Военни кореспонденти в Руско-турската война (1877 – 1878)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Военни кореспонденти в Руско-турската война (1877 – 1878)[редактиране | редактиране на кода]

Военните кореспонденти[редактиране | редактиране на кода]

Военни кореспонденти са журналисти, представители на печатно издание в Полевия щаб на Действащата Руска армия.

Военните кореспонденти в Руско-турската война (1877 – 1878) са акредитирани от печатни издания в Полевия щаб на Действуващата Руска армия. Ръководят от завеждащия канцеларията на главнокомандващия на Действащата Руска армия на Балканския полуостров полковник Михаил Газенкампф. В действията си се съобразяват с разработения и приет от руска правителствена комисия „Статут за акредитиране на военните кореспонденти, за правата и задълженията им“. Поемат задължението за коректност към армията, в която са аташирани, и опазване на военната тайна. Носят отличителен знак „Кореспондент“. Отразяват непосредствения ход на военните действия. Периодично се командироват в конкретна военна част, отряд или колона. Материалното осигуряване е равностойно на кадрови офицер от Руската армия. Осигурена им е и охрана.

Техните публикации са ценен източник за войната. Отразяват и състоянието на българския народ. Дават сведения за неговото материално и културно положение, за участието му във войната. Обикновено симпатизират на българската национална кауза. Някои от кореспондентите участват по необходимост в отделни епизоди от войната и са наградени от руското командване. Част от тях след войната публикуват своите кореспонденции и очерци в самостоятелни издания. С права на кореспонденти са още и художници, фотографи и военни наблюдатели, които са автори на множество рисунки, гравюри, фотографии и статии отразяващи военните действия.

След войната кореспондентите художници създават картини с непреходна историческа и художествена стойност на основата на направените скици и етюди. Военни кореспонденти са представени и в действащата турска армия.

Кореспонденти на руски издания[редактиране | редактиране на кода]

Всеволод Крестовский
Владимир Гиляровский

Кореспонденти на английски издания[редактиране | редактиране на кода]

Арчибалд Форбс
Джанюариъс Макгахан
Анри дьо Ламот
Всеволод Гаршин

Кореспонденти на френски издания[редактиране | редактиране на кода]

Кореспонденти на германски издания[редактиране | редактиране на кода]

  • Даунхауер (Daunhauer), в-к „Militär Wochenblatt“ и в-к „Nationalzeitung“
  • Де Маре (De Maree), в-к „Über Land und Meer“
  • Артур фон Хун (Arthur fon Hun), в-к „Kölnische Zeitung“
  • Бета (Betta), в-к „Berliner Tagblatt“
  • Шененберг (Schenenberg), в-к „Allgemeine Zeitung“
  • Виктор фон Лигниц (Viktor von Lignitz), в-к „Norddeutsche Zeitung“

Кореспонденти на австро-унгарски издания[редактиране | редактиране на кода]

  • Лицдентщад (Licdenstat), в-к „Die Presse“
  • Уинтър (Wienter), в-к „Tagbladtt“
  • Лукаш (Lukesch), в-к „Neue Wiener Tagblatt“
  • Баковитц (Bacovitz), в-к „Pester Loiyd“
  • Лахман (Lachman), в-к „Die Politik“
  • Хелер (Heller), в-к „Narodni List“

Други кореспонденти[редактиране | редактиране на кода]

  • Лазаро Макоти (Lazzaro Makoti), М. Джанини (M. Cannini), Хосе Луис Пелисер (José Luis Pellicer), сп. „Illustration Espanola e Americana“
  • Бьорлин (Bjorlin), в-к „Stockholm Dageblatt“
  • Е. Кинг (E. King), в-к „Boston Gazett“
  • Джанюариъс Макгахан (Januarius MacGaha), в-к „New York Herald“
  • Поньон, агенция „Хавас“
  • Франсис Грийн, издания в САЩ

Художници[редактиране | редактиране на кода]

Василий Верешчагин
Николай Каразин
Николае Григуреску
Василий Поленов
Франсис Дейвис

Фотографи[редактиране | редактиране на кода]

Писатели[редактиране | редактиране на кода]

Военни наблюдатели[редактиране | редактиране на кода]

Издания[редактиране | редактиране на кода]

  • „Летучий военый листок“, печатен орган на Действуващата Руска армия
  • „Иллюстрованная хроника войны“, Санкт Петербурт, 1878 – 1879, т. I и II
  • „L'Illustration“, Париж, 1877 – 1878
  • „Illustrierte Kriegschronik“, Лайпциг, 1878
  • „Album de la Guerra Russo Turca del“, 1877

Наградени кореспонденти[редактиране | редактиране на кода]

Лишен от кореспондентски права[редактиране | редактиране на кода]

  • Фредерик Бойл, в-к „Standart“ – за антируски изказвания и нарушаване правилата за опазване на военната тайна

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Генов Цонко, Освободителната война 1877 – 1878, изд. „Наука и изкуство“, София, 1978, с. 301
  • Освободителната война 1877 – 1978, Енциклопедичен справочник, ДИ „П.Берон“, София, 1986