Водица (област Търговище)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница За другото българско село вижте Водица (Област Варна).

Водица
Общи данни
Население 693 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 43,429 km²
Надм. височина 269 m
Пощ. код 7851
Тел. код 060386
МПС код Т
ЕКАТТЕ 11716
Администрация
Държава България
Област Търговище
Община
   - кмет
Попово
д-р Людмил Веселинов
(ОБТ, ОСД)
Кметство
   - кмет
Водица
Иван Иванов
(ОБТ, ОСД)

Водица е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, област Търговище.

География[редактиране | редактиране на кода]

Намира се на 18 км западно от град Попово на 300 – 500 м надморска височина, на шосето БялаПопово. Граничи със землищата на селата: Цар Асен, Ковачевец, Посабина, Асеново, Николаево, Лом Черковна (бившето Бойка) и Осиково. Една част от селото е равна, а другата е разположена на четири хълма. Със селата Посабина и Асеново е свързано чрез черни пътища а до останалите съседни села водят асфалтови.

Образувано е от следните седем махали: Бабин дол, Сред село, Калъджовата махала, Нивище, Горните чешми, Йоргоолу и Ращени.

Селото е разположено на вододела между река Черни Лом и река Баниски Лом на малката рекичка, приток на Баниски Лом и носеща името на селото. Землището на Водица се намира в изключително благоприятни природни условия – изобилна чиста балканска вода, заветно място, зелени пасища, широколистни гори и плодородна почва.

Кратка историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Селото вероятно съществува още от времето на Второто българско царство и е било свидетел на завладяването на България от османските турци. Името на село Водица е старинно и не е променяно през вековете. То се споменава за пръв път в писмен документ от 1430 г., вече като поземлена собственост (тимар) на Хадър бег от град Кастамония в Мала Азия и е имало население от около 30 домакинства. Било е част от зиамет Герилец, а по-късно става част от каза Херазград (дн. Разград). В османски данъчни регистри името му се среща и през 1479, 1524, 1541, 80-те г. на 15-ти век и през целия 16-ти и 17-ти век. Среща се и под формата Водиче. През 1635 г. в селото живеели 70 български (немюсюлмански) домакинства, а около 1640 г. те рязко спадат на 11. Най-вероятно в този период по-голямата част от българското население е било принудено да приеме исляма.

Населението на селото през вековете се е препитавало от скотовъдство (овцевъдство) и земеделие. Стари български имена от 16-ти век от селото са: Рали, Стойчо, Коста, Минчо, Добре, Роман, Иван, Михо, Братучен, Бахни, Драган, Кою и др.

През 17-ти и 18-ти век селото започнало бързо да нараства. Дошли заселници – балканджии от селата Ловни дол и Добромирка, Севлиевско, Гостилица, Дряновско, Кози рог, Габровско, Леденик, Търновско, от Трявна и други населени места от този район на Стара планина. От селото са излизали и българи – хайдути. През 1838 г. в селото е открито първото в района килийно училище. Около 1856 г. в селото имало около 100 български къщи и малко турски. За един кратък период от време там са били заселени и черкези. Селото е било опожарявано и възстановявано неколкократно.

По време на освободителната война половината от селото било изгорено, а руските войски навлезли в селото на Петровден. Църквата на Водица е била построена през 1859 г. на мястото на по-стара църква, но също била ограбена и опожарена. През 1882 г. водичани строят нов църковен храм с патрон свети великомъченик Георги, който сега е обявен за паметник на културата от Възраждането. В двора ѝ се намират паметници на загинали руски войници през лятото на 1877 г. при селото и на загиналите войници от селото във войните за национално обединение. След Освобождението голямото село Водица получава статут на градец по-рано от бъдещия околийски град Попово.

В миналото населението на селото се препитавало от земеделие и животновъдство, а по течението на рекичката, даваща началото на Баниски Лом са били разположени множество караджейки (воденици) и тепавици. В края на 19-ти век в землището на селото избликва минерален извор. Водата идва от дълбочина 1200 м.

Промишлеността на селото се състои от мелница и цех за бутилиране на натурална минерална вода "Водица". В малко по-далечно минало там работеше електро-апаратурен (военен) завод и земеделска кооперация.

Днес в селото живеят съвместно българи, роми и турци, а през последните години и няколко семейства англичани.

Най-старите селски родове са били: Братойолу, Даноолу, Йоргоолу, Калъжоолу, Карацоньоолу, Коважоолу, Кулоолу, Маркоолу, Таврите и др.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметство;
  • Основно училище „Отец Паисий“;
  • Народно читалище "Просвета", учередено първоначално през 1894 г.;
  • Църква;
  • Целодневна детска градина;

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • В землището на селото има останки от археологически обекти от различни епохи - праисторически селищни могили, антични и средновековни селища, могили и др. В миналото в тях и около тях са намирани най-различни предмети и монети;
  • Църковен храм „Св. Великомъченик Георги“ - паметник на културата от Възраждането от 1882 г. . Иконостасът и дърворезбата са дело на иконописеца Иван Зографина;
  • Паметник (братски гроб) на 7 загинали руски войници в руско-турската война в двора на църквата;
  • Сградата на земеделската кооперация, построена през 1940 г.;
  • Язовир "Батица";

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Попов, А., Н. Кънев. Попово - градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.
  • Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.
  • Сборници „Попово в миналото“ (1-4);

Други[редактиране | редактиране на кода]

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]