Владимир Карамфилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Владимир Карамфилов
български революционер и просветен деец

Роден
Починал
14 юли 1943 г. (66 г.)
Владимир Карамфилов в Общомедия

Владимир Димитров Карамфилов е български просветен деец, офицер и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Вътрешната македонска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Владимир Карамфилов е роден на 10 май 1877 година в Прилеп, тогава в Османската империя, в семейството на казанджията Димитър Мирчев Карамфилов и Мария Костова Стамболджиева.[1] Агенти на сръбската пропаганда предлагат на баща му да получава по два наполеона месечно, а синът му и дъщеря му да бъдат изпратени в Сърбия, където да учат на държавни разноски. Както отбелязва Вл. Карамфилов, „Това предложение баща ми отхвърли с презрение, като им заяви, че той е българин и че ще намери средства да изучи своите деца.[2]

Карамфилов завършва последователно трикласното училище в родния си град, четвърти клас в класическата българска гимназия в Битоля при учителите Гьорче Петров и Пере Тошев, а от 1895 година учи в Солунската българска мъжка гимназия. Там се присъединява към ВМОРО и държи връзката между Даме Груев и ученическия революционен кръжок. През учебната 1897-1898 година се свързва с ученици от сръбската гимназия в Солун и предзивква бунт, довел до напускането на близо 60 души, част от които продължават образованието си в българската гимназия в Солун.[3]

Владимир Карамфилов, Досьо Андреев и Тодор Органджиев в МОО
Бюрото на 7 редовен конгрес на Илинденската организация: Стефан Аврамов, Петър Ацев (председател), Владимир Карамфилов и Траян Конов
Владимир Карамфилов, Тодор Александров (в средата), Иван Шатев
Затворници в Куршумли хан в Скопие в 1902 - 1903 г. Антим Катланов (отпред), Илия Керемитчиев, Димитър Ночов, Владимир Карамфилов и Михаил Ангелов

След завършването на гимназията с тридадесетия випуск през 1898 година,[4] става учител в Прилеп, където ръководи и революционна група. Последователно учителства и в Крива паланка (1899-1900), Кратово (1900-1901) заедно с Тодор Александров и в Куманово (1901-1902), като същевременно ръководи и местните революционни комитети. В Кратово е и главен учител и секретар на Епархиалния съвет.[5] Заради революционната си дейност е арестуван и осъден от турската власт на 101 години затвор през август 1902 година. През февруари 1903 година е амнистиран и напуска затвора Куршумли хан в Скопие. Участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание като член на прилепския околийски комитет и влиза като нелегален в четата на Борис Сарафов. След потушаването на въстанието се прехвърля през Сърбия в България.

В София следва математика в Софийския университет, който завършва през 1908 година. Членува в студентската Прилепска спомагателна дружба. При началото на Балканската война Владимир Карамфилов е командир на Нестроевата рота на 10-та прилепска дружина на Македоно-одринското опълчение.[6] През 1914 година успешно завършва математическия факултет на Софийския университет[7].

През Първата световна война служи в 3-ти полк на 11-та дивизия. Още през войната е назначен за председател на комисия по прехраната в Скопие, а след това изпълнява специални поръчения в Скопското губернаторство.

След края на войната Владимир Карамфилов се установява в Пазарджик, където преподава дълги години в местна гимназия. Става активист на Илинденската организация и участва като делегат на всички нейни конгреси. На 14 юли 1943 година умира в Пазарджик. Спомените му са събрани и издадени през 2005 година от Борис Николов и Владимир Овчаров в книгата „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“[8].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп, София, 2005, с. 5.
  2. Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп, София, 2005, с. 7.
  3. Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп, София, 2005, с. 18-20.
  4. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 95.
  5. Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп, София, 2005, с. 33-35.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 338.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 73.
  8. Борис Николов, Владимир Овчаров, „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“, ИК "Звезди", 2005-08-08, ISBN 9549514587
     Портал „Македония“         Портал „Македония