Военен съюз

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Военният съюз (наричан също Военна лига) е организация на действащи и запасни офицери в България, която играе важна роля в политическия живот между двете световни войни. Военният съюз е забраняван неколкократно и се свързва с противоконституционни действия, сред които Деветоюнския и Деветнадесетомайския преврат и масовите политически убийства в средата на 1920-те.

Основаване[редактиране | edit source]

Първият опит за създаване на Военен съюз е от 1913 г., когато той е разформирован от цар Фердинанд I. Организацията е създадена отново в началото на 1919 г. от група офицери в Шумен. Съюзът постепенно създава свои структури в цялата страна. През 1922 г. той е оглавен от полковник Иван Вълков и генерал Велизар Лазаров, като сред основните организатори са и офицерите от запаса Кимон Георгиев и Дамян Велчев. В него участват и адютантите на цар Борис III, Христо Калфов и Първан Драганов.

Дейност[редактиране | edit source]

Първоначалната цел на организацията е да защитава интересите на офицерите, много от които са уволнени от армията след нейното съкращаване съгласно Ньойския договор. Още в първите години от съществуването на Военния съюз сред членовете му се налага идеята за активна намеса на армията в политическия живот, поради неспособността на традиционните партии да се справят с все по-авторитарния режим на Александър Стамболийски.

Деветоюнския преврат от 1923[редактиране | edit source]

През 1920 г. правителството на Александър Стамболийски прави опит за разпускане на съюза, но той продължава да функционира. Заедно с Народния сговор, Военният съюз изиграва решаваща роля в отстраняването на управлението на Българския земеделски народен съюз с Деветоюнския преврат през 1923 г.

След преврата Военният съюз, с негласната подкрепа на новото правителството начело с Александър Цанков, организира политическите репресии, последвали Септемврийското въстание (1923) и Атентата в църквата Света Неделя (1925). Убийствата без съдебна присъда и политическото насилие в цялата страна силно компрометират организацията. Нейният председател, вече и военен министър, Иван Вълков се обявява за закриване на съюза, което предизвиква недоволството на група участници, начело с Дамян Велчев. Поради тези разногласия в края на 1920-те организацията се разпада.

След отстраняването на генерал Иван Вълков от кабинета в началото на 1929 г., Военният съюз е възстановен от Дамян Велчев, който става негов секретар. Председател на съюза е Велизар Лазаров, а след неговото включване в Народното социално движение през 1932 г. - генерал Атанас Ватев. На 9 май 1934 година Ватев изненадващо е назначен за военен министър и ръководството на съюза е поето от старшия по чин член на Централното управление генерал Пенчо Златев.

Деветнадесетомайския преврат от 1934[редактиране | edit source]

Организацията се отнася отрицателно както към правителството на Демократическия сговор, така и към това на Народния блок. Ръководството на Военния съюз се сближава с радикалната организация Звено и, заедно с нея, организира Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. Начело на новото правителство застава Кимон Георгиев.

Непосредствено след преврата групата Звено се опитва цялостно да трансформира обществения ред в страната. Това среща съпротивата на цар Борис III, който с подкрепата на монархистите във Военния съюз отстранява правителството на Кимон Георгиев в началото на 1935 г. След опита за преврат, организиран от Дамян Велчев в края на същата година, през март 1936 година Военният съюз е окончателно разпуснат със заповед на военния министър генерал Христо Луков.

Радикалната група във Военния съюз продължава дейността си, като все повече се сближава със Звено и Българската комунистическа партия. Те играят активна роля в организирането на Деветосептемврийския преврат през 1944 г., след който Дамян Велчев става военен министър. През следващите години са изолирани от управлението и през 1947 комунистическото правителство провежда показен политически процес срещу бивши членове на Военния съюз, а Дамян Велчев, който е посланик в Швейцария, отказва да се върне в страната и е лишен от българско гражданство.

Външни препратки[редактиране | edit source]