Владимир Висоцки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница За командващия Северния флот на Русия вижте Владимир Висоцки (адмирал).

Владимир Висоцки
Vladimir Vysotsky.jpg
Владимир Висоцки през 1979 г.
Информация
Роден
Починал
25 юли 1980 г. (42 г.)
Националност Флаг на СССР СССР
Стил авторска песен
Професии поет, певец, актьор, писател
Инструменти китара
Глас баритон
Активни години 1959-1980
Музикален издател Мелодия
Тема любовна лирика, балади, политика, сатира
Уебсайт Страница в IMDb
Владимир Висоцки в Общомедия
Руската пощенска марка от серията „Популярни певци на руската естрада“, посветена на Владимир Висоцки, 1999, (Скотт № 6547)

Владимир Семьонович Висоцки (на руски: Владѝмир Семёнович Высо̀цкий) е руски поет, певец, театрален и филмов актьор и писател. Той е един от най-известните бардове в Съветския съюз.

Личност и дело[редактиране | редактиране на кода]

След като умира, в личния му архив баща му и жена му, Марина Влади, намират 800 песни и 1100 стихотворения. Изиграл е 30 филмови роли, включително Хамлет, изнасял е концерти по цяла Русия и на много места по света (включително и в България). След смъртта му в СССР е създаден фонд за опазване съхраняване на творчеството му. Въпреки че съветското правителство го признава като актьор, неговите песни остават официално непризнати. Много от тях засягат забранени по това време в СССР теми.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Семейство и детство[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 25 януари 1938 г. в Москва в семейство на служещи.

Родители: Семьон Владимирович Висоцки, роден през 1915 в Киев.

Майка: Нина Максимовна Висоцка, родена през 1912 в Москва. Завършва преди войната тогавашната школа за чужди езици в Москва със специалност преводач от немски език.

Когато започва Великата отечествена война, баща му тъкмо е завършил телеграфо-пощенски техникум и заминава на фронта. През есента на 1941 година Владимир Висоцки и майка му са евакуирани в гр. Бузулук, Чкаловска (сега Оренбургска) област, заедно с Московската парфюмерийна фабрика „Свобода“. Връщат се в Москва през 1943 година. Постъпва в първи клас на 273-то училище „Шчербаковски“. Отначало живеят на улица „Первая Мешчанская“, в жилището на семейството на майка му. През 1946 родителите му официално разтрогват брака си.

От 1947 до 1949 година учи в руско училище в Германия – до пети клас, където е с баща си, тогава военнослужещ, изпратен на работа там, и с втората му съпруга – Евгения Степановна. Учи и в музикална школа, където прави първи стъпки в музикалното си образование.

През август 1949 бащата е назначен в Северокавказкото военно окръжие, в град Краснодар. Месец по-късно е преместен в Киевското военно окръжие. Владимир Висоцки и Евгения Степановна се завръщат в Москва, на улица „Болшой Каретной“. Там Висоцки постъпва в пети клас на 186-то училище в Коминтерновски район и там завършва десети клас през 1955 година. През 1952 става комсомолец, член е на косомолското бюро и редактор на стенвестника в десети клас. През 90-те години сградата на това училище става сграда на Министерството на правосъдието на РСФСР.

В десети клас Висоцки посещава драматичния кръжок при Дома на учителя „Горки“, ръководен от артиста от МХАТ Владимир Богомолов, забелязал пръв актьорските му заложби. Счита се, че той го е посъветвал да постъпи в театрална студия (според Игор Кохановски, съученик на Висоцки, както и според автобиографични разкази) [1].

Следване[редактиране | редактиране на кода]

Постъпва във факултета по механика на Московския инженерно-строителен институт „В. В. Куйбишев“ (МИСИ) през 1955 г.

През 1956 година постъпва в класа за актьори на Школата-студия на МХАТ (Московски художествен академичен театър) „Немирович-Данченко“, Москва, където е студент до 1960 г.

На първия кръг на приемните изпити има оценка „Отличен“ по история на народите на СССР и по чужд език. Получава „Добър“ на темата по руски писмен. Няма нанесена оценка по специалността от приемните изпити в учебния му картон. Комисията е дала заключение: „Слух – добър, ритъм – добър, певчески глас – няма“. Усложненията по време на изпитите се получават заради хрипливия му глас. Висоцки посещава професор-отоларинголог, който му дава документ, че гласните му струни са нормални и гласът му може да се обработва.[2] За подготовката на курса, в който участва Висоцки в Школата-студия на МХАТ, определящо значение имат преподавателите П. В. Масалски и А. М. Комисаров. В. И. Богомолов, при когото Висоцки се занимава още като ученик, им преподава актьорско майсторство.

В трети курс Висоцки участва в ролята на Порфирий Петрович в откъса от сцената между Разколников и Порфирий Петрович от „Престъпление и наказание“ на Достоевски. Художественият съвет на театралния институт дава похвална оценка за това участие на Висоцки, с което той разкрива нова, неподозирана страна от своя талант. Дотогава за познатите си е възприеман като комедиен актьор. Приеман е за „душата“ на курса. Импровизира злободневни местни теми в песни и диалози, изпълнявани пред публика от селища, разположени в целините, където студентите изнасят концерти след завършване на трети курс. В дипломните спектакли на своя курс Висоцки играе Бубнов в спектакъла „На дъното“ от Горки, Боркин – в „Иванов“ от Чехов, Сиги – в „Златното момче“ от К. Одетс, постановка на И. М. Тарханов.

Трудова дейност[редактиране | редактиране на кода]

  • 1960-1961 г. – актьор в театър „Пушкин“, Москва
  • 1961-1964 г. – актьор по договори с киностудиите в страната
  • 1964-1980 г. – актьор в Театъра за драма и комедия на Таганка в Москва

Бракове[редактиране | редактиране на кода]

  • Бивша съпруга Изолда Константиновна Висоцкая, родена през 1937 година в град Горки. Актриса. Бракът е разтрогнат през 1965 година.
  • Бивша съпруга Людмила Владимировна Абрамова, родена през 1939 година в Москва. Бивша актриса.
  • Съпруга: Де Полякоф Марина-Катрин. (Полякова Марина Владимировна, Марина Влади). Родена през 1938 в Париж, киноактриса във Франция.

След женитбата си за Марина Влади (и за двамата това е трети брак) има възможност да напуска родната си страна и да пътува най-вече до Франция и САЩ.

От втория си брак с Людмила Абрамова има двама синове – Аркади (роден 1962) и Никита (роден 1964).

Смърт и признание[редактиране | редактиране на кода]

Владимир Висоцки умира на 25 юли 1980 година. Официалната версия за смъртта на Висоцки е сърдечен удар.

Висоцки умира, когато в Москва се провеждат бойкотираните летни олимпийски игри. Съветската преса не съобщава за неговата смърт с изключение на вестник „Вечерна Москва“, и то три дни по-късно. Въпреки това новината достига до всички краища на Русия и до чужбина. Западните станции, като „Гласът на Америка“, свирят негови песни, а пред театър „Таганка“, където е работил, се стича огромна тълпа от хора. В деня на погребението му хора има дори по покривите на съседните сгради.

След смъртта му други руски бардове като Булат Окуджава и Юрий Визбор пишат песни за него. Марина Влади написва книга за него. Има и астероид, който е кръстен на Владимир Висоцки. През 1986 година посмъртно му бива дадено званието заслужил артист, а през 1987 година излизат игрален и документален филм за него.

В интервю за радио Свободна Европа известният руски режисьор Юри Любимов си спомня:

И така, ние го погребахме, като аз имах при това известна доминираща роля. Те [властите] искаха да го погребат тихо и бързо. Москва беше закрит град през 1980 г. по време на Олимпийските игри, и картината стана доста неприятна за тях. Всъщност те излъгаха, като  казаха, че ще изнесат ковчега, за да се сбогува множеството с него, а опашката започваше чак от Кремъл. Очевидно, те това си мислеха – как този тип да го измъкнем покрай Кремъл до Ваганковското гробище? Затова и го бутнаха в тунела. Започнаха да трошат портрета му, който поставихме на прозореца на втория етаж на театъра. Камиони с вода помитаха цветята, които хората носеха дни наред и пазеха от невероятното слънце с чадъри, защото беше ужасна жега. И тази огромна тълпа, която се държеше просто перфектно, започна да вика по целия площад: „Фашисти! Фашисти“. Тази картина обиколи света...[3]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Актьорска дейност[редактиране | редактиране на кода]

1959 година[редактиране | редактиране на кода]

Песни и записи на грамофонни плочи[редактиране | редактиране на кода]

Поетично творчество[редактиране | редактиране на кода]

Проза[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Демидова, Ала. Висоцки – какъвто го познавам и обичам. „Хр. Г. Данов“, Пловдив, 1990, с. 20-37.
  2. Демидова, Ала. Висоцки – какъвто го познавам и обичам. „Хр. Г. Данов“, Пловдив, 1990, с. 38
  3. Интервю на Ю. П. Любимов пред радио «Свобода», 30.09.2007

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за