Водоча

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото. За язовира вижте Водоча (язовир).

Водоча
Водоча
— село —
„Свети Леонтий“.
„Свети Леонтий“.
Macedonia relief location map.jpg
41.4494° с. ш. 22.5883° и. д.
Водоча
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Югоизточен
Община Струмица
Географска област Струмишко поле
Надм. височина 264 m
Население (2002) 318 души
МПС код SR

Водоча (на македонска литературна норма: Водоча) е село в община Струмица на Република Македония. Селото е разположено в Струмишкото поле на река Водочница (Водоча).

История[редактиране | редактиране на кода]

Според Богдан Филов, посетил Струмишкия край през 1915 година, етимологията на името Водоча се извежда от словосъчетанието вади очи и се свързва с традичните последици от битката при Беласица през 1014 година и ослепяването на самуиловите войни. [1]

През XIX век селото е чисто българско. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Водоча е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 73 българи.[2] Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия[3]. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. селото е населявано от 120 жители, всички българи християни.[4]

В началото на XX век почти цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев през 1905 година в селото има 104 екзархисти и 8 патриаршисти гъркомани.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Водоча са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

В землището на селото в подножието на планината Еленица функционира православен девически манастирСвети Леонтий“. Манастирската църква (днес реставрирана) е изградена на три етапа през периода X–XII век върху основите на ранно християнско духовно средище. Манастирът се споменава в редица средновековни извори.

Според преброяването от 2002 година селото има 318 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 316
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 2
бошняци 0
други 0

Във Водоча има основно училище „Сандо Масев“ и манастир „Свети Леонтий“ - седалище на струмичкия владика.[8]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Филов, Б. „Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912 - 1916“, София, 1993, стр.80
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.186-187.
  3. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 160.
  5. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.106-107.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.835.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  8. Општина Струмица. Населени места. Водоча.


Населени места в Община Струмица
Струмица | Баница | Банско | Белотино | Велюса | Водоча | Габрово | Градско Балдовци | Дабиля | Добрейци | Дорломбос | Злешево | Костурино | Куклиш | Мемешли | Муртино | Орманли | Попчево | Просениково | Раборци | Рич | Съчево | Свидовица | Три води | Чепели
     Портал „Македония“         Портал „Македония