Владимир Антонов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Владимир Антонов
Владимир Антонов
руско-югославски инженер
Vladimir Antonov (cropped).jpg
Роден
1882 г.
Починал
1946 г. (64 г.)
Подпис Vladimir Antonov Signature (name only) (vectorized).svg
Владимир Антонов в Общомедия

Владѝмир Аполо̀нович Анто̀нов (на руски: Владимир Аполлонович Антонов) е руски инженер, работил в Куманово, Кралство Югославия, и допринесъл значително за модернизацията на града.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Антонов е роден в 1882 година в град Тамбов, Руската империя. В 1900 година завършва реална гимназия в Тамбов и след това Висше училище за архитектура. Зет е на руския генерал Николай Подгорецки. При избухването на Гражданската война в Русия в 1917 година Антонов е в Бялата армия и след нейния разгром в началото на 20-те години емигрира в Кралство Югославия и се установява в Куманово. В Куманово се установяват и тъст му Николай с дъщерите си.[1]

План на къщата на Сифрид Трайковски Миладинов на Велешкия сокак
Църквата „Света Троица“ в Куманово, дело на Антонов

В 1923 година Антонов печели конкурс за общински инженер на Куманово. Антонов прилага първия регулационен план на Куманово, изработен от чешкия инженер Душан Миросавлевич от Белград в 1923 година. За кратък период от 15 години Антонов създава най-красивите неокласически здания, които днес красят Куманово: Занаятчийския дом (1930), покривната конструкция на Соколанския дом по проект на Момир Корунович, Хотел „Куманово“, Касапския кръг (1930 – 1934), редицата сгради на днешната улица „11 октомври“, Долния градски парк, къщите на Тома Глигориевич, Хаджипопови, Хитеви, Сифрид Миладинов, Васа Попович, Манушеви, Таскови и много други.[1]

Антонов е председател на противопожарното дружество в града и като такъв постоянно организира ралични забави.[1]

След освобождението на Куманово в 1941 година, българските власти го депортират и той се установява в Баня Лука, където има голяма руска колония, а в 1944 година - в Нови Сад. След края на Втората световна война се връща в Куманово, където умира в 1946 година. Погребан е в градските гробища.[1]

На 17 ноември 2009 година Антонов е обявен за един от петте най кумановци на XX век.[1][3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Масевски, Димитар. Луѓето делата ги красат. // KumanovoNews. Посетен на 1 януари 2018.
  2. Зачувување на старата амбиентална архитектура во Куманово. // Вечер, 9 август 2009. Посетен на 1 януари 2018.
  3. Масевски, Димитар. Се вградија во кумановската вечност - пет нај кумановци на 20 век. // KumanovoNews. Посетен на 2 януари 2018.
     Портал „Македония“         Портал „Македония