Владимир Николов (волейболист)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Владимир Николов.

Владимир Николов
Vladimir Nikolov.JPG
Персонална информация
Цяло име Владимир Николов
Прякор Владо
Дата на раждане 3 октомври 1977 г. (41 г.)
Място на раждане София,Flag of Bulgaria.svg България
Височина 200 см
Тегло 95 кг
Пост диагонал
Отскок при атака 345 см
Отскок при блокада 325 см
Професионални отбори
1995 – 2002
2002 – 2003
2003 – 2006
2006 – 2007
2007 – 2008
2008 – 2011
2011 – 2012
2012 – 2013
2013–2014
Flag of Bulgaria.svg Левски Сиконко
Flag of Turkey.svg Ердемирспор
Flag of France.svg Тур
Flag of Japan.svg Торе Ероуз
Flag of Italy.svg Итас Диатек
Flag of Italy.svg Бре Банка Ланути
Flag of Italy.svg Копра Морфо
Flag of Turkey.svg Галатасарай
Flag of France.svg АСЮЛ (Лион
Национален отбор
1997–2016 Flag of Bulgaria.svg България
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Владимир Николов е български волейболист. Той е роден на 3 октомври 1977 г. Висок е 200 см и тежи 95 kg. Играе на поста диагонал. Женен за Мая. Имат 4 деца. Започва да тренира на 11 години при Янка Прохорова.

Клубна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 5 пъти шампион на България (1997,1999,2000,2001,2002),
  • 2 пъти носител на купата на България -(2000 и 2001),
  • шампион на Франция-2004,
  • носител на купата на Франция (2005 и 2006),
  • носител на Суперкупата на Франция-2005,
  • Златен медалист от Шампионска лига-2005.
  • Бронзов медалист от Световното първенство в Япония 2006 г.
  • Бронзов медалист от Световната купа в Япония 2007 г.
  • Шампион на Италия 2008 г. с Тренто
  • Бронзов медалист от Европейско първенство в Турция 2009 г.
  • носител на купата на CEV – 2010 г.
  • Шампион на Италия 2010 с Бре Банка Ланнутти Кунео

В официални състезания регистрира 345 см отскок при забиване и 325 см – при блокада. На Олимпиадата в Китай през 2008 г., заедно с Матей Казийски, е най-резултатният играч за българския отбор. И двамата реализират по 82 точки (25,23% успеваемост). След Игрите в Пекин афишира желанието си за прекратяване на кариерата си в Националния отбор, но е разубеден.

През 2009 година е избран за капитан на националния отбор.

През 2010 година, въпреки седмото място на България в класирането на СП в Италия, Владо Николов е във върхова форма. Той е вторият най-резултатен играч с общо 168 точки, като само испанецът Перез го изпреварва с общо 173. В класацията за нападатели е пети с общо 135 завършени атаки или 53% успеваемост. 18-те аса му отреждат второ място сред най-добрите изпълнители на сервиз.

През същата година е обявен за най-добър диагонал в света.

През 2012 г. заявява, че повече няма да се състезава за националния отбор. През 2014 г. се завръща отново в националния отбор като втори диагонал, а през 2015 започва успешно като титуляр в груповите мачове от световната лига като най-успешния реализатор в отбора.

Обявен за Мъж на годината за 2015 г. на България.

На 8 май 2016 г. се провежда бенефисният му мач „Моята игра“. Хиляди фенове на българския волейбол се събират в арена „Армеец“, за да присъстват на събитието и да покажат подкрепата си към Владо Николов. Със събраните средства от билетите за срещата, той прави дарение на стойност 50 000 лева на Детското онкологично отделение към УМБАЛ „Св. Георги“. В мача взимат участие националният отбор на България, който се изправя срещу отбора на Звездите, в който играе Николов. Въпреки че националите повеждат в началото на играта, тимът на Николов печели с резултат 0:3. След края на мача, пред погледите на феновете, Владо Николов получава бяла лястовица и още куп признания. Той лично предава фланелката със знаменития номер 11, който е носил на гърдите си години наред, на едно от новите попълнения във волейболния национален отбор на България. По този начин невероятният български спортист слага край на кариерата си като волейболист.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]