Владимир Стойчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Владимир Стойчев
български военен и спортен деятел
[[Файл:
Генерал Владимир Стойчев
|none|160px|Владимир Стойчев ]]
Роден: 24 февруари 1892 г.
Починал: 27 април 1990 г. (98 г.)
Народен представител в:
I НС   II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   

Владимир Димитров Стойчев e български офицер, генерал-полковник, военен, политически и спортен деец.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Владимир Стойчев е роден на 24 февруари 1892 г. в София. Баща му Димитър Стойчев е адютант на княз Александър Батенберг и дипломиран юрист в Швейцария, но умира, още когато младият Стойчев е на 11 г. Майката Елена успява да изпрати сина си при своя леля във Виена. Неин съпруг е офицерът от кавалерията Артур фон Понграч. Със съдействието на семейството, във Виена младият Стойчев учи 7 години в австрийско средно военно училище "Мария Терезия", където е заедно със синовете на короновани особи и богаташи от цял свят. Освен на учението, Стойчев залага и на спорта.

Взема участие в Балканските войни (1912–1913) и в Първата световна война (1914–1918). След това завършва Военното училище и Военната академия в София.

Като отличен ездач и спортист, Владимир Стойчев представя страната на олимпиадите в Париж (1924) и Амстердам (1928), както и на други международни конни състезания.

В периода 1930–1934 г. е военен аташе във Франция и Великобритания. През 1934 г. става началник на Софийската кавалерийска школа. Той е член на политическия кръг „Звено“, който на 19 май 1934 г. организира военния преврат. През януари 1935 г. цар Борис III успява да разцепи "Звено" и продължава управлението на страната с тази част от него, които са монархисти. Стойчев е антимонархически настроен и поради това е уволнен от армията и от спортен клуб АС-23. През следващите години неколкократно е интерниран. Когато през 1942 г. се образува опозиционния Отечествен фронт, в него влизат и републиканците от военния кръг „Звено“, които на практика по-късно осъществяват и Деветосептемврийския преврат.

След преврата Стойчев става член на Бюрото на Националния съвет на Отечествения фронт. По време на участието на България в окончателния разгром на хитлеристка Германия (1944–1945) е командир на Първа българска армия. Под негово командване тя достига най-далечния рубеж на българската войска – Австрийските Алпи. На 8 май 1945 в Клагенфурт генерал-лейтенант Стойчев подписва споразумение за демаркация с командващия Пети корпус от Осма британска армия ген. Чарлз Кейтли. Ген. Владимир Стойчев е единственият чужденец, участвал в Парада на победата на СССР над Третия райх в Москва, проведен на 24 юни 1945 г.

След 9-ти септември 1944 г. става председател на футболния отбор АС-23, а през ноември и на обединения Чавдар (София).

От 1945 г. до 1947 г. Владимир Стойчев е политически представител на България във Вашингтон и в Организацията на обединените нации (ООН). След завръщането си в България е избран за председател на Върховния комитет за физкултура и спорт при МС. От 1952 г. до 1982 г. е председател на Българския олимпийски комитет (БОК), а до 1990 г. е негов почетен председател. През 1952 г. е избран за член на Международния олимпийски комитет (МОК), какъвто продължава да бъде до 1987 г.

Народен представител в XXVII, XXVIII, XXIX, XXX, XXXI, XXXII, XXXIII, XXXIV и XXXV Народно събрание между 1949 и 1990 г.

Умира на 27 април 1990 г. в София. Днес той е патрон на Спортното училище на ЦСКА "Генерал Владимир Стойчев" с държавно финансиране.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Орден „За храброст“ IV,III,II и I ст.
  • Звание „Герой на Народна република България“ (1978, 1982)
  • Звание „Герой на социалистическия труд“ (1964)
  • Орден „Георги Димитров“ (1964, 1973, 1976)
  • Орден „Народна република България“ I ст. (1959)
  • Орден „За народна свобода“ I ст.
  • Орден „Девети септември“ I ст. с мечове
  • Орден „Михаил Кутузов“ I ст. (СССР)
  • Орден „Александър Суворов“ I ст. (СССР)
  • Офицерски кръст на „Почетния легион“ (Франция)
  • Орден „За заслуга“ (Франция)
  • Орден „За военна заслуга“ I ст. (Испания)
  • Орден „Партизанска звезда“ I ст. (Югославия)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Портал
Портал „Военна история на България“ съдържа още много статии, свързани с военната история на България.
Можете да се включите към Уикипроект „Военна история на България“.