Владимир Тодоров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Владимир Тодоров
български офицер, разузнавач
Роден: 30 август 1925 г.
Починал: 23 декември 2012 г. (87 г.)

Владимир Тодоров Николов, известен и като Владо Тодоров (30 август 1925 – 23 декември 2012), е български офицер, генерал-лейтенант, разузнавач, служител на Държавна сигурност.

През януари 1992 г. е осъден на 14 месеца затвор за унищожаването през декември 1989 г. на материалите „Скитник“ по досието на убития възможно от „Държавна сигурност“ през есента на 1978 г. писател-дисидент Георги Марков. Присъдата, намалена на 10 месеца, изтърпява в Софийския централен затвор.

Той е почетен председател на Асоциацията на разузнавачите от запаса, обединяваща бивши служители на Първо главно управление на Държавна сигурност.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Владимир Тодоров е роден на 30 август 1925 г. в с. Аврамов, Сливенско. Като ученик в Котленската гимназия е включен в организацията „Бранник“. Участва в туристическия съюз, става член на РМС през 1943 г.[1]

Участва в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. Ятак е на Партизанската дружина „Съби Димитров“. След провал през ноември 1943 г. е задържан от полицията и осъден на 15 години затвор по Закона за защита на държавата. Присъдата си изтърпява в Сливенския затвор, откъдето е освободен на 9 септември 1944 г.

Служи в комунистическите служби за сигурност от 1947 година. Работи в Бургас, София, Варна и Добрич. През 1961 – 1964 година по решение на ЦК на БКП е на партийна школа в СССР.

Работи първоначално във Варна, но издигането му на по-висок ръкводен пост започва през 1963 г. когато е назначен за началник на Окръжното управление на Държавна сигурност в гр. Толбухин (днес гр.Добрич), а от септември 1965 г. е във външното разузнаване като началник-отдел в Първо главно управление на ДС. Работи на задгранична работа по линия на Външното министерство, пожсле е заместник-началник на външното разузнаване. През 1968 – 1972 година ръководи резидентурата на разузнаването във ФРГ[2].

След смъртта на Васил Коцев през 1986 година, по разработка на Клеър Джордж, Тодоров става началник на Първо главно управление, до трансформирането на комунистическия режим[3]. Военно звание генерал-лейтенант.

През март 1991 г. наскоро пенсионираният генерал-лейтенант Владимир Тодоров тихо заминава в Москва с цел да се укрие поради започналото следствие срещу него. След неколкократни искания за екстрадиция пред съветските власти и августовския путч срещу Михаил Горбачов е върнат на властите в София на 7 ноември 1991 г. При разпитите признава, че лично е унищожил материалите „Скитник“ по досието на писателя Георги Марков от архива на Първо главно управление на ДС през декември 1989 г.

През януари 1992 г. е осъден от Военната колегия на Върховния съд на 14 месеца затвор за незаконно унищожаване на досието на Георги Марков[1]. Присъдата е намалена на 10 месеца и я изтърпява в Софийския централен затвор.

Владимир Тодоров е награждаван многократно по време на НРБ с държавни отличия.

Ордени с които е награден ген. Владимир Тодоров[редактиране | редактиране на кода]

  • Orde van de negende september 1944 1 klass.png Орден „9 септември“ 1944 1-ва степен (1984)
  • Orde van de negende september 1944 2 klass.png Орден „9 септември“ 1944 2-ра степен (1976)
  • Пластина на орден „Народна Република България“.gif Пластина на орден „Народна Република България“.gifПластина на орден „Народна Република България“.gif ‎Орден „Народна република България“ (3-та степен 1975, втора степен 1986 и 1-ва степен 1989)
  • OrderOfBraveryRibbon.jpg Орден „За военни заслуги“ (1954)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. webcache.googleusercontent.com
  2. Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА – Ръководители, agentibg.com, посетен на 19 февруари 2016 г.
  3. Методиев, Момчил. Машина за легитимност. Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава. София, Институт за изучаване на близкото минало; Институт „Отворено общество“, 2008. ISBN 978-954-28-0237-2. с. 102.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]