Владислав Рачкевич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Владислав Рачкевич
Владислав Рачкевич
Мандат
30 септември 1939 – 6 юни 1947 г.
Назначен от Игнаци Мошчицки
Предшественик Игнаци Мошчицки
Наследник Август Залески
Мандат
13 октомври 1935 – 15 май 1936 г.
Предшественик Мариан Зиндрам-Кошчалковски
Наследник Фелицян Славой Складковски
Втори мандат
15 юни 1925 – 5 май 1926 г.
Предшественик Цирил Ратайски
Наследник Стефан Смулски
Мандат
9 декември 1930 – 3 октомври 1935 г.
Предшественик Юлиан Шимански
Наследник Александер Пристор
Роден
Кутаиси, Руска империя (днес Грузия)
Починал
6 юни 1947 г. (62 г.)
Погребан в Гробище на полските летци в Нюарк
Националност поляк
Гражданство Флаг на Полша Полша
Родства Юзеф Рачкевич, Людвика Лукашевич
Съпруг(а) Ядвига Неслуховска
Университет Петербургски университет, Тартуски университет
Занятие юрист, политик
Подпис Signature of Władysław Raczkiewicz (-1938).jpg
Военна служба
Преданост Руска империя, Полша
Военно звание майор от артилерията
Войск. поделение Първа Литовско-Беларуска дивизия
Войни/битки Първа световна война, Полско-съветска война
Отличия Орден на Белия орел Голям кръст на Ордена на Възраждане на Полша Сребърен кръст на Ордена „Virtuti Militari“ Орден на Почетния легион

Владѝслав Рачкѐвич (на полски: Władysław Raczkiewicz) е полски политически, обществен и военен деец, участник в Първата световна война и Полско-съветската война, министър на вътрешните работи (1921, 1925 – 1926, 1935 – 1936), сенатор и маршал на сената трета сесия (1930 – 1935), новогрудски (1921 – 1924), вилненски (1926 – 1931), краковски (1935) и поморски войвода (1936 – 1939), президент на Полша в изгнание (1939 – 1947).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Владислав Рачкевич е роден на 28 януари 1885 година в грузинския град Кутаиси, по това време част от Руската империя, в семейството на Людвика (с родово име Лукашевич) и Юзеф Рачкевич. В Грузия е заселен неговия дядо, като наказание за участието му в полското януарското въстание (1863 – 1864).[1] Завършва гимназия в Твер, след което продължава образованието си в Петербургския университет. Там постъпва в нелегалната организация Съюз на полската младеж „Зет“. През 1911 година завършва право в Дорпатския университет. След като отбива редовната си военна служба работи като адвокат в Минск.[2]

След избухването на Първата световна война (1914) е мобилизиран в руската армия и е изпратен в щаба на Западния фронт. През 1917 година е избран за ръководител на новосъздадения Върховен полски военен комитет (на полски: Naczelny Polski Komitet Wojskowy). Също така сътрудничи с регентския съвет на Полското кралство. През 1918 година се присъединява към полската войска, в състава на Десети улански полк на Литовска-Беларуската дивизия. Взима участие в отбраната на Минск срещу болшевиките. През 1920 година ръководи доброволчески отряд при битката за Вилно.[3]

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Във възстановената полска държава Рачкевич се ориентира към политиката. През 1921 година е назначен за министър на вътрешните работи в правителството на Винценти Витос. Тази длъжност изпълнява още два пъти – в правителствата на Владислав Грабски и Алекснадер Скшински (1925 – 1926) и в правителството на Мариан Зиндрам-Кошчалковски (1935 – 1936).[4]

В периода 1921 – 1939 година е областен управител (войвода) в Новогрудско, Вилненско, Краковско и Поморско войводства. Същевременно през 1930 година е избран за сенатор от листата на Безпартийния блок за сътрудничество с правителството. В периода 1930 – 1935 година е председател (маршал) на горната камера на полския парламент. От 1934 година е председател на Световния съюз на поляците от чужбина.[5]

Президент на Полша в изгнание[редактиране | редактиране на кода]

На 1 септември 1939 година Третия райх напада Полша, с което се поставя началото на Втората световна война. На 12 септември Рачкевич получава нареждане от правителството да организира помощ от САЩ. Пет дни по-късно напуска страната и през Румъния пристига във Франция. Там на 27 септември му е съобщено, че президентът Мошчицки, в съгласие с член 13 от полската конституция, го номинира за президент. Полага клетва като президент на Полша на 30 септември. Първоначално седалище му е Париж, а от 22 ноември Анже. След нападението на Третия райх над Франция през юни 1940 година се мести в Лондон.[6]

Владислав Рачкевич умира от левкемия на 6 юни 1947 година в санаториум в северния уелски град Ридин. Погребан е на гробището на полските летци в Нюарк.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((pl)) Władysław Raczkiewicz. sww.w.szu.pl. Посетен на 27.06.2018 г.
  2. ((pl)) Władysław Raczkiewicz (1885 – 1947). dzieje.pl. Посетен на 26.06.2018 г.
  3. Пак там.
  4. Пак там.
  5. Пак там.
  6. ((pl)) Władysław Raczkiewicz. sww.w.szu.pl. Посетен на 27.06.2018 г.
  7. ((pl)) Władysław Raczkiewicz (1885 – 1947). dzieje.pl. Посетен на 26.06.2018 г.
Игнаци Мошчицки Президент на Полша (в изгнание) (1939 – 1947) Август Залески
     Портал „Полша“         Портал „Полша