Владимир Василев (критик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Владимир Василев.

Владимир Василев
български литературен критик
Портретна снимка на Владимир Василев, 1920 – 1923 г. Източник: ДА „Архиви“
Портретна снимка на Владимир Василев, 1920 – 1923 г. Източник: ДА „Архиви“

Роден
Починал

Образование Софийски университет
Софийски университет
Научна дейност
Област Литературна критика
Работил в сп. „Златорог“
Право
Образование Софийски университет
Владимир Василев в Общомедия

Владимир Василев Матеев е български литературен и театрален критик. Пише и публикува свои статии в списанията „Мисъл“ и „Българска сбирка“. Основател и ръководител е на списание „Златорог“ от 1920 до 1944 година. В него публикува както критически материали за някои от най-видните ни творци като Антон Страшимиров, Йордан Йовков, Димчо Дебелянов, Пейо Яворов, Николай Лилиев, Боян Пенев, така и статии за тенденциите и насоките в развитието на съвременната ни литература.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Владимир Василев е роден на 4 ноември 1883 г. в Бургас в семейството на читалищния деец и мирови съдия от Жеравна Васил Матеев и Мария хаджи Николова. Завършва класическия отдел на I мъжка гимназия в София през 1900 г. През 1904 г. завършва право в Софийския университет. В периода 1906 – 1907 г. работи в Университетската библиотека. След това работи като съдия в Радомир, Плевен и София. Заема поста подпредседател на апелативния съд. През Първата световна война е запасен капитан, адютант. За отличия и заслуги през втория период на войната е награден с орден „ Свети Александър“.[2] Четири пъти е директор на Народния театър в София от 1924 до 1938 г., с прекъсвания.[3] Като директор на Софийската опера през 1939 година уволнява известния баритон Христо Бръмбаров, което довежда до шумен обществен скандал и до оставката му.[4]

Литературната си дейност започва с рецензии в сп. „Светлина“ (1900 г.) и „Българска сбирка“ (1904 г.). Сближава се с Пейо Яворов и останалите от кръга „Мисъл“, като сътрудничи на списание „Мисъл“. Сътрудничи и на сп. „Демократически преглед“ (1905 – 1914 г.).

Групова снимка на сътрудниците на списание „Златорог“, 1925 – 1927 г. Василев е трети седнал на втория ред. Източник: Държавна агенция „Архиви“

От 1920 до 1943 г. е редактор на сп. „Златорог“ – едно от най-авторитетните периодични издания за българска литература, в което като сътрудници работят Георги Стаматов, Георги Райчев, Йордан Йовков, Николай Лилиев, Елисавета Багряна и др.

След 9 септември 1944 г. Владимир Василев е арестуван и изключен от Съюза на писателите.

Докато такива като Владимир Василев не излязат с публична самокритика за пакостното дело, което в течение на десетилетия са вършили в нашата литература, те не могат да имат нашето доверие

— Вълко Червенков пред събранието на писателите, членове на БКП на 28.12.1955 г.

През следващите години работи известно време като коректор, но много рядко е допускан да пише отново критически материали. Книга с негови произведения излиза едва през 1992 г.[5]

Умира в София на 27 декември 1963 г., а некролог и произнасянето на прощални слова на погребението му са забранени от Политбюро на БКП.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Бараж от литературни формули. Брошура. 1942.
  • Студии. Статии. Полемики. София: Български писател, 1992, 544 с.
  • Пантеисти и маниаци. София: Захарий Стоянов, 2008, 676 с.

За него[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия България. Том 4. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104265. с. 1309. (на български)
  2. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 85-86
  3. ДА Ф.373К, оп.1, а.е.16, л.1.
  4. Абаджиев, Александър. Оперните звезди на България. София, „Изток-Запад“, 2008. ISBN 9789543214334. с. 81 – 82.
  5. Атанас Свиленов, Спомен за Врадимир Василев, Media Times Review, август 2003.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

За него