Военновъздушни сили на Киргизстан
| Военновъздушни сили на Киргизстан | |
|---|---|
 | |
| Информация | |
| Активна | 27 юли 1992 – |
| Държава |  Киргизстан |
| Тип | Военновъздушни сили |
| Роля | Военна авиация |
| В състава на | Въоръжени сили на Киргизстан |
| Гарнизон/щаб | Бишкек |
| Годишнини | 18 август |
| Битки/войни | Гражданска война в Таджикистан Баткенски конфликт |
| Командири | |
| Текущ командир | полковник Килилчбек Айдаралиев[1] |
| Използвани самолети | |
| Щурмови | Ми-8, Ми-24 |
| Транспортни | Антонов Ан-26 |
| Военновъздушни сили на Киргизстан в Общомедия | |
Военновъздушни сили на Киргизстан (на киргизки: Кыргыз Республикасы Аскер-аба күчтөрү) са ВВС на въоръжените сили на Република Киргизстан. Официалният празник на военновъздушните сили е Денят на авиацията на 18 август.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Военната авиация в Киргизката ССР датира от декември 1941 г.[3] Военновъздушните сили на Киргизстан са наследени от централната школа за обучение на съветските военновъздушни сили (сега Военен институт на въоръжените сили на Киргизката република). Представени са няколко L-39, някои разглобени МиГ-21, Ми-8 и Ми-24. Само няколко L-39 и някои хеликоптери обаче могат да летят. Съобщава се, че всички самолети са базирани в Кант, заедно с руската 999-та авиобаза.[4]
Поради разходите и военната доктрина, Киргизстан не развива своя въздушен капацитет; голям брой прехващачи МиГ-21, взети назаем от Русия, са върнати през 1993 г., въпреки че редица бивши съветски въздушни бази остават на разположение. През 1996 г. около 100 изведени от експлоатация МиГ-21 остават в Киргизстан, заедно с деветдесет и шест учебни L-39 и шестдесет и пет хеликоптера. Силите за противовъздушна отбрана получават помощ от Русия, която изпраща военни консултантски части за създаване на система за отбрана. Руснаците също помагат с патрулирането на въздушното пространство на Киргизстан като част от Обединената система за противовъздушна отбрана на ОНД. В момента Киргизстан разполага с двадесет и шест ракети земя-въздух SA-2 и SA-3 в своя арсенал за противовъздушна отбрана. През 2002 г. киргизкото правителство разрешава на САЩ да използват военновъздушната база Манас за поддържащи операции във войната срещу тероризма. Това споразумение продължава до юни 2014 г.[5][6]
Силите за противовъздушна отбрана са създадени с указ на президента Курманбек Бакиев от 27 юли 2006 г.[7] На 11-ата си годишнина през 2017 г. е връчено бойното им знаме.[8] През август 2019 г. военновъздушните сили отбелязват 60-ата годишнина на военната авиация в страната, като организират въздушен парад в Чуйска област.[9]
По време на посещението на президента на Киргизстан Садир Джапаров в Русия на 24-25 февруари 2021 г. е постигнато споразумение за доставка на зенитно-ракетни системи С-300 и безпилотни летателни апарати за Бишкек.[10] Към 22 април 2022 г. системите С-300 все още не са получени.
Структура[редактиране | редактиране на кода]
- Щаб на ВВС (Бишкек)
- 5-та гвардейска самостоятелна зенитно-ракетна бригада (Бишкек)
- 11-та бригада ПВО (Ош)
- 44-ти самостоятелен радиотехнически батальон (Григорьевка)
- Авиобаза Фрунзе-1 (Бишкек)
- Централен команден пункт на Северната група сили (Бишкек)
Самолети[редактиране | редактиране на кода]
.jpg)
| Тип | Производство | Вид | Количество | Заб. |
|---|---|---|---|---|
| Техника и въоръжение на Киргизстан към 2022 г. | ||||
| Самолети | ||||
| Ан-26 |  СССР
|
транспортен | 2 | |
| Л-39 | СССР
|
учебно-боен | 4 | |
| Ан-2 | СССР
|
транспортен | 4 | |
| Вертолети | ||||
| Ми-8МТВ[11] | СССР
|
многоцелеви | 12 | 8 Ми-8МТВ
4 Ми-8МТ |
| Ми-24д | СССР
|
транспортно-боен | 2 | |
| Ми-17В5 |  Русия
|
многоцелеви | 1 | |
| ПВО | ||||
| QW-2 |  Китай
|
ПЗРК | Неизвестно кол-во | |
| С-75М3 | СССР
|
ЗРК | 6 | |
| СССР
|
ПЗРК | Неизвестно кол-во | ||
| C-125М1 | СССР
|
ЗРК | 8 | |
| Круг | СССР
|
ЗРК | 13 | |
| Безпилотна авиация | ||||
| Орлан-10 | Русия
|
разузнавателен | Неизвестно кол-во | |
Извадени от употреба[редактиране | редактиране на кода]
Предишни експлоатирани самолети от ВВС са L-39 Albatros, МиГ-21, МиГ-23, МиГ-29, Ан-12 и Туполев Ту-134.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ MOKRENKO, Anastasia. Kylychbek Aidaraliev appointed Commander of Air Defense Forces of Kyrgyzstan. // 24.kg. 2017-01-25. Посетен на 2017-09-15.
- ↑ КАБАР, КНИА. Bishkek celebrates the Aviation Day of the Armed Forces of the Kyrgyz Republic. // Архивиран от оригинала на 2017-09-17. Посетен на 2017-09-16.
- ↑ Кыргызстан отмечает День военной авиации. //
- ↑ World Air Forces 2000 pg. 73. // flightglobal.com. Посетен на 4 May 2015.
- ↑ World Air Forces 2004 pg. 70. // flightglobal.com. Посетен на 4 May 2015.
- ↑ Joshua Kucera. U.S. Formally Closes Its Kyrgyzstan Air Base. // Eurasianet. Посетен на 17 June 2014.
- ↑ K-News. Силам воздушной обороны Кыргызстана исполнится 7лет. // 2013-07-26. Посетен на 2021-05-06.
- ↑ Силы воздушной обороны ВС КР отпраздновали свое 11-летие. // Посетен на 2021-05-06.
- ↑ Кыргызстан отметил 60-летие военной авиации воздушным парадом. //
- ↑ Россия поставит в Киргизию С-300 и беспилотники. // 26.02.2021. Архивиран от оригинала на 2022-06-07. Посетен на 2022-06-07. (на руски)
- ↑ Мария ОРЛОВА. Россия передала Вооруженным силам Кыргызстана два вертолета. // 2019-11-28. Архивиран от оригинала на 2022-01-21. Посетен на 2022-06-07. (на руски)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Kyrgyz Air Force в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Военно-воздушные силы Киргизии“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |