Войводино

Тази статия е за селото в Област Варна. За близкозвучащото по име село в Област Пловдив вижте Войводиново.

---

Войводино
Войводино 43.405358, 27.618976 Войводино
Общи данни
Население	158 души (31 декември 2024 г.) 5 души/km²
Землище	31,609 km²
Надм. височина	233 m
Пощ. код	9292
Тел. код	051314
МПС код	В
ЕКАТТЕ	11836
Администрация
Държава	България
Област	Варна
Община    – кмет	Вълчи дол Калоян Цветков (БСП – ОЛ, ИТН, ВМРО-БНД, Левицата!, БЗНС; 2023)
Войводино в Общомедия

Войводино е село в Североизточна България. То се намира в община Вълчи дол, област Варна.

География

Село Войводино се намира на 39 км от гр. Варна и на 5 км от гр. Вълчи дол. Селото е в близост до гр. Добрич. През с. Войводино минава четвъртокласен път Варна – Вълчи дол. На 5 км от селото се намира и жп гара Вълчи дол, която свързва селото с цялата страна.

Селото е разположено на хълмист релеф. През селото минава малка река, която го разделя на две части. В околностите на селото има много гори и извори. В близост се намират язовирите: Генерал Киселово, Николаевка, Страхил.

Населението на селото е около 200 души. То се състои от българи и турци. В последното десетилетие има имоти закупени от англичани.

Село Войводино има най-голямо землище във Вълчи дол (община).

История

Старото име на село Войводино е Пашаийт.

Селото възниква през XVI век след заселване на турски войници. Има и малко татари, които са се преселили след Кримската война.

Българите са втория по-големина етнос в селото и те са предимно бежанци от Тракия по време на Руско-Турската война от 1828-1829 г., които бягайки за Бесарабия и се заселват тук. Седем български рода се заселват в селото, Чакърови, Събеви, Радинови, коджа Николови. Бежанци от село Градец Котленско, Сливенско, Ямболско, карнобатско и др.

Други са българите преселили се от Добруджа, има и преселници от съседните села Николаевка, Левски, Изгрев, които се заселват тук след миграцията на турците през 30 те години на ХХ век.

Войници от селото са участвали в Балканската война, Първата световна и Втората световна война. В памет на загиналите войни има изграден паметник в двора на старото училище. Запазени са сведения от 1913 г. относно действията на румънската войска, завзела селото по време на Междусъюзническата война.

В средата на 20 век селото наброява 1700 души с преобладаващо българско население, но след 1944 г. много от младите и образовани хора мигрират във Вълчи дол, Варна и сега селото е с преобладаващо възрастно население.

През социализма селото има голям икономически възход, има овцеферма, кравеферма, птицеферма, зеленчукова градина и развито земеделие. Днес има овце и крави в личните стопанства на хората.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване Численост 1934 1685 1946 1468 1956 1331 1965 989 1975 646 1985 495 1992 459 2001 331 2011 253 2021 182

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	253	100.00
Българи	83	32.80
Турци	107	42.29
Цигани	?	?
Други	?	?
Не се самоопределят	?	?
Неотговорили	61	24.11

Религии

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Църква в с. Войводино – „Св. Иван Рилски“

Джамията в селото

Обществени институции

В селото има читалище, в което се помещава библиотека. Кметството е с действаща пощенска станция. Има и две училища, които са не действащи поради липса на ученици.

В селото има и няколко хранителни магазина.

Културни и природни забележителности

Забележителен обект е църквата „Св. Иван Рилски“, която е духовен център на местните християни.

Към края на XVII и началото на XVIII век е построена джамия в селото. Местната джамия сега е реконструирана.

В околностите на селото има останки от стари селища и там се открити артефакти от античността и средновековието.

Родно място на Борис Рогев български капитан I ранг. Един от тримата български морски офицер с почетното званието кавалер на Орден на Почетния легион.

В село Войводино е родена и игумения Валентина със светско име Стойка Друмева / 1934 - 2021 / от известния войводински род Чакърови. Дългогодишен игумен на Калоферския девически манастир и автор на над 60 книги с църковна тематика.

Родно място и на монах Стилиян роден със светско име Стоян Жеков Дамянов / 1929 - 2012 /от известния войводински род Чакърови. Дългогодишен монах в Рилски и Бачковският манастир.

Източници

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.