Направо към съдържанието

Владимир Гелфанд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Владимир Гелфанд
съветски писател мемоарист
Роден
Новоархангелск, Украйна
Починал
25 ноември 1983 г. (60 г.)
ПартияКПСС
Литература
Жанровеспомени
НаградиЧервена звезда
медал „За победата над Германия във Великата Отечествена война 1941 – 1945 г.“
Владимир Гелфанд в Общомедия

Владимир Натанович Гелфанд (на украински: Володи́мир Ната́нович Ге́льфанд, на руски: Влади́мир Ната́нович Ге́льфанд) е съветски офицер, писател мемоарист и ветеран от Втората световна война. Става известен като автор на дневници от войната години след смъртта си. Записките му се смятат за уникално свидетелство за живота на съветския войник на фронта и в следвоенна Германия.

Роден е на 1 март 1923 г., в с. Новоархангелск, Одеска губерния. Още като ученик проявява активност в обществения и културния живот – редактор е на училищния стенвестник, агитатор и участник в конкурси по художествено четене. След завършване на гимназията постъпва в Днепропетровския институт за подготовка на кадри за промишлеността, където учи до началото на войната. През април 1942 г. става доброволец в Червената армия, воюва на Южния фронт, в Полша и в Германия, и завършва войната със звание лейтенант.

През цялата си служба Гелфанд води подробни дневници, в които с необикновена откровеност описва фронтовия живот, отношенията с другарите си, срещите с местното население и собствените си вътрешни преживявания. Записките му съдържат наблюдения за дисциплината, насилието, разочарованията, идеологията и ежедневието на съветския войник. Особено внимание отделя на следвоенното време в Германия и на контактите си с германското общество.

След демобилизацията се завръща в Днепропетровск, където работи като учител по история, но редовно се сблъсква с битови трудности, антисемитизъм и идеологически натиск. Литературните му опити в Съветския съюз остават ограничени до кратки вестникарски дописки и стихове. След смъртта му неговият син намира дневниците му и много снимки. През 2000-те години те му са публикувани отначало в Германия и Швеция, а по-късно в Русия, и предизвикват интерес сред широка аудитория и сред историците.

Днес дневниците на Владимир Гелфанд се считат за важен исторически източник за войната, съветския войник и следвоенна Европа. Те са преведени на няколко езика, често се цитират в научните изследвания и допринасят за преосмислянето на утвърдените представи за Червената армия. Умира на 25 ноември 1983 г. в Днепропетровск.[1][2][3][4][5][6][7][8][9][10][11][12][13][14][15][16][17][18][19]

Издания

[редактиране | редактиране на кода]
  • 2002: Германия, Tagebuch 1941–1946 ISBN 3-87989-360-8.
  • 2005: Германия, Deutschland Tagebuch 1945–1946 ISBN 3-351-02596-3.
  • 2006: Швеция, Tysk dagbok 1945–46 ISBN 91-88858-21-9.
  • 2008: Германия, Deutschland Tagebuch 1945–1946 ISBN 3746681553.
  • 2012: Швеция, Tysk dagbok 1945–46 ISBN 9789186437831.
  • 2015: Русия, Владимир Гелфанд. Дневник 1941–1946 ISBN 978-5-8243-1983-5, ISBN 978-5-9953-0395-4.
  • 2016: Русия, Владимир Гелфанд. Дневник 1941–1946 ISBN 978-5-8243-2023-7, ISBN 978-5-9953-0437-1.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Dr. Elke Scherstjanoi, „Ein Rotarmist in Deutschland“, 17.05.2005
  2. ↑ Ехо Москвы, „Военен дневник на лейтенант Владимир Гелфанд“, 10.01.2015
  3. ↑ Гефтер, Олег Будницкий, „Дневник, приятелю скъпи!“, 23.10.2015
  4. ↑ Олег Шеин, „Бойният път на 248-а стрелкова дивизия“, 14.05.2020
  5. ↑ Miriam Gebhardt, „Als die Soldaten kamen“, 2.03.2015
  6. ↑ „Защо германките обичаха лейтенанта от Червената армия?“, Дойче веле, 25.08.2020
  7. ↑ museum-digital berlin, профил на Владимир Гелфанд, 22.01.2024
  8. ↑ Музей „Памет на еврейския народ и Холокоста в Украйна“, „Мечтата да бъда писател“, 02.03.2025
  9. ↑ „Von Siegern und Besiegten“, Stern, 10.03.2005
  10. ↑ „Ich gehe nur mit anständigen Russen“, Der Spiegel, 14.07.2020
  11. ↑ Tamás Kende, „Class War or Race War“, 1.12.2023
  12. ↑ Jan M. Piskorski, „Wygnańcy“, 10.01.2020
  13. ↑ Michael Jones, „Total War“, 9.06.2011
  14. ↑ Frederick Taylor, „Zwischen Krieg und Frieden“, 10.09.2011
  15. ↑ Michael David-Fox et al., „Fascination and Enmity“, 15.08.2012
  16. ↑ Niclas Sennerteg, „Nionde arméns undergång“, 21.02.2014
  17. ↑ Всеукраинский еженедельник „Украина-Центр“, „Рукописи не горят“, 21.01.2014
  18. ↑ Всеукраинский еженедельник „Украина-Центр“, „Рукописи не горят“, 28.01.2014
  19. ↑ Deutschlandradio, „Heimat ist dort, wo kein Hass ist“, 5.02.2010
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Гельфанд, Владимир Натанович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Владимир_Гелфанд&oldid=12696980“.