Направо към съдържанието

Владимир Маджаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Владимир Маджаров
български просветен деец
Роден
1883 г.
Починал
1917 г. (34 г.)

Учил вСолунска българска мъжка гимназия

Владимир (Поп)Иванов Маджаров е български просветен деец от Македония.

Роден е в 1883 година в село Негован, Лъгадинско. Той е син на архимандрит Иван (Йона) Маджаров, български архиерейски наместник в Солун и брат на революционера Лазар Маджаров. В 1903 година завършва с осемнадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[1] Същата година започва работа като учител в гимназията.[2] По-късно завършва минно инженерство в Екатеринослав, Русия.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в 1 дебърска дружина и инженерно-техническа част - МОО.[4]

Самоубива се през 1917 година.[3]

Щерю Попатанасов си спомня за него:

Владимир се отличаваше с благия си характер, винаги весел и готов да се притече на помощ на страдащите с морална и материална подкрепа. Свиреше на цигулка и китара. В Негован летно време под негово ръководство се образувало хор и се пеели бунтовни и народни песни, а също и черковни песни.[5]
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стойо Маджаров
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Маджаров
(?  1870)
 
Злата
Маджарова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йона Маджаров
(1849  1911)
 
Велика
 
Сотира
 
Митра Презвитера
 
Люша
 
Стойо (Точо) Маджаров
(1851  1897)
 
Яна
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Маджаров
(1870  1925)
 
Лазар Маджаров
(1872  1907)
 
Владимир Маджаров
(1883  1917)
 
Олга Маджарова
(1887  1974)
 
Иван Караджов
(1885  1934)
 
Светослав Маджаров
(1893  1915)
 
Атанас Маджаров
(1881  1935)
 
Запрена
 
 
  1. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 98.
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 84.
  3. 1 2 Стоилов, А. П. Автобиография на архимандрит Йона Маджаров. Отделен отпечатък от сп. „Училищен преглед“, XXVI, кн.1, София, 1927, стр. 97.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 413.
  5. Сотиров, Петър. Негованската тетрадка на Щерю Попатанасов. Частица българска памет от Южна Македония, Издателство на Университета „Мария Кюри-Склодовска“, Lublin 2023, с. 105.