Владимир Стойчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Владимир Стойчев
български военен и спортен деятел
Роден: 24 февруари 1892
София, България
Починал: 27 април 1990 г. (на 98 г.)
София, България
Народен представител в:

I НС   II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   

Владимир Димитров Стойчев e български офицер, генерал-полковник, военен, политически и спортен деец.

Биография[редактиране | edit source]

Владимир Стойчев е роден на 24 февруари 1892 г. в София. Завършва Терезианската полувоенна академия във Виена, а след това Военното училище и Военната академия в София. Взема участие в Балканските войни (1912–1913) и в Първата световна война (1914–1918).

Като отличен ездач и спортист, Владимир Стойчев представя страната на олимпиадите в Париж (1924) и Амстердам (1928), и на други международни конни състезания.

В периода 1930–1934 г. е военно аташе във Франция и Великобритания. През 1934 г. става началник на Софийската кавалерийска школа. Заради своята противомонархическа дейност е уволнен от армията и от спортен клуб АС-23 през 1935 г. и през следващите години неколкократно е интерниран.

През 1944 г. става член на БКП и Бюрото на Националния съвет на Отечествения фронт. По време на участието на България в окончателния разгром на хитлеристка Германия (1944–1945) е командир на Първа българска армия. Под негово командване тя достига най-далечния рубеж на българската войска-Австрийските Алпи. На 8 май 1945 генерал-лейтенант Стойчев подписва споразумение за демаркация с командващия Осма британска армия генерал Кейтли. На 24 юни 1945 г. той е единственият чужденец, участвал в Парада на победата на СССР над Третия райх в Москва.

След 9-ти септември 1944 г. става председател на футболният отбор АС-23, а през ноември и на обединеният Чавдар (София).

От 1945 г. до 1947 г. Владимир Стойчев е политически представител на България във Вашингтон и в Организацията на обединените нации (ООН). След завръщането си в България е избран за председател на Върховния комитет за физкултура и спорт при МС. От 1952 г. до 1982 г. е председател на Българския олимпийски комитет (БОК), а до 1990 г. е негов почетен председател. През 1952 г. е избран за член на Международния олимпийски комитет (МОК), какъвто продължава да бъде до 1987 г. Народен представител в XXVII, XXVIII, XXIX, XXX, XXXI, XXXII, XXXIII, XXXIV и XXXV Народно събрание между 1949 и 1990 г.

Умира на 27 април 1990 г. в София. Днес той е патрон на Спортното училище на ЦСКА "Генерал Владимир Стойчев" с държавно финансиране.

Награди[редактиране | edit source]

  • Орден „За храброст“ IV,III,II и I ст.
  • Звание „Герой на Народна република България“ (1978, 1982)
  • Звание „Герой на Социалистическия труд“ (1964)
  • Орден „Георги Димитров“ (1964, 1973, 1976)
  • Орден „Народна република България“ I ст. (1959)
  • Орден „За народна свобода“ I ст.
  • Орден „Девети септември“ I ст. с мечове
  • Орден „Михил Кутузов“ I ст. (СССР)
  • Орден „Александър Суворов“ I ст. (СССР)
  • Офицерски кръст на „Почетния легион“ (Франция)
  • Орден „За заслуга“ (Франция)
  • Орден „За военна заслуга“ I ст. (Испания)
  • Орден „Партизанска звезда“ I ст. (Югославия)

Източници[редактиране | edit source]