Владиня

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Владиня
Общи данни
Население 357 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 30,012 km²
Надм. височина 208 m
Пощ. код 5563
Тел. код 06925
МПС код ОВ
ЕКАТТЕ 11452
Администрация
Държава България
Област Ловеч
Община
   - кмет
Ловеч
Корнелия Маринова
(ГЕРБ)

Владѝня е село в Северна България. То се намира в община Ловеч, област Ловеч.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на двата бряга на река Величка.

Надморската височина е около 180 м, като района е хълмист, с много локални изворчета и няколко рекички (бари). В западната част на селото се наблюдава свлачище, което унищожи един масивен железобетонен мост.В землището на селото има четири микроязовира и един напоителен канал.

През 80-те години на 20 век са правени изследвания за наличие на нефт, но всичко е скрито от обществеността. Предполага се, че е открита топла вода при сондажа, а и на 20 км са нефтените полета на Долни Дъбник.

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Владиня е разположено на около 2 км. източно от древния римски път от крепостта Ловеч (също и от прохода през Ст. Планина) към р. Дунав. В този район е имало станция за смяна на конете и вероятно място за почивка.

Произхода на името идва, според някои, от дъщерята на княз или средновековен благородник. На 2 км. северно от селото има две местности (по течението на друга рекичка) наречени съответно Селище и Черковица. Там са откривани останки от глинени съдове, корозирали монети, части от стари инструменти. До 1980 в селското училище имаше малка изложба на предмети, но сега то не функционира. Предполага се, че вследствие на неизвестна причина населението е мигрирало в сегашното село.

На височините непосредствено над северната махала се забелязват окопи и военни съоръжения, които са част от най-външния обръч на обсадата на гр. Плевен през Руско-Турската война 1877 – 1878 година. Местността е позната като Табята.

Преобладаващи са източноправославните жители.


Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

По времето, когато населелението е било около 2000 души е имало Земеделско училище. Организирани са били библиотека, смесен хор, театрална група, две духови музикални групи, ловно дружество и др.

Масово са празнувани Трифон Зарезан, 1 май, 9 септември и селския събор.

Празнувани са още и Сурваки, Пьрва пролет, 8 март, Русаля (готви се ритуално храна при което се раздава за здраве).

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Съборът на селото е на 13 ноември или през почивните дни които го следват. Жителите празнуват също така на 24 май, когато се прави курбан на центъра на селото. Празникът се нарича Русаля.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]