Владо Даверов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Владо Даверов
български писател и сценарист
Роден
Владимир Георгиев Даверов

Националност  България
Образование ГЧЕ „Екзарх Йосиф І“
Професия писател, сценарист
Литература
Жанрове роман, разказ, сценарий
Известни творби „Вчера“ (1989)
Награди Южна пролет
Златен ланец“ (2004)
Чудомир“ (2006)

Уебсайт

Владимир Георгиев Даверов е български писател и сценарист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в град Плевен на 27 август 1948 г. Завършва средно образование в Немската гимназия в гр. Ловеч.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Награда „Южна пролет
  • Златен ланец“ на вестник Труд (2004)
  • Първа награда на Московския филмов фестивал
  • Гранд при – Сан Ремо,
  • Награда на публиката на фестивала „Златната роза“
  • Награда за най-добър сценарий на Съюза на филмовите дейци.

Филмография (сценарист)[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Разкази и новели
  • Което е било
  • Много дни до есента
  • Живи картини
  • Спасение (Вероятни и невероятни разкази). София: Георги Бакалов, 1990, 98 с.
  • История с папагали или разкази за моите деца. София: Световит, 2008, 128 с.
Романи
  • Вчера. София: Профиздат, 1989, 123 с.
  • Кенеди. 1992.
  • Възторжен и див. София: Литературен форум, 1996.
    • Възторжен и див. 2 изд. София: Сиела, 2007, 206 с.
  • Ангели небесни. София: Библиотека 48, 1998, 192 с.[1]
  • Животът на другите. София: Световит, 2003.
  • Господин директорът на пристанището. София: Библиотека 48 и УИ „Св. Климент Охридски“, 2006, 162 с.[2],[3]
  • Чудовището ДС. София: Световит, 2008, 144 с.
  • Чудовището ДС. Книга втора. София: Световит, 2008, 150 с.
  • Чудовището ДС. Книга трета. София: Световит, 2008, 144 с.
  • Чудовището ДС. Книга четвърта: Епилог. София: Световит, 2008, 184 с.
  • Prime Time. Продължението на романа „Вчера“. София: Сиела, 2009, 148 с.[4],[5],[6],[7]
  • Ягодовите полета. София: Световит, 2014, 184 с.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Борис Минков, „Ангели небесни“, рец. в Грозни пеликани, електронна публикация на 28 юни 2000 г. (архивирано от оригинала)
  2. Борислав Гърдев, „Романистът Владо Даверов“, рец. в Литературен клуб, електронна публикация на 21 август 2006 г.
  3. „Владо Даверов: В България властва мафията на бездарниците“, интервю на Людмила Габровска, в. „Новинар“, 15 април 2006 г.
  4. Борислав Гърдев, „Праймтаймът на човешката комедия“, рец. в Литературен клуб, електронна публикация на 24 януари 2010 г.
  5. Людмила Габровска, „Владо Даверов разкрива интригите в БНТ“, рец. в „Монитор“, 9 януари 2010 г.
  6. Димитър Стайков, „Иван от „Вчера“ днес съветва шефа на БНТ“, в. „24 часа“, 11 септември 2009 г.
  7. „Ъндърграундът вече е по високите етажи“, интервю на Ива Йолова, в. „Труд“, 8 април 2010 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за