Владимир Милчинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Владимир Милчинов
български революционер

Роден
1879 г.
Починал
1939 г. (60 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Етносбългари

Владимир Христов Милчинов е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Милчинов е роден в град Прилеп, в Османската империя, днес Северна Македония в семейството на революционера Христо Милчинов. През 1900 година играе ролята на антигероя Осман бей в пиесата „Македонска кървава сватба“. Убедителната му игра предизвиква публиката в Славянска беседа да го замеря с предмети.[2] Става четник при генерал Иван Цончев в Горноджумайското въстание в 1902 година.[1]

Агент е на ВМОК в Албания, заловен лежи под чуждо име в Битолския затвор заедно с баща си.[3][1] В 1905 година е един от инициаторите за основаването на Прилепската спомагателна дружба и е избран за неин подпредседател.[4]

Умира в София през 1939 година.[1][5] Погребан е в Централните софийски гробища.[6]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Милчинов
 
Захария Кусева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Милка Стоянова
 
Владимир Милчинов
(1879 - 1939)
 
Коста Милчинов
 
Григор Милчинов
 
Боян Милчинов
 
Борис Милчинов
(1873 - 1913)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Илия Милчин
(1918 - 2002)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Владимир Милчин
(р. 1947)
Vladimir Milchinov Marriage Certificate Page 1.jpg Vladimir Milchinov Marriage Certificate Page 2.jpg
Свидетелство за женитба на Владимир Милчинов, 6 февруари 1904 година, София.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Адамовъ, Тод. попъ. Прилепъ въ революционнитѣ борби. // Илюстрация Илиндень XII (5 (115). София, Издание на Илинденската Организация, май 1940. с. 5.
  2. Кузманов, Тодор. Театарот низ збор и мисла. Студио Маска, 2004. ISBN 9989226113. (на македонска литературна норма)
  3. Ачковъ, Георги Т. Страданията на 323 македонски затворници въ Дияръ-Бекиръ презъ 1903-1904 г.. София, „Розова долина“, 1923. с. 10.
  4. Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 348.
  5. Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията. // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 15.
  6. Революционери, поборници, военни дейци. // София помни. Посетен на 1 ноември 2021 г.