Водороден показател
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Водородният показател, pH (на български е прието да се произнася като пе ха) е измерител за киселинността или алкалността на даден воден разтвор. Представлява отрицателен десетичен логаритъм от концентрацията на водородните катиони (H+), изразена в молове на литър:
Чрез концентрацията на H+ се определя химичният характер на даден разтвор. С малките числени стойности на KW се работи много трудно.
Съществуват няколко вида разтвори според pH:
Съдържание
Неутрален разтвор[редактиране | редактиране на кода]
Неутрален е разтвор, в който концентрацията на H+ е равна на тази на OH−:
Тогава:
Киселинен разтвор[редактиране | редактиране на кода]
Киселинен е разтвор, в който концентрацията на H+ е по-голяма от тази на OH−:
Тогава:
Основен разтвор (алкален разтвор)[редактиране | редактиране на кода]
Основен е разтвор, в който концентрацията на H+ е по-малка от тази на OH−:
Тогава:
Определяне на pH[редактиране | редактиране на кода]
определянето на pH се осъществява посредством два основни метода:
- колориметричен (чрез индикатори)
- потенциометричен (чрез рН-метър)
Чрез цветни индикатори[редактиране | редактиране на кода]
Редица химични съединения променят цвета си, в зависимост от рН на средата. Това им свойство се използва за практическо определяне на рН на различни субстанции. Най-често използваният индикатор е лакмусът. Използват се още:
- тимолфталеин
- фенолфталеин
- бромтимолблау
- метилоранж
Чрез апарати[редактиране | редактиране на кода]
Създадени са специални апарати за автоматизирано определяне на рН, наречени рН-метри.
Изохидрични разтвори[редактиране | редактиране на кода]
Изохидрични се наричат разтворите с еднакво рН.