Владимир Памуков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Владимир Памуков
български спортен журналист
Роден
4 февруари 1964 г. (55 г.)
Националност Флаг на България България
Професия журналист

Владимир Памуков е спортен журналист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Владимир Памуков е роден на 4 февруари 1964 г.[1] в Русе. Завършва спортното училище в Русе, профил „борба“. Магистър по журналистика на Софийския университет „Климент Охридски“ и магистър на Националната спортна академия. Работи във вестник „вестник „Труд“ от 1991 г., а от 1993 г. е шеф на спортния отдел на медията.

Първи носител е на наградата за спортна журналистика на името на Людмил Неделчев-Люпи и Николай Колев-Мичмана[2]. Притежател на приза „Черноризец Храбър“ в категорията „Спортна журналистика“ за №1 в печатните медии. Три пъти журналист на годината на „Труд“ в период, когато вестника е с тираж над половин милион копия.

Отразявал е от мястото на събитието 6 летни олимпиади, както и финалите на 6 световни и 6 европейски първенства по футбол. Също и над 250 мача на националния ни футболен тим със старт на „Парк де Пренс“ на 17 ноември 1993 г. В кариерата си има интервюта с футболните величия Диего Марадона, Лионел Меси, Роналдиньо, Йохан Кройф, Франц Бекенбауер, Ромарио, и стотици звезди на родния и световен спорт.

През журналистическата си кариера е автор и редактор на редица книги и фотоалбуми за известни български спортисти – „Стефка Костадинова – Да прескочиш света“, „Стоичков – Това съм аз“, „Валентин Йорданов – всичко е борба“, „Българска слава“ и „Армен Назарян – Роден победител“.

В средата на 90-те прави серия от документални филми по БНТ за най-популярните ни спортисти – Христо Стоичков, Валентин Йорданов, Любо Ганев и други. В този период съвместно с Красимир Минев е автор и водещ по Канал 1 на спортното предаване – „Планета Футбол“.

Владимир Памуков заедно с Красимир Минев е създател и на телевизионното предаване „Код Спорт“.[3] Стартът му е през есента на 2015 г., като първият събеседник е Жозе Моуриньо, тогава треньор на „Челси“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Личен архив, вестник „ТРУД“