Владимир Василев (критик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вижте пояснителната страница за други личности с името Владимир Василев.
Владимир Василев
български литературен критик
BASA-373K-1-687-48-Vladimir Vasilev.jpg
Портретна снимка на Владимир Василев, 1920 – 1923 г. Източник: ДА „Архиви“
Роден
Владимир Василев Матеев
Починал

Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластЛитературна критика
Работил всп. „Златорог“
Публикации„Поети на смирението“
„Пантеисти и маниаци“
„Между сектантство и демагогия“
„Бараж от литературни формули“
Право
Работил всъдилища в Радомир, Плевен и София
апелативен съд в София
Владимир Василев в Общомедия

Владимир Василев Матеев е български литературен и театрален критик. Пише и публикува свои статии в списанията „Мисъл“ и „Българска сбирка“. Основател и ръководител е на списание „Златорог“ от 1920 до 1944 година. В него публикува както критически материали за някои от най-видните ни творци като Антон Страшимиров, Йордан Йовков, Димчо Дебелянов, Пейо Яворов, Николай Лилиев, Боян Пенев, така и статии за тенденциите и насоките в развитието на съвременната ни литература.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Владимир Василев е роден на 4 ноември 1883 г. в Бургас в семейството на читалищния деец и мирови съдия от Жеравна Васил Матеев и Мария хаджи Николова. Завършва класическия отдел на I мъжка гимназия в София през 1900 г. През 1904 г. завършва право в Софийския университет. В периода 1906 – 1907 г. работи в Университетската библиотека. След това работи като съдия в Радомир, Плевен и София. Заема поста подпредседател на апелативния съд. През Първата световна война е запасен капитан, адютант. За отличия и заслуги през втория период на войната е награден с орден „Свети Александър“.[2] Четири пъти е директор на Народния театър в София от 1924 до 1938 г., с прекъсвания.[3] Като директор на Софийската опера през 1939 г. уволнява известния баритон Христо Бръмбаров, което довежда до шумен обществен скандал и до оставката му.[4]

Литературната си дейност започва с рецензии в сп. „Светлина“ (1900 г.) и „Българска сбирка“ (1904 г.). Сближава се с Пейо Яворов и останалите от кръга „Мисъл“, като сътрудничи на списание „Мисъл“. Сътрудничи и на сп. „Демократически преглед“ (1905 – 1914 г.).

Групова снимка на сътрудниците на списание „Златорог“, 1925 – 1927 г. Василев е трети седнал на втория ред. Източник: Държавна агенция „Архиви“

От 1920 до 1943 г. е редактор на сп. „Златорог“ – едно от най-авторитетните периодични издания за българска литература, в което като сътрудници работят Георги Стаматов, Георги Райчев, Йордан Йовков, Николай Лилиев, Елисавета Багряна и др.

След 9 септември 1944 г. Владимир Василев е арестуван и изключен от Съюза на писателите.

Докато такива като Владимир Василев не излязат с публична самокритика за пакостното дело, което в течение на десетилетия са вършили в нашата литература, те не могат да имат нашето доверие

Вълко Червенков пред събранието на писателите, членове на БКП на 28.12.1955 г.

През следващите години работи известно време като коректор, но много рядко е допускан да пише отново критически материали. Книга с негови произведения излиза едва през 1992 г.[5]

Умира в София на 27 декември 1963 г., а некролог и произнасянето на прощални слова на погребението му са забранени от Политбюро на БКП.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Бараж от литературни формули. Брошура. 1942.
  • Студии. Статии. Полемики. София: Български писател, 1992, 544 с.
  • Пантеисти и маниаци. София: Захарий Стоянов, 2008, 676 с.

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Сава Василев, Литературният мит Владимир Василев. Велико Търново: Слово, 2000, 240 с.
  • Владимир Василев – критикът, редакторът, естетът. Сборник. Под редакцията на Сава Василев. Велико Търново: Фабер, 2005.
  • Белчева, Евелина, „Надгробно слово за Владимир Василев – 47 години post mortem. Още към мартирологията на българския дух“ (студия), в: Алманах за литература, наука и изкуство „Света гора“ (Издание на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“), 2012/2013, с. 494 – 525; сп. „Страница“, 2010, бр. 4, с. 129 – 148, 2010.
  • Белчева, Евелина. „Портрет на критика като млад. Опит за реставрация по писма и спомени. сп. „Страница“, 2011, бр. 4, с. 145 – 181.
  • Евелина Белчева. „Самотен в своето време. Вл. Василев или още към мартирологията на българския дух“, Век 21-прес, София, 2016.
  • Евелина Белчева. „Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в 73 неизвестни писма“, Гутенберг, 2017, 310 стр.
  • Евелина Белчева. „Златорожката тайна. Вл. Василев в театъра на живота си“, Гутенберг, 2019, 340 стр.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия България. Том 4. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104265. с. 1309.
  2. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 85 – 86
  3. ДА Ф.373К, оп.1, а.е.16, л.1.
  4. Абаджиев, Александър. Оперните звезди на България. София, „Изток-Запад“, 2008. ISBN 9789543214334. с. 81 – 82.
  5. Атанас Свиленов, Спомен за Врадимир Василев, Media Times Review, август 2003.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

За него