Владимир Сабоурин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Владимир Сабоурин
Vladimir sabourin 10.11.2016.jpg
Първо четене на Нова социална поезия, 10.11.2016
Роден 19 декември 1967 г. (1967-12-19) (49 г.)
Активен период 1993 -
Жанр стихотворение, изследване
Тема аномия, трансгресия, мистика, произход
Дебютни работи „Sex Shop“ (1993), „Увод в метаезика на Хумболтовата философия на езика“ (1994)
Известни творби „Дом“, „Малка песен на провинциалиста“, „Кубинската принцеса“, „Сложност и ред при Сад“, „Малка ода за Кубрат Пулев“, „Похвала за блажените на мирния преход“, „Манифест на новата социална поезия“
Съпруга Сирма Данова
Деца Йоана Сабоурин
Уебсайт vs. archives

Владимир Сабоурин (рожденото му име е Vladimir Eduardo Sabourín Drenska)[1] е пишещ на български литератор от френско-кубински произход: поет, филолог, историк на културата и литературен критик, причисляван към българския постмодернизъм[2]. Автор на „Манифест на новата социална поезия“ и основател на литературното движение „Нова социална поезия“.[3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Владимир Сабоурин (Vladimir Sabourín) е роден на 19 декември 1967 г. в Сантяго де Куба[4]. През 1984 г. завършва Средното училище при Посолството на Русия в България (преди 1989: Съветско средно училище при Посолството на СССР в НРБ)[5].

Завършва „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. През 1994 г. защитава докторска дисертация на тема „Увод в метаезика на Хумболтовата философия на езика“. Хабилитира се с монографията „Произход на испанския пикаресков роман: към генеалогията на реализма“ (2006 г.). Доктор на филологическите науки (2010 г.) с дисертацията „Мистика и Модерност. Испанската католическа мистика през Златния век“. Професор по антична и западноевропейска литература във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.

Дебютната му книга „Sex Shop“ (Самиздат, 1993) е финансирана от неговите родители Хесус Сабоурин и Маргарита Дренска.

Гост-лектор на Университета на Федерална провинция Саар, Саарбрюкен и на Калифорнийския университет, Бъркли. Стипендиант на Гьоте-Общество във Ваймар, Германската служба за академичен обмен (DAAD), Федералното министерство за наука и комуникации на Република Австрия (BMWV) и Фондация Роберт Бош.

Artist-in-Residence (2011) в quartier 21 (Museumsquartier), Виена[6].

На 9.09.2016 г. публикува във ФБ „Манифест на новата социална поезия“ и основава литературното движение „Нова социална поезия“.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

  • Увод в метаезика на Хумболтовата философия на езика, София: [Самиздат], 1994, 148 стр.
  • Произход на испанския пикаресков роман: към генеалогията на реализма, В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2006, 317 стр. ISBN 978-954-524-512-1 [21], [22], [23], [24]
  • Свещенотрезвото. Мистика и Модерност, В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2010, 560 стр. ISBN 978-954-524-729-3 [25], [26], [27]
  • Сложност и ред. Изследвания върху ранната модерност, В. Търново, УИ "Св. св. Кирил и Методий, 2013, 432 стр. ISBN 978-954-524-883-2[28],[29],[30]

Сборници с есета[редактиране | редактиране на кода]

Студии[редактиране | редактиране на кода]

Литературна критика[редактиране | редактиране на кода]

Проза[редактиране | редактиране на кода]

Аудиозаписи[редактиране | редактиране на кода]

Съставителство и редакция[редактиране | редактиране на кода]

  • Георг Зимел, Социология. Изследвания върху формите на обобществяване, В. Търново: Издателство „ПИК“, 2002, 255 стр. ISBN 954-736-065-5 (Предговор, био-библиографска бележка, приложение, научна и стилистична редакция на превода от немски, бележки към текста.)
  • Sabourin, V., Valkova, V. (Hg.) Philologie und Kulturwissenschaft in der Wende. Festschrift zum 60. Geburtstag von Prof. sc. Penka Angelova / Сабоурин, Вл. / Вълкова, Вл. (Съст.) Филология и културология в обрат. Юбилеен сборник в чест на 60-та годишнина на проф. дфн Пенка Ангелова, В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2011, 312 стр.
  • Роберт Музил, Безпомощната Европа, Русе: МД „Елиас Канети“, 2013, 319 стр. ISBN 978-954-2992-10-3 (Послеслов, превод на избрани глави от Мъжът без свойства, научна и стилистична редакция на превода от немски в сътрудничество с Пенка Ангелова и Владимира Вълкова).
  • Елиас Канети, Слуховидецът на века, Русе: МД „Елиас Канети“, 2014, 370 стр. ISBN 978-954-2992-22-6 (Превод на откъс от романа Ослепяването, студии върху автобиографичната трилогия, Ослепяването, Записките, научна и стилистична редакция на превода от немски в сътрудничество с Пенка Ангелова, Борис Минков и Ана Димова.)

Интервенции и дебати[редактиране | редактиране на кода]

Литературен образ[редактиране | редактиране на кода]

Преводи на чужди езици[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • „Нова българска хуманитаристика“ (1999 – за ръкописа на „Изследвания. Литература. / Модерност. Теология. Кино“).
  • Дъбът на Пенчо“ (2010 – за книгите „Произход на испанския пикаресков роман“ и „Свещенотрезвото. Мистика и Модерност“).[33]
  • Национална награда „Христо Г. Данов“ на Министерство на културата и Община Пловдив (2010) в категория „Хуманитаристика“ за изследването му „Свещенотрезвото. Мистика и Модерност“.[34]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Institut zur Erforschung und Förderung österreichischer und internationaler Literaturprozesse.
  2. Пламен Дойнов, „Как да се простим с неоавангарда и постмодернизма“. В: Пламен Дойнов, Литература в междувековието. Поглед към българската литература 2000 – 2003. Изд. Балкани, С., 2004. ISBN 954-8353-97-0
  3. „Манифест на Новата социална поезия“, Сборище трубадури, 10.09.2016.
  4. Clinica Los Ángeles, Santiago de Cuba. Hospital Materno.
  5. Средняя школа при Посольстве России в Болгарии.
  6. quartier21, Artists-in-Residence.
  7. Бойко Пенчев, „Обичате ли посмодерната поезия? (Тест)“, рец. в Тъгите на краевековието.
  8. Анна Кръстева, „Европа – обект на желанието“, сп. „Европа 2001“, бр. 6, година IX, 2002, с. 18 (коментар към стихотворението „Дом“).
  9. Ангел Игов „Те това е махалата“, рец. в електронното списание „Литературен клуб“, бр. 74, юли 2004 г.
  10. „Витрина“ от Силвия Чолева, в. „Литературен вестник“, бр. 15, 15 – 21.04.2015, с. 4.
  11. „Как да говорим за политическото след закриването на политическите права на възвишеното?“ Разговор върху книгите „Похищението на България“ (2014) на Ани Илков и „Бакърена фабрика“ (2015) на Владимир Сабоурин, Културен център на СУ, 26 май 2015 г., YouTube, публикувано от Culturen Center на 24 август 2015 г.
  12. „Нашият живот е нашата политическа задача“ – репортаж от една двойна премиера, „Аз чета“, 28.05.2015.
  13. „Витрина“ от Йордан Ефтимов, в. „Литературен вестник“, бр. 2, 13 – 19.01.2016, с. 5.
  14. Нели Лишковска, „Сваляне на маските. За поетичната книга „Работникът и смъртта“ от Владимир Сабоурин“, Културни новини, 24.03.2016.
  15. Кирил Василев (поет), „Ярост и скръб“, в. „Българска армия“, 28.03.2016
  16. Аноним, „Хроника на премиерата на „Работникът и смъртта“ (по видеозаписа на събитието)“, Грозни пеликани, 29.04.2016.
  17. Илиян Шехада, „Работникът и скрапът. Бележки върху „Работникът и смъртта“ на Владимир Сабоурин“, в. „Литературен вестник“, бр. 19, 11 – 17.05.2016, с. 6.
  18. „„Работникът и смъртта“ – за труда, за непоносимата красота на нагледа“, Електронно списание LiterNet, 23.05.2016, № 5 (198).
  19. Премиера на „Известна Също Като Розата на Рая“, 13.12.2016, Клуб „Maze“, Ютюб, 16.12.2016.
  20. Ива Спиридонова, „Истина в поезията, която е хазарт: Известна Също Розата на Рая на Владимир Сабоурин“, електронно списание „Нова социална поезия“, бр. 2, януари 2017.
  21. Светлозар Игов, „Владимир Сабоурин за испанския пикаресков роман“, рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 41, 2007, с. 5. Също в: Електронно списание LiterNet, 01.12.2007, 12 (97).
  22. Красимир Христакиев, „Насилие и мръсна литература. Копелето на Златния век“, рец. в „Култура“, бр. 19 (2414), 19 май 2006. Също пространен вариант в: Електронно списание LiterNet, 23.07.2006, № 7 (80).
  23. Владимир Шумелов, „Рецензия на Произход на испанския пикаресков роман“, сп. „Света гора“, бр. 8 (З), 2007, с. 552 – 556.
  24. Марина Маринова, „Другата страна на свободното писане – испанският роман в проекта на модерността“. В: Сб. Библиотеки. Четене. Комуникации, В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2009, с. 314 – 323.
  25. „Владимир Сабоурин представи книгата си „Свещенотрезвото“, „Културни новини“, 28.04.2010.
  26. Кирил Василев (поет), „Проблемът на Ницше решен от Моцарт. За книгата „Свещенотрезвото“ на Владимир Сабоурин“, рец. в „Грозни Пеликани“, 11 октомври 2010 г.
  27. Снежана Иванова, „Свещенотрезвото. Semper aliquid novi“, рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 9, 16 март 2011, с. 4 – 5.
  28. Представяне на Сложност и ред, Австрийски библиотека (ВТУ), 29.04.2013.
  29. Красимир Христакиев, „Сложност и ред в ранномодерната ситуация“, рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 24, 26.06 – 2.07.2013, с. 4 – 5.
  30. „Сложност и ред – разговор върху две книги на Владимир Сабоурин“, Софийски литературоведски семинар, СУ, 8 май 2014.
  31. Милена Кирова, „В критиката – обратното на обратното“, рец. в „Култура“, бр. 19 (2180), 18 май 2001, с. 4.
  32. Сайтът con-text.org, където се проведе дебатът, изглежда вече не съществува. Останала е следа в „Грозни Пеликани“, 17 май 2007.
  33. Литературната награда „Дъбът на Пенчо“ за 2010., „Културни новини“, 28.05.2010
  34. „Владимир Сабоурин с Национална награда „Христо Г. Данов“ в категорията „Хуманитаристика“, „Културни новини“, 20.06.2010.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]