Владимир Везенков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Владимир Везенков
руски и български офицер

Роден
1866 г.
Починал
1930 г. (64 г.)

Владимир Стоянов Везенков е руски и български офицер.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Везенков е син на известния строител и поборник за свободата на Македония – Стоян Везенков. Роден е в Крушево. Непосредствено преди Руско-Турската война от 1877-1878 година семейството му се мести от Сърбия в Русия. След войната руското правителството, което зачита високия патриотизъм на вуйчо му Константин Везенков и баща му, дава стипендия на Владимир и братовчед му Александър. Те са настанени във военно училище в Москва.[1] Участват в учредяването на Българско студентско дружество в Москва през 1895 година. То има за цел пропагандата и събирането на материални средства зо освобождението на Македония и Одринско.[2] Владимир завършва с отличие военната си подготовка.

Издава в Москва „Военная гимнастика, руководство для гимназии, реалных училищ, учительских институтов и учительских семинарий“ в 1889 година, която е посрещната добре от руската преса. В 1890 година издава „Военная гимнастика для начальных училищ с трехлетным курсом“.[3][4] Като офицер взема участие в Руско-японската война. През 1908 г. Владимир Везенков се оженва за Мария Фаворска, пра-правнучката на знаменития руския богослов и Московски митрополит Филарет Дроздов, на когото царска Русия дължи в голяма степен отмяната на крепостното право.

При избухването на Балканската война в 1912 година като руски капитан идва в България и взема участие като доброволец в Македоно-одринското опълчение. Като командир от 10-та прилепска дружина той участва при атаката на Гюмюрджина.[5] По-късно служи в щаба на 3-та бригада на МОО.[6]

След Балканските войни се връща в Русия. Пише спомени издадени на руски език за участието си във войната.[7] След Октомврийската революция от 1917 година се включва в Бялата гвардия. От 1918 г. семейството на Владимир Везенков живее в София. В София Везенков живее в голяма бедност. Едва в последните години от живота му Народното събрание му отпуска скромна пенсия. Участва дейно в сдружението на белогвардейската емиграция в България.[8]

Външни Препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Томалевски, Георги. Безмълвната сила: Майстор Стоян Везенков, новели, есета, Български писател, 1987, стр. 255.
  2. Исторически преглед, том 46, броеве 7–12, Българско историческо дружество, 1990, стр. 19.
  3. Вазов, Иван. Събрани съчинения, том 18. София, Български писател, 1957. с. 906.
  4. Вести из книжовний свят, год. І, 1890, книга ІІ, стр. 527 – 528.
  5. Агенция „Фокус” представя българските бойни знамена: Знаме на 10-та прилепска дружина от Македоно-Одринското опълчение, 24 април 2011 г.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 116.
  7. История дореволюционной России в дневниках и воспоминаниях, Г. А. Главатских, Петр Андреевич Зайончковский, Научная Государственная библиотека СССР имени В.И. Ленина, ISBN 5700000296, стр. 333.
  8. Бялата емиграция в България. Дончо Атанасов Даскалов, Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 1997, стр. 119.
     Портал „Македония“         Портал „Македония