Направо към съдържанието

Военен комунизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Репресии в СССР
Икономически репресии
Политически репресии
Идеологически репресии
Етнически репресии

Военен комунизъм или (на руски: Военный коммунизм) е икономическа и политическа система, съществувала в Съветска Русия по време на Руската гражданска война от 1918 до 1921 г. Военният комунизъм започва през юни 1918 г., наложен от Върховния съвет за народно стопанство (на руски: Высший Совет Народного Хозяйства). Приключва на 21 март 1921 г. с обявяването на Новата икономическа политика, която продължава до 1928 г. Системата често е описвана като авторитарен контрол, упражняван от управляващите и военните, за да поддържат властта и контрола в съветските региони, а не като някаква последователна политическа идеология.[1] Съветската пропаганда го оправдава с мотива, че болшевиките са възприели тази политика с цел да осигурят снабдяването на градовете (твърдините на пролетарската власт) и Червената армия с храна и оръжие, тъй като обстоятелствата диктуват нови икономически мерки.

Смъртоносният руски глад от 1921 – 22 г., който убива около пет милиона души, е отчасти предизвикан от политиката на военния комунизъм на Владимир Ленин, особено поради реквизирането на храни.[2] Гладът обаче е предшестван от периоди на лоши реколти, сурови зими и суша, особено в Поволжието. Допълнително спомагат редица фактори, включително войната, присъствието на Бялата армия и методите на военния комунизъм.[3] Епидемиите от болести като холера и тиф също допринасят за смъртните случаи поради глад.[4][5]

Политики

[редактиране | редактиране на кода]

Военният комунизъм включва следните политики:

  1. Национализация на всички индустрии и въвеждане на строго централизирано управление.
  2. Държавен контрол върху външната търговия.
  3. Строга дисциплина за работниците, със забрана на стачките.
  4. Задължителна трудова повинност за неработещите класи.
  5. „Продразверстка“ – реквизиция на селскостопанските излишъци (над абсолютния минимум) от селяните за централизирано разпределение сред останалото население.
  6. Купонна система на храната и повечето стоки, с централизирано разпределение в градските центрове.
  7. Частното предприемачество е забранено.
  8. Военизиран контрол на железниците.

Отдавна се дискутира дали „военният комунизъм“ е представлявал реална икономическа политика в днешния смисъл на думата или просто набор от мерки, целящи болшевиките да спечелят гражданската война.[6]

Предистория и цели

[редактиране | редактиране на кода]

Историците отбелязват, че както правителствените съвети на Царска Русия, така и други опозиционни партии са се застъпвали за реквизирането на храна преди идването на болшевиките.[7][8][9] Целите на болшевиките при прилагането на военния комунизъм обаче са спорни. Някои коментатори, включително редица болшевики, твърдят, че единствената му цел е била да се спечели войната. Владимир Ленин, например, казва, че „конфискацията на излишъците от селяните е мярка, с която сме обременени от императивните условия на военно време“.[10] Други болшевики, като Юрий Ларин, Лев Крицман, Леонид Красин и Николай Бухарин, твърдят, че това е преходна стъпка към социализма.[11] Коментатори като историка Ричард Пайпс, философът Майкъл Полани[12] и икономисти като Пол Крейг Робъртс[13] или Шелдън Л. Ричман[14] твърдят, че военният комунизъм всъщност е опит за незабавно премахване на частната собственост, стоковото производство и пазарния механизъм и по този начин прилагане на комунистическата икономика, и че болшевишките лидери са очаквали незабавно и мащабно увеличение на икономическото производство. Тази гледна точка застъпва и от Бухарин, който казва, че „Ние разбирахме военния комунизъм като универсална, така да се каже „нормална“ форма на икономическата политика на победоносния пролетариат, а не като свързана с войната, т.е. съответстваща на определено състояние на гражданската война“.[15]

Резултати

[редактиране | редактиране на кода]

Военни

[редактиране | редактиране на кода]

Военният комунизъм до голяма степен успява в основната си цел да помогне на Червената армия да спре настъплението на Бялата армия и да помогне на болшевиките да си възвърнат по-голямата част от територията на бившата Руска империя.

Социални

[редактиране | редактиране на кода]

Населението в градовете и околните села изпитва големи трудности поради войната. Селяните, поради изключителния недостиг, започват да отказват да сътрудничат в осигуряването на храна за военните. Работниците започват да напускат градовете в посока към селата, където шансовете да се изхранят са по-високи. По този начин допълнително намаляват възможностите за бартер на промишлени стоки срещу храна. Влошава се тежкото положение на останалото градско население и допълнително отслабва промишленото производство. Между 1918 и 1920 г. Петроград губи 70% от населението си, докато Москва губи над 50%.[16] За налагане на болшевишки контрол върху доставките на храна в райони, контролирани от Червената армия, се използват заградителни отряди (на руски: Заградительный отряд), за да отразят нападенията на антикомунистическите сили.

В цялата страна избухват поредица от работнически стачки и селски бунтове срещу политиката на военния комунизъм, като например Тамбовското въстание (1920 – 1921), което е потушено от Червената армия. Повратен момент настъпва с Кронщатското въстание във военноморската база Кронщат в началото на март 1921 г., което също завършва с победа на болшевиките. Бунтът стряска Ленин, защото болшевиките смятат кронщатските моряци за „най-червени от червените“. Характерът на тези въстания и тяхното ръководство също са от съществено значение, тъй като те като цяло са леви въстания, водени от опозиционни левичари, създавайки по този начин конкуренция с болшевиките. Според Дейвид Крисчън, през февруари 1921 г. ЧК е съобщила за 118 селски въстания

В книгата си „Имперска и Съветска Русия“ Дейвид Крисчън обобщава състоянието на Русия през 1921 г. след годините на военен комунизъм така:

Правителство, което твърди, че представлява народа, сега се озова на прага да бъде свалено от същата тази работническа класа. Кризата подкопа лоялността на селата, градовете и накрая и на части от армията. Тя беше също толкова сериозна, колкото кризите, пред които беше изправено царското правителство през 1905 г. и февруари 1917 г.[17]

Смъртоносният руски глад от 1921 – 22 г., който убива около пет милиона души, опустошава вече разкъсваната от война Русия, а политиката на военния комунизъм на Владимир Ленин приема негативен обрат.[2] Мярката е сурова, но помага на болшевиките да спечелят Гражданската война и да стабилизират кризата в нацията. През 1921 г. Лев Троцки предлага на Политбюро на ЦК на КПСС принципите, залегнали в основата на НЕП, нова икономическа политика, за да се смекчат неотложните икономически проблеми, произтичащи от военния комунизъм, и лично упреква Ленин за забавената правителствена реакция през 1922 – 1923 г.[18]

Икономически

[редактиране | редактиране на кода]

В Русия се появява черен пазар въпреки заплахата от военно положение срещу спекулантите. Рублата се срива, като бартерът все повече замества парите като средство за размяна[19]. Към 1921 г. производството на тежката промишленост спада до 20% от нивата от 1913 г. и 90% от заплатите са изплащани със стоки, а не с пари.[20] 70% от локомотивите се нуждаят от ремонт и реквизициите на храна, съчетани с последиците от седемгодишна война и тежка суша, допринасят за настъпилия глад, който причинява смъртта на между 3 и 10 милиона души.[21] Производството на въглища намалява от 27,5 милиона тона (1913 г.) на 7 милиона тона (1920 г.), докато общото промишлено производство също намалява десет пъти: от 10 000 милиона рубли на 1 000 милиона рубли. Според Дейвид Крисчън, реколтата от зърно също е намаляла от 80,1 милиона тона (1913 г.) на 46,5 милиона тона (1920 г.).[22]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Himmer, Robert. The Transition from War Communism to the New Economic Policy: An Analysis of Stalin's Views // The Russian Review 53 (4). 1994. DOI:10.2307/130963. с. 515–529.
  2. ↑ а б Mawdsley, Evan. The Russian Civil War. Pegasus Books, 2007. ISBN 978-1-933648-15-6. с. 287.
  3. ↑ Götz, Norbert, Brewis, Georgina, Werther, Steffen. Humanitarianism in the Modern World: The Moral Economy of Famine Relief. Cambridge University Press, 2020. ISBN 978-1-108-49352-9. p. 44. (на английски)
  4. ↑ Heinzen, James W. Inventing a Soviet Countryside: State Power and the Transformation of Rural Russia, 1917–1929. University of Pittsburgh Pre, 2004. ISBN 978-0-8229-7078-1. p. 52. (на английски)
  5. ↑ Raleigh, Donald J. Experiencing Russia's Civil War: Politics, Society, and Revolutionary Culture in Saratov, 1917–1922. Princeton University Press, 2021. ISBN 978-1-4008-4374-9. p. 202. (на английски)
  6. ↑ Werth 2013, с. [посочете страница].
  7. ↑ Lih, Lars T. What Was Bolshevism?. Brill, 2023. ISBN 978-90-04-68479-9. p. 149. (на английски)
  8. ↑ Baykov, Alexander. the development of the soviet economic system. CUP Archive, 1946. p. 16. (на английски)
  9. ↑ Sanborn, Joshua A. Imperial Apocalypse: The Great War and the Destruction of the Russian Empire. Oxford University Press, 2014. ISBN 978-0-19-964205-2. p. 256. (на английски)
  10. ↑ Lenin, V. I. Collected Works. Т. 32. Moscow, Progress Publishers, 1965. с. 187.
  11. ↑ [1] 45–61 с.
  12. ↑ Polanyi, Michael. Towards a Theory of Conspicuous Production // Soviet Survey (34). 1960. с. 90–99.
  13. ↑ Roberts, Paul Craig. Alienation and the Soviet Economy: The Collapse of the Socialist Era. 2nd revised. Oakland, California, Independent Institute, 1990, [first edition 1971].
  14. ↑ Richman, Sheldon L. War Communism to NEP: The Road From Serfdom // Journal of Libertarian Studies 5 (1). Winter 1981. с. 89–97.
  15. ↑ Bukharin, Nikolai. The path to socialism in Russia. New York, Omicron Books, 1967. с. 178.
  16. ↑ Richard Pipes. Russia Under the Bolshevik Regime. Knopf Doubleday, 2011. ISBN 9780307788610. с. 371.
  17. ↑ Christian, David. Imperial and Soviet Russia. London, Macmillan Press Ltd, 1997. ISBN 0-333-66294-6. с. 239.
  18. ↑ Deutscher, Isaac. The Prophet Armed: Trotsky, 1879–1921. Verso, 2003. ISBN 978-1-85984-441-0. p. 414–415. (на английски)
  19. ↑ R. W. Davies, Mark Harrison, S. G. Wheatcroft. The Economic Transformation of the Soviet Union, 1913–1945. Cambridge University Press, 1993. ISBN 978-0-521-45770-5. с. 6.
  20. ↑ Bread and Authority in Russia, 1914–1921 // publishing.cdlib.org. Посетен на 2021-10-27.
  21. ↑ Twentieth Century Atlas – Death Tolls // necrometrics.com. Посетен на 2017-12-12.
  22. ↑ Christian, David. Imperial and Soviet Russia. London, Macmillan Press Ltd, 1997. ISBN 0-333-66294-6. с. 236.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата War communism в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Военен_комунизъм&oldid=12604869“.