Владимир Везенков
| Владимир Везенков | |
| руски и български офицер | |
 | |
| Роден |
1866 г.
|
|---|---|
| Починал | 1930 г.
|
| Семейство | |
| Баща | Стоян Везенков |
Владимир Стоянов Везенков е руски и български офицер.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Везенков е син на известния строител и поборник за свободата на Македония – Стоян Везенков. Роден е в Крушево. Непосредствено преди Руско-Турската война от 1877-1878 година семейството му се мести от Сърбия в Русия. След войната руското правителството, което зачита високия патриотизъм на вуйчо му Константин Везенков и баща му, дава стипендия на Владимир и братовчед му Александър. Те са настанени във военно училище в Москва.[1] Участва като доброволец в Сръбско-българската война през 1885 година, в която е ранен. Братовчедите участват в учредяването на Българско студентско дружество в Москва през 1895 година. То има за цел пропагандата и събирането на материални средства зо освобождението на Македония и Одринско.[2] Владимир завършва с отличие военната си подготовка. Жени се за Вера Георгиева Тилева, дъщеря на Теофилакт Тилев.
Издава в Москва „Военная гимнастика, руководство для гимназии, реалных училищ, учительских институтов и учительских семинарий“ в 1889 година, която е посрещната добре от руската преса. В 1890 година издава „Военная гимнастика для начальных училищ с трехлетным курсом“.[3][4] Като офицер взема участие в Руско-японската война. През 1908 г. Владимир Везенков се оженва за Мария Фаворска, пра-правнучката на знаменития руския богослов и Московски митрополит Филарет Дроздов, на когото царска Русия дължи в голяма степен отмяната на крепостното право.
При избухването на Балканската война в 1912 година като руски капитан идва в България и взема участие като доброволец в Македоно-одринското опълчение. Като командир от 10-а прилепска дружина той участва при атаката на Гюмюрджина.[5] По-късно служи в щаба на 3-та бригада на МОО.[6]
След Балканските войни се връща в Русия. Пише спомени издадени на руски език за участието си във войната.[7] След Октомврийската революция от 1917 година се включва в Бялата гвардия. От 1918 г. семейството на Владимир Везенков живее в София. В София Везенков живее в голяма бедност. Едва в последните години от живота му Народното събрание му отпуска скромна пенсия. Участва дейно в сдружението на белогвардейската емиграция в България.[8]
Умира през 1930 година или на 18 октомври 1933 година в София.[9]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Йован Везенков | |||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Мария Везенкова | Стоян Везенков (1828 – 1897) | Константин Везенков (1848 – 1878) | Петър Везенков | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Райна Везенкова | Косара Везенкова | Владимир Везенков (1866 – 1930) | Александър Везенков (1867 – 1918) | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Михаил Везенков | |||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Александър Везенков | Сашко Везенков (р. 1963) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Александър Везенков (р. 1995) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- "Энвер-бей под Шаркиоем; сражения с 21-го по 29-е января 1913 года (воспоминания русскаго добровольца)", публикувано във „Военный Сборник“, брой 6, 7, Санкт Петербург, 1914 година
- "Молба до Господина Председателя на XXII обикновено народно събрание", София, 24 декември 1927 година
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Томалевски, Георги. Безмълвната сила: Майстор Стоян Везенков, новели, есета, Български писател, 1987, стр. 255.
- ↑ Исторически преглед, том 46, броеве 7–12, Българско историческо дружество, 1990, стр. 19.
- ↑ Вазов, Иван. Събрани съчинения, том 18. София, Български писател, 1957. с. 906.
- ↑ Вести из книжовний свят, год. І, 1890, книга ІІ, стр. 527 – 528.
- ↑ Агенция „Фокус“ представя българските бойни знамена: Знаме на 10-а прилепска дружина от Македоно-Одринското опълчение, 24 април 2011 г.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 116.
- ↑ История дореволюционной России в дневниках и воспоминаниях, Г. А. Главатских, Петр Андреевич Зайончковский, Научная Государственная библиотека СССР имени В.И. Ленина, ISBN 5-7000-0029-6, стр. 333.
- ↑ Бялата емиграция в България. Дончо Атанасов Даскалов, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1997, стр. 119.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 73-74.
