Владислава Войнович
| Владислава Войнович Владислава Војновић | |
Владислава Войнович, 2017 г. | |
| Псевдоним | Искра Игнис |
|---|---|
| Родена | 24 юни 1965 г. |
| Професия | писател, поет, драматург, сценарист, журналист |
| Националност | |
| Активен период | 2002 – |
| Жанр | драма, лирика, детска литература, любовен роман |
| Известни творби | „Хартиеният принц“ „Аврам, Богдан, вода газят“ |
| Съпруг | Милош Спасоевич |
| Деца | 1 |
Владислава Войнович (на сръбски: Владислава Војновић) е сръбска журналистка, сценаристка, филмова продуцентка, драматург, поетеса и писателка на произведения в жанра социална драма, лирика и детска литература.[1][2][3][4]
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Владислава Войнович е родена на 24 юни 1965 г. в Бела църква, Сърбия, СФРЮ.[1] Учи в родния си град и завършва гимназия в XII Белградска гимназия.[2] В продължение на една година следва социология във Философския факултет на Белградския университет, след което завършва драматургия през 1989 г. във Факултета по драма на Университета по изкуства в Белград[1] и специализира творческо писане за театър, кино, радио и телевизия.[4]
Първата ѝ книга, стихосбирката „Женски юнашки песни“, е издадена през 2002 г.[1] Дебютният ѝ роман за деца, „Хартиеният принц“, е издаден през 2008 г. Той е история от името на малката героиня Юлия, за отношенията между възрастни и деца, за разпознаване на доброто и злото, че всяка възраст носи своите житейски уроци и за смелостта за преодоляване на трудностите. По книгата е заснет едноименният детски късометражен филм през 2005 г., който печели първа награда на 52-рия Белградски фестивал за късометражни и документални филми, а през 2007 г. е екранизиран и игрален филм.[4]
През 2011 г. по книгата ѝ „Как ме откраднаха германците“ и по неин сценарий е заснет едноименен филм. Тя е продуцент и сценарист на филма „Кози уши“ от 2017 г., който е базиран на нейния едноименен роман от 2014 г. Авторка е и на домашния сапунен сериал „Истини и лъжи“ от 2018 г.
Под псевдонима Искра Игнис е авторка на театралните пиеси „Яйцето на Колумб“ и „Шефе, шефът“, които се играят в театъра в Любляна.[4]
Член на Сръбското книжовно дружество.[2]
Омъжен е за филмовия и телевизионен оператор Милош Спасоевич. Има дъщеря, която е актриса.[2] Двамата управляват малка продуцентска компания.[3]
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]Самостоятелни романи
[редактиране | редактиране на кода]Поезия
[редактиране | редактиране на кода]Сборници
[редактиране | редактиране на кода]- Епизодисти и јунаци (2020)[1]
Детска литература
[редактиране | редактиране на кода]- Принц од папира (2008) – роман[1][2][4]
Хартиеният принц, изд.: ИК „Колибри“, София (2014), прев. Русанка Ляпова - Приче из главе (2015) – разкази
- Аврам, Богдан, воду газе (2016) – роман
Аврам, Богдан, вода газят : азбучен роман за деца, изд.: ИК „Кибеа“, София (2020), прев. Русанка Ляпова
- други на български език
- Хилядагодишен кредит : разказ, изд. „Литературен вестник“ бр. 41/42 (2015), прев. Русанка Ляпова
Пиеси
[редактиране | редактиране на кода]- Колумбово јаје[4]
- Шеф, шефица
Екранизации
[редактиране | редактиране на кода]- 1993 Roda
- 1995 Otvorena vrata – тв сериал, 1 епизод
- 1998 Raskrsce
- 2001 Ciklotron – тв сериал, 1 епизод
- 2005 Princ od papira
- 2007 Princ od papira
- 2011 Kako su me ukrali Nemci – със Светозар Влайкович
- 2012 Na veslu prica – тв минисерил
- 2012 Masinica
- 2017 Kozje usi
- 2018 Istine i lazi – тв сериал, 102 епизода
- 2018 Marija Skaricic in Grudi (2018) – тв минисерил, сценарий
- 2019 Nebojsa Celik sou! – тв сериал
- 2020 Grudi
- 2022 Pod nasim prozorima
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- 2008 Награда „Раде Обренович“ за романа „Хартиеният принц“[2][3]
- 2008 Награда „Доситейево перо“ за романа „Хартиеният принц“
- 2010 Награда „Биляна Йованович“ за стихосбирката „ПееМеСме“[4]
- 2013 Награда „Мирослав Дерета“ за романа „Кози уши“
- 2014 Награда „Стеван Сремац“ за романа „Кози уши“
- 2016 Награда „Раде Обренович“ за романа „Аврам, Богдан, вода газят“
- 2017 Литературна награда „Политикин Забавник“ за романа „Аврам, Богдан, вода газят“
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]| Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Владислава Војновић“ в Уикипедия на сръбски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|