Водороден показател

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Скала на pH

Водородният показател, pH (на български е прието да се произнася като пе ха) е измерител за киселинността или алкалността на даден воден разтвор. Представлява отрицателен десетичен логаритъм от концентрацията на водородните катиони (H+), изразена в молове на литър:

Чрез концентрацията на H+ се определя химичният характер на даден разтвор. С малките числени стойности на KW се работи много трудно.

Съществуват няколко вида разтвори според pH:

Неутрален разтвор[редактиране | редактиране на кода]

Неутрален е разтвор, в който концентрацията на H+ е равна на тази на OH:

Тогава:

Киселинен разтвор[редактиране | редактиране на кода]

Киселинен е разтвор, в който концентрацията на H+ е по-голяма от тази на OH:

Тогава:

Основен разтвор (алкален разтвор)[редактиране | редактиране на кода]

Основен е разтвор, в който концентрацията на H+ е по-малка от тази на OH:

Тогава:

Определяне на pH[редактиране | редактиране на кода]

рН-метър

определянето на pH се осъществява посредством два основни метода:

  • колориметричен (чрез индикатори)
  • потенциометричен (чрез рН-метър)

Чрез цветни индикатори[редактиране | редактиране на кода]

Редица химични съединения променят цвета си, в зависимост от рН на средата. Това им свойство се използва за практическо определяне на рН на различни субстанции. Най-често използваният индикатор е лакмусът. Използват се още:

  • тимолфталеин
  • фенолфталеин
  • бромтимолблау
  • метилоранж

Чрез апарати[редактиране | редактиране на кода]

Създадени са специални апарати за автоматизирано определяне на рН, наречени рН-метри.

Изохидрични разтвори[редактиране | редактиране на кода]

Изохидрични се наричат разтворите с еднакво рН.