Власовден
| Власовден | |
 Свети Власий благославя крави, руска икона | |
| Вид | християнски и народен |
|---|---|
| Значение | за здравето на воловете и предпазването им от болести |
| Дата | 11 февруари (по новоюлианския календар) |
| Власовден в Общомедия | |
Власовден, наричан също Свети Власий и Му̀ковден, е християнски празник, отбелязван от православните църкви, използващи новоюлианския календар на 11 февруари. Той е и един от важните празници в българския народен календар, посветен на впрегатния добитък, най-вече воловете, който е от изключително значение в традиционното земеделско общество.[1]
Обичаи[редактиране | редактиране на кода]
В традиционния български фолклор Власовден е посветен на здравето на воловете и предпазването им от смъртоносна вътрешна болест, наричана в народната медицина „влас“. За тази цел се приготвя специален хляб – в Източна България един, а в Западна – два (наричани съответно „Света Петка“ и „Свети Влас“). Рано сутрин на този ден, след като почистят оборите, закачват на рогата на воловете обредни кравайчета и ги повеждат на водопой на реката или кладенеца, където орачът сваля хлебчетата, накисва ги с вода и захранва с тях добитъка, а остатъка раздава на хората, които срещне, а те мучат по подобие на воловете за тяхно здраве.[1]
Вярва се, че единствено на Власовден воловете не са „стегнати и препасани с девет колана“ и поради това е грях да бъдат впрягани.[1]
В Перущица се е спазвал обичай – вече изоставен към края на XIX век – при който цялото село се събира на хълма „Бланевица“, където се приготвя общоселски курбан, а след това хората се прибират по домовете си със запалени свещи в ръце като през целия път мучат като крави, цвилят като коне и блеят като овце. В някои райони орачи излизат извън селото, където се борят, имитирайки сблъсък между волове и мучат. Вярва се, че през годината най-здравите животни ще са на победилия орач.[1]