Владимир Набоков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Владимир Набоков
Влади́мир Влади́мирович Набо́ков
Паметник на Владимир Набоков в Монтрьо
Паметник на Владимир Набоков в Монтрьо
Псевдоним В. Си́рин
Роден 10 април 1899 г. (стар стил)
Починал 2 юли 1977 г. (78 г.)
Професия писател, поет, професор, лепидоптерист
Националност Флаг на Русия Русия
Жанр любовен роман, трилър, научна фантастика, фентъзи
Направление модернизъм, постмодернизъм
Известни творби Лолита


Съпруга Вера Слоним
Деца Дмитрий Набоков
Подпис Vladimir Nabokov signature.svg
Уебсайт
Владимир Набоков в Общомедия

Владимир Владимирович Набоков (10 април по стар стил, 22/23 април по нов стил, 1899 – 2 юли 1977) е (по гражданство) руски, американски, швейцарски писател, поет, колекционер на пеперуди и любител на шахмата. 20 години от живота си прекарва в САЩ. Голяма част от произведенията си (включително най-известните) Набоков пише на английски.

Кратка биография[редактиране | редактиране на кода]

Домът на Владимир Набоков

Набоков е роден в Санкт Петербург в богато и влиятелно аристократично семейство. Дядо му е бил министър на правосъдието в Русия. Баща му, криминологът Владимир Дмитриевич Набоков, се е занимавал също с издателска дейност и политика. Майка му е Елена Ивановна (по баща Рукавишникова). Набоков има двама братя и две сестри.

Детството и юношеските си години прекарва в Санкт Петербург, където през 1916 г. издава и първата си стихотворна сбирка. За да избегне Руската революция, през 1917 г. семейството му бяга в Ялта на Кримския полуостров. Макар оттам, както много други руски изселници, семейството му да се отправя към Берлин, Набоков, заедно с брат си, се записва в Тринити Колидж в Кеймбриджкия университет, Англия. Там от 1919 до 1922 г. следва естествени науки, руска и френска литература. През последната година от неговото следване баща му загива при опит да попречи на политическото убийство на Павел Милюков.

През 1923 г. Набоков последва семейството си в Берлин. Там работи като частен учител, преводач, актьор и издава поезия, както и първата си новела („Машенька“ 1926 г. под псевдонима В. Сирин). През 1925 г. се жени за Вера Слоним, която също е руски емигрант.

През 1937 г. бяга с жена си, която е еврейка, и сина си Дмитри (роден 1934 г.) във Франция. През 1940 г. семейството, бягайки от напредващите немски войски, се премества в САЩ, където Набоков първоначално е назначен като експерт по пеперуди в нюйоркския природоисторически музей. През същата година той пише и първата си англоезична творба, „The Real Life of Sebastian Knight“ („Истинският живот на Себастиян Найт“). Скоро започва и академичната си кариера, която го довежда до Станфордския университет, Уелесли Колидж, Харвардския университет и накрая до Университета Корнел, където през 1948 г. му предлагат професура по европейска и руска литература. От 1945 г. е американски гражданин.

Средствата, които му донася романът Лолита (1955), позволяват на Набоков да се оттегли от професурата си през 1959 г. и да се концентрира върху творческата си дейност. През 1961 г. се премества с жена си в Монтрьо, Швейцария. Почива от вирусна инфекция на 2 юли 1977 г. в Лозана и е погребан във Вьове.

Набоков е синестет и описва аспекти на синестезията в няколко от произведенията си.

Литературни творби[редактиране | редактиране на кода]

Първите творби на Набоков са на руски език, но успехът му е най-голям с английския език. Той превежда много от ранните си творби на английски, понякога в сътрудничество със сина си Дмитрий. Трилингвистичното му (руски, английски, френски) възпитание има дълбоко влияние върху творчеството му.

Набоков се отличава с комплексните си сюжети и изкусната игра на думи. Става известен с романа си „Lolita“ (1955 г.), който разказва за поглъщащата страст на възрастен мъж към дванадесетгодишно момиче. Книгата се прочува заради изключителния си оригинален стил и спорната тематика. Този и другите му романи, особено „Pale Fire“ („Блед огън“ 1962 г.), му спечелват място сред най-великите писатели на XX век. Може би неговата най-характерна творба „Ada or Ardor: A Family Chronicle“ („Ада или страст: Семейна хроника“ 1969 г.) е посрещната от читателите със смесени чувства. Той посвещава най-много време на изграждането на този свой най-дълъг роман. Творчеството на Набоков се отличава с лингвистична игровитост. Най-известният му разказ, „The Vane Sisters“, е известен отчасти заради акростишния си последен параграф, в който първите букви на всяка дума съставят призрачно послание отвъд гроба.

Статутът на Набоков като литературен критик се дължи най-вече на четиритомния му превод и коментар към Евгений Онегин. Коментарът завършва с приложението „Notes on Prosody“ („Бележки по прозодията), което само по себе си придобива висока репутация.

Пеперуди[редактиране | редактиране на кода]

Набоков е също така бележит лепидоптерист, открил няколко вида пеперуди. През 40-те е организатор на колекцията от пеперуди на музея за сравнителна зоология в Харвардския университет. Научните му трудове в тази област са технически на много високо ниво. Това, заедно със специализацията му в сравнително незабележителния родов вид Polyommatini (фамилия Lycaenidae), е причина този аспект от живота му да не е известен на голяма част от литературните му почитатели.

Списък на литературните творби[редактиране | редактиране на кода]

(Част от творбите си Набоков превежда от/на руски на/от английски. Тук са посочени оригиналите.)

Корица на „Крал, дама, вале“, издание 1928 г.
Корица на „Лолита“, издание 1955 г.

Романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Машенька (1926)
    Машенка. Превод от руски език Пенка Кънева. София: Колибри, 2018, 144 с. ISBN 9786190201984
  • Король, дама, валет (1928)
    Поп, дама, вале. Превод от руски език Лиляна Минкова. София: Фама, 2008, 240 с.
  • Защита Лужина (Защита Лужин, 1930)
    Защитата Лужин. Превод от руски език Пенка Кънева. София: Народна култура, 1989[1]
  • Подвиг (1932)
    Подвиг. София: Фама, 2008, 208 с.
  • Камера обскура (1932 Camera Obscura; 1938 Laughter in the dark[2])
    Смях в тъмното. Превод от английски език Гергана Георгиева, София: Колибри, 2013 ISBN 978-619-150-019-2
  • Отчаяние (Отчаяние, 1936)
  • Приглашение на казнь (1938)
    Покана за екзекуция. Превод от руски език Пенка Кънева. София: Народна култура, 1989[1]
  • Дар (1937/1938, завършена 1952)
    Дар. Превод от руски език Пенка Кънева. София: Хемус, 1997, 448 с. ISBN 9544281533
  • The Real Life of Sebastian Knight (1941)
    Истинският живот на Себастиян Найт. Превод от английски език Иглика Василева. София: Фама, 2006, 224 с.
  • Bend Sinister (1947)
    Знак за незаконороденост. Превод от английски език Красимир Желязков. София: Фама, 2009, 256 с.
  • Lolita (1955)
    Лолита. Превод от руски език Пенка Кънева. София: Народна култура, 1991, 358 с.[3]
  • Pnin (1957)
    Пнин. Превод от руски език Пенка Кънева. София: Хемус, 2000, 174 с.
  • Pale Fire (Блед огън, 1962)
  • Ada or Ardor: A Family Chronicle (Ада или Страст: Семейна хроника, 1969)
  • Transparent Things (1972)
    Прозрачни неща. Превод от английски език Иглика Василева. София: Колибри, 2011, 126 с.
  • Look at the Halequins! (1974)
    Виж арлекините!. Превод от английски език Весела Прошкова. София: Фама, 2017, 256 с. ISBN 9789545975196
  • The Original of Laura (1977, незавършена)
    Оригиналът на Лаура. Превод от английски език Людмил Люцканов. София: Фама, 2010, 296 с. ISBN 9789545973833

Разкази и повести[редактиране | редактиране на кода]

  • Соглядатай (повест, 1938)
  • Волшебник (Вълшебник, разказ, 1939)
  • The Stories of Vladimir Nabokov (Разказите на Владимир Набоков, 1995)

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

От руски на английски:

От английски на руски:

  • Аня в стране чудес (Аня в страната на чудесата, на Луис Карол (Alice in Wonderland/Алиса в страната на чудесата)

Лекции и литературоведски есета[редактиране | редактиране на кода]

  • Николай Гогол
  • Lectures on Literature (Лекции по литература)
  • Lectures on Russian Literature (Лекции по руска литература)
  • Lectures on Don Quixote (Лекции за Дон Кихот)

Пеперуди[редактиране | редактиране на кода]

  • Nabokov's Butterfiles (Пеперудите на Набоков, събрани творби)

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Poems and Problems (Стихотворения и проблеми, сбирка на поезия и шахматни проблеми)
  • Conclusive Evidence (Убедителни доказателства, 1951, автобиография)
  • Другие берега (1951, преработена версия на автобиографията)
    Други брегове. Превод от руски език Пенка Кънева. София: Народна култура, 1989[1]
  • Speak, Memory (Говори, памет, 1967, автобиография)
  • Nabokov's Congeries (Колекция на Набоков, 1968)
  • Selected Letters (Избрани писма, 1989)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Набоков В., сборник Покана за екзекуция, София: Народна култура, 1989, включва: Защитата Лужин, Покана за екзекуция и Други брегове
  2. Алтернативно заглавие и издание, направено от автора, който не одобрява първоначалния превод Camera Obscura.
  3. Преводът на Пенка Кънева е направен по руското издание. Преводът от английски на руски език е дело на сина на Владимир Набоков Дмитрий, а писателят редактира превода.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за