Владимир Харитонов

Владимир Харитонов
съветски и руски поет
Роден	24 юни 1920 г. Москва, Съветска Русия
Починал	14 август 1981 г. Москва, СССР
Погребан	Гробище Кунцево, Русия
Литература
Жанрове	песен
Награди	медал „За храброст“ Медал „За отбраната на Сталинград“ медал „За победата над Германия във Великата Отечествена война 1941 – 1945 г.“

Надгробният паметник на Владимир Харитонов

Владимир Гаврилович Харитонов (24 юни 1920 г., Москва – 14 август 1981 г., Москва, СССР) – руски съветски поет; заслужил артист на РСФСР (1973). Автор на повече от хиляда песни, най-известната от които е „Денят на победата“.

Биография

Владимир Харитонов е роден на 24 юни 1920 г. в Москва.

По време на Великата отечествена война се сражава в пехотата, кавалерийския взвод и водолазните части, където е ранен.

През периода 1946 – 1948 г. учи в МГИМО. През 1950 г. завършва два курса в Литературния институт, кръстен на Максим Горки.

Сътрудничи си с композиторите:

• Анатолий Новиков („Върни се“, 1949; „Фестивна“, 1951; „Марш на комунистическите бригади“, 1958; „Черешовите дървета все още цъфтят“, 1962; „Към звездите“, 1973; „Великият Сталин ни води към комунизъм“ и други)

• Вано Мурадели („Русия е моята родина“, 1950; „Песен на борците за мир“, 1950)

• Еди Роснър („Той взе акордеона и хвърли греблата“, 1965 г.)
• Александър Аверкин („Брезата ми даде реси“)
• Давид Тухманов („Колко красив е този свят“, 1972; „Моят адрес е Съветският съюз“, 1973; „Денят на победата“, 1975; „Спрете музиката“, 1976; „Снимки на близки“, „Здравейте, танцуваме с вас“, 1979 и др.)
• Серенада от Модест Табачников („Любовта ще се върне“), 1978 г.
• Стас Намин („Рано е да се сбогуваме“, 1978; „Лятна вечер“, 1979; „Кажи ми да“, Юрмала, 1980 и др.)

След смъртта на Харитонов са написани много песни по стихове – „Но все пак лято“, „Не забравяй“, „Нещо беше“ от Давид Тухманов, „Нека бъде така“, „Нашата тайна“ от Стас Намин, „Трябва“, „Упорито момиче“, „Е, какво се случи?“, „Спорове и разговори“, „Миналото е минало“, „Ти не обичаше“, „Намерихме се“, „Къде и кога“, „Вярвам и не вярвам“ от музиканти от група „Кръг“ Александър Слизунов, Игор Саруханов и Владимир Василиев, „Цветни звуци“ от Юрий Антонов и други.

Харитонов е лауреат на десет международни награди. Издал е 20 сборника със стихове и песни. През 1973 г. той става единственият автор на песни, удостоен със званието „Почетен артист на РСФСР“.

Почива на 14 август 1981 г. в Москва. Погребан е на гробището Кунцево.

Семейство

Син – Василий Владимирович Харитонов, служител на отдела за информация и печат на Министерството на външните работи на Руската федерация, поет, автор на песните „Армения моя“ и „Севастопол – знаме!“.

Награди

• Орден на Отечествената война, 1-ва степен;
• Орден за приятелство на народите (14 септември 1980);
• Медал „За храброст“;
• Медал „За отбраната на Сталинград“;
• Медал „За победата над Германия във Великата отечествена война 1941 – 1945 г.“;
• Юбилейни медали.

Външни препратки

• День Победы – Хор на Сретенския манастир и Vasiliev Groove, Солист Михаил Милер