Войводина (дем Еордея)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Войводина.

Войводина
Σπηλιά
— село —
Гърция
40.4964° с. ш. 21.8103° и. д.
Войводина
Западна Македония
40.4964° с. ш. 21.8103° и. д.
Войводина
Кожанско
40.4964° с. ш. 21.8103° и. д.
Войводина
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЕордея
Географска областСаръгьол
Надм. височина820 m
Население69 души (2011 г.)

Войводина (на гръцки: Σπηλιά, Спилия, до 1927 година Βοεβοδίνα, Воеводина,[1]на турски: Oyvodina, Ойводина) е село в Егейска Македония, Република Гърция, част от дем Еордея на област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 15 километра източно от Кайляри (Птолемаида), в подножието на планината Каракамен (Вермио).

История[редактиране | редактиране на кода]

Край Войводина е открита македонска гробница, сходна с тези открити във Вергина.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Войводина е турски чифлик. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Войводино (Voïvodino) е посочено като село в каза Джумали с 15 домакинства и 30 жители мюсюлмани.[3]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Войводина:

На юг от тук [Козлукьой] лежи мохамеданското село Войвошина с 28 къщи и 62 нуфузи, от които се взима 3100 пиастри данък. В селото има 1 джамия и няколко извора.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Войводина има 250 жители турци.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Воеводино е чисто турско село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак с 45 къщи.[6]

Според гръцка статистика от 1904 година във Войводина живеят 250 турци.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Войводина попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Войводина (Воjводина) има 30 къщи турци.[8] В 1924 година след гръцката катастрофа в Гръцко-турската война турското население се изселва от Войводина и в селото са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е чисто бежанско и има 86 бежански семейства с 332 души.[9] В 1927 година селото е прекръстено на Спилия.[10]

В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че във Войводина живеят 300 бежански семейства.[11]

Прекръстени с официален указ местности в община Войводина на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Каракоч[12] Κορακότσι Пигес Πηγές[13] местност в Каракамен на СИ от Войводина[12]
Шапкара[12] Σιαπκάρα Воскотопос Βοσκότοπος[13] връх в Каракамен на СИ от Войводина (1620 m)[12]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 133 114 134 69

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. History of the Macedonian tombs of Eordaia (Prefecture of Kozani): Spilia[неработеща препратка]
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 98-99.
  4. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 164. (на руски)
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
  6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 61. (на македонска литературна норма)
  7. Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  8. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  10. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  11. Цитирано по Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр.235.
  12. а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  13. а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1052. (на гръцки)