януари (12 януари стар стил) 1880 година в град Калофер,[1] в семейството на Никола Аврамов и Ана С. М. Шишева (1840-1922). Завършва гимназия в Сливен и право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ (1901).[1]

След дипломирането си Аврамов е съдия в Бургас и Варна,[1] член-съдия е на Софийския апелативен съд от 1909 година и негов подпредседател от 1910 година. От 1923 година е член на Върховния касационен съд, по-късно е началник на Углавното отделение при Министерството на правосъдието. От 1931 до 1938 година е главен прокурор при Върховния касационен съд.[1][2]

От 14 ноември 1938 година до 23 октомври 1939 година Владимир Аврамов е министър на железниците, пощите и телеграфите, а от 12 април до 23 октомври 1939 година е и управляващ Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството.[1] От 19 юли 1942 година до 17 октомври 1944 година е председател на Върховния касационен съд.[3]

Автор на публикации със съдебна тематика.

Умира през 1963 година в София.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Аврамов, Владимир. „Монография върху чл. 1063б от гражданското съдопроизводство“, 1912
  • Аврамов, Владимир. „За принудителното възпитание на порочната и престъпна младеж“, 1925

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Българските политически водители 1879-1994“, Албум-справочник, ИК "Хераклит А&Н".
  • „Трето българско царство 1879-1946“, Историческа енциклопедия, КК „Труд“, 2003 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 22.
  2. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 200, ISBN 954-528-790-X
  3. meteff.blog.bg

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Светослав Велчев главен прокурор на Върховния касационен съд
(1 февруари 1932 – 19 юли 1942)
Владимир Лингоров