Владимир Набоков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Владимир Набоков
(Влади́мир Влади́мирович Набо́ков)
Monument Nabokov Montreux 23.12.2006.jpg
Паметник на Владимир Набоков в Монтрьо
Националност: руснак
Роден: 10 април 1899 г.
Санкт Петербург, Русия
Починал: 2 юли 1977 г.
(на 78 г.)
Монтрьо, Швейцария
Професия: писател, поет, професор, лепидоптерист
Подпис:
Vladimir Nabokov signature.svg

Поет:
Литературни движения и стилове: модернизъм, постмодернизъм
Повлиян от: Джеймс Джойс, Андрей Бели, Антон Чехов, Шатобриан, Франц Кафка, Гюстав Флобер, Николай Гогол, Едгар Алън По, Марсел Пруст, Майн Рид, Лев Толстой
Повлиял: Мартин Еймис, Майкъл Шейбон, Дон ДеЛило, Джумпа Лахири, Кристофър Хитчънс, Джефри Юдженидис, Джон Банвил, Томас Пинчон, Ричард Рорти, Зейди Смит, Джон Ъпдайк, Дейвид Кронънбърг, Хавиер Мариас


Владимир Владимирович Набоков (10 април по стар стил, 22/23 април по нов стил, 18992 юли 1977) е руски писател, поет, колекционер на пеперуди и любител на шаха. 20 години от живота си прекарва в САЩ. Голяма част (включително най-известните) от произведенията си Набоков пише на английски.

Кратка биография[редактиране | edit source]

Домът на Владимир Набоков

Набоков е роден в Санкт Петербург в богато и влиятелно аристократично семейство. Дядо му е бил министър на правосъдието в Русия. Баща му, криминологът Владимир Дмитриевич Набоков, се е занимавал също с издателска дейност и политика. Майка му е Елена Ивановна (по баща Рукавишникова). Набоков има двама братя и две сестри.

Детството и юношеските си години прекарва в Санкт Петербург, където през 1916 г. издава и първата си стихотворна сбирка. За да избегне Руската революция, през 1917 г. семейството му бяга в Ялта на Кримския полуостров. Макар оттам, както много други руски изселници, семейството му да се отправя към Берлин, Набоков, заедно с брат си, се записва в Тринити Колидж в Кеймбриджкия университет, Англия. Там от 1919 до 1922 г. следва естествени науки, руска и френска литература. През последната година от неговото следване баща му загива при опит да попречи на политическото убийство на Павел Милюков. През 1923 г. Набоков последва семейството си в Берлин. Там работи като частен учител, прeводач, актьор и издава поезия, както и първата си новела ("Машенька" 1926 г. под псевдонима В. Сирин). През 1925 г. се жени за Вера Слоним, която също е руски емигрант.

През 1937 г. бяга с жена си, която е еврейка, и сина си Дмитри (роден 1934 г.) във Франция. През 1940 г. семейството, бягайки от напредващите немски войски, се премества в САЩ, където Набоков първоначално е назначен като експерт по пеперуди в нюйоркския природоисторически музей. През същата година той пише и първата си англоезична творба, „The Real Life of Sebastian Knight“ („Истинският живот на Себастиян Найт“). Скоро започва и академичната си кариера, която го довежда до Станфордския университет, Уелесли Колидж, Харвардския университет и накрая до Университета Корнел, където през 1948 г. му предлагат професура по европейска и руска литература. От 1945 г. е американски гражданин.

Средствата, които му донася романът Лолита (1955), позволяват на Набоков да се оттегли от професурата си през 1959 г. и да се концентрира върху творческата си дейност. През 1961 г. се премества с жена си в Монтрьо, Швейцария. Почива от вирусна инфекция на 2 юли 1977 г. в Лозана и е погребан във Вьове.

Набоков е синестет и описва аспекти на синестезията в няколко от произведенията си.

Литературни творби[редактиране | edit source]

Първите творби на Набоков са на руски език, но успехът му е най-голям с английския език. Той превежда много от ранните си творби на английски, понякога в сътрудничество със сина си Дмитрий. Трилингвистичното му (руски, английски, френски) възпитание има дълбоко влияние върху творчеството му.

Набоков се отличава с комплексните си сюжети и изкусната игра на думи. Става известен с романа си "Lolita" (1955 г.), който разкава за поглъщащата страст на възрастен мъж към дванадесетгодишно момиче. Книгата се прочува заради изключителния си оригинален стил и спорната тематика. Този и другите му романи, особено "Pale Fire" ("Блед огън" 1962 г.), му спечелват място сред най-великите писатели на XX век. Може би неговата най-характерна творба "Ada or Ardor: A Familiy Chronicle" ("Ада или страст: Семейна хроника" 1969 г.) е посрещната от читателите със смесени чувства. Той посвещава най-много време на изграждането на този свой най-дълъг роман. Творчеството на Набоков се отличава с лингвистична игровитост. Най-известният му разказ, "The Vane Sisters", е известен отчасти заради акростишния си последен параграф, в който първите букви на всяка дума съставят призрачно послание отвъд гроба.

Статута на Набоков като литературен критик се дължи най-вече на четиритомния му превод и коментар към Евгений Онегин. Коментарът завършва с приложението "Notes on Prosody" ("Бележки по прозодия"), което само по себе си придобива висока репутация.

Пеперуди[редактиране | edit source]

Набоков е също така бележит лепидоптерист, открил няколко вида пеперуди. През 40-те е организатор на колекцията от пеперуди на музея за сравнителна зоология в Харвардския университет. Научните му трудовете в тази област са технически на много високо ниво. Това, заедно със специализацията му в сравнително незабележителния родов вид Polyommatini (фамилия Lycaenidae), е причина този аспект от живота му да не е известен на голяма част от литературните му почитатели.

Списък на литературните творби[редактиране | edit source]

(Част от творбите си Набоков превежда от/на руски на/от английски. Тук са посочени оригиналите.)

  • Машенька (Машенка, 1926 г.)
  • Король, дама, валет (Поп, дама, вале, 1928 г.)
  • Защита Лужина (Защита Лужин, 1930 г.)
  • Подвиг (Подвиг, 1932 г.)
  • Камера обскура (Камера обскура, 1932 г.)
  • Отчаяние (Отчаяние, 1936 г.)
  • Приглашение на казнь (Покана за екзекуция, 1938 г.)
  • Дар (Дар, 1937/38 г., завършена 1952 г.)
  • Соглядатай (повест, 1938 г.)
  • Волшебник (Вълшебник, разказ, 1939 г.)
  • The Real Life of Sebastian Knight (Истинският живот на Себастиян Найт, 1941 г.)
  • Bend Sinister (1947 г.)
  • Lolita (Лолита, 1955 г.)
  • Pnin (Пнин, 1957 г.)
  • Pale Fire (Блед огън, 1962 г.)
  • Ada or Ardor: A Family Chronicle (Ада или Страст: Семейна хроника, 1969 г.)
  • Transparent Things (Прозрачни неща, 1972 г.)
  • Look at the Halequins! (Вижте арлекините!, 1974 г.)
  • The Stories of Vladimir Nabokov (Разказите на Владимир Набоков, 1995 г.)
  • The Original of Laura (Оригиналът на Лаура, 1977 г., незавършена)

и други разкази, стихотворения.

Преводи[редактиране | edit source]

От руски на английски:

От английски на руски:

  • Аня в стране чудес (Аня в страната на чудесата, на Люис Карол (Alice in Wonderland/Алиса в страната на чудесата)

Критики[редактиране | edit source]

  • Николай Гогол
  • Lectures on Literature (Лекции по литература)
  • Lectures on Russian Literature (Лекции по руска литература)
  • Lectures on Don Quixote (Лекции за Дон Кихот)

Пеперуди[редактиране | edit source]

  • Nabokov's Butterfiles (Пеперудите на Набоков, събрани творби)

Други[редактиране | edit source]

  • Poems and Problems (Стихотворения и проблеми, сбирка на поезия и шахматни проблеми)
  • Conclusive Evidence (Убедителни доказателства, 1951 г., автобиография)
  • Другие берега (Други брегове, 1951 г., преработена версия на автобиографията)
  • Speak, Memory (Говори, памет, 1967 г., автобиография)
  • Nabokov's Congeries (Колекция на Набоков, 1968 г.)
  • Selected Letters (Избрани писма, 1989 г.)

Бележки[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за